През 2019 г. емисиите на серен диоксид (SO2), дължащи се на човешка дейност, са намалели и в трите най-големи замърсители — Индия, Русия и Китай — показва нов анализ на сателитни данни на НАСА от „Грийнпийс“ – Индия и Центъра за изследване на енергетиката и чистотата на въздуха (CREA). През 2019 г. в Индия е отчетено първото намаляване на замърсяването със SO2 от четири години. Данните се дължат на резкия спад на употребата на въглища, разкриват данните от доклада.
В България също се забелязва намаляване на замърсяването, но страната ни продължава да държи първото място сред страните-членки на Европейския съюз, посочват от „Грийнпийс“ – България. Те подчертават, че както и в предишни години, основните горещи зони в страната ни са Старозагорско — около тецовете в комплекса „Марица изток“ и районът на ТЕЦ „Бобов дол“, чийто облак от серен диоксид достига и до София.
Украйна, Сърбия и България са най-големите източници на емисии на серен диоксид в Европа, като се нареждат и сред 25-тe основни емитенти на вредните емисии в глобален мащаб. България е единствената страна от Европейския съюз, която е сред 25-те най-големи замърсители със серен диоксид в света, става ясно от доклада.
Изгарянето на въглища е основният източник на емисии на серен диоксид в трите страни. Емисиите от въглища се понижават в Сърбия и Украйна през 2019 г., но остават непроменени в България, посочва „Блумбърг“, позовавайки се на доклада.
„В България намаляването на емисиите на серен диоксид през 2019 г. за съжаление не се дължи на прилагане на по-строги изисквания за качеството на въздуха към въглищните електроцентрали. Даже напротив, централи като „ТЕЦ Марица изток 2“ получиха безсрочно разрешение да не прилагат най-модерните технологии за улавяне на емисиите, а т.нар. американски централи „Ей И Ес – 3С Марица изток 1“ и „КонтурГлобал Марица изток 3“ са се наредили „на опашката“ пред МОСВ за същото“, посочват от „Грийнпийс“ – България.
„Намалените емисии от България по-скоро се дължат на намаленото производство на електроенергия от въглища. През последните година и половина наблюдаваме значително увеличение на вноса на енергия заради лошите икономически показатели на въглищните ни централи и високата цена на енергията им, особено на държавната ТЕЦ Марица изток 2“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България. Те се позовават на данните от ЕСО, които показват спад с 5,57% на брутното електропроизводство в България за 2018/2019 г.
„В Индия виждаме как намаляването на употребата на въглища влияе върху чистотата на въздуха и здравето. През 2019 г. мощностите за възобновяема енергия се увеличават, а производството на енергия от въглища намалява. Виждаме как качеството на въздуха се подобрява. Въпреки това показателите за чистота на въздуха са далеч, далеч от безопасните граници. Нужен ни е ускорен енергиен преход от въглища към възобновяеми енергийни източници, за да запазим здравето на хората и да стимулираме развитието на икономиката“, казва Авинаш Чанчал от „Грийнпийс“ – Индия.
Докладът класира най-големите държави-замърсители спрямо емисиите им на серен диоксид – отровен газ, който увеличава риска от инсулт, сърдечни заболявания, рак на белите дробове и преждевременна смърт. Авторите на доклада използват данни от сателитите на НАСА и глобална база данни на източниците на SO2, за да открият горещите точки на замърсяване. Сателитната технология на НАСА доставя световна картина на емисиите серен диоксид. Изследователите анализират данните, за да намерят индустриите – източници на замърсяване и тенденциите.
Сателитните данни от НАСА откриват, че през 2019 г. Индия емитира 21% от глобалните антропогенни (създадени от човека) емисии на SO2 – почти два пъти повече от втория най-голям замърсител – Русия.
Спадът на нивата при емисиите на SO2, дължащи се на човешка дейност, е приблизително 6% в световен мащаб през 2019 г., показват още данните.
През 2019 г. антропогенните емисии на SO2 в Китай са се понижили с 5%, което е и най-бавният темп на намаляване през последното десетилетие. Докато Китай някога е била най-големият източник на емисии на SO2 в света, те намаляват с 87% от 2011 г., до голяма степен благодарение на засилените стандарти и използването на сероочистващи инсталации в електроцентралите. Изискванията към въглищни тецове в някои от ключовите региони на Китай са повече от два пъти по строги от изискванията към емисиите на централите в Европа и респективно България, посочват от „Грийнпийс“.
В Южна Африка се наблюдава рязък спад на емисиите на SO2 през 2019 г., което води до най-ниските нива в историята на страната. Тенденцията до голяма степен се дължи на временно намаляване на производството на енергия от въглища, което води до прекъсвания на електрозахранването.
Антропогенните емисии на SO2 са се повишили с 14% в Турция през 2019 г., отбелязвайки четвърта поредна година на увеличение. Между 2015 и 2019 г. делът на въглищата в производството на електроенергия на Турция се е увеличил с близо 10%. През този период емисиите на SO2 са се удвоили.
В Мексико антропогенните емисии на SO2 обърнаха тенденцията след бърз тригодишен спад и през през 2019 г. се повишиха с 4%. Изгарянето на нефт и газ, отговорно за 90% от антропогенните емисии на SO2 в Мексико, се е увеличило през 2019 г.
През 2019 г. площадката за топене на метали в Норилск в Русия беше най-големият източник на антропогенни емисии на SO2 в света. Районът Рабиг, гореща точка на емисии на SO2 на нефт и газ в Саудитска Арабия, се класира на второ място.
Въглищният комплекс Суралая в Бантен, Индонезия, беше най-голямата гореща точка на SO2 в Югоизточна Азия през 2019 г., последвана от петролните рафинерии в Сингапур.
„Тези емисии, проследявани от сателити, засягат здравето на милиони хора, много от които са с намалена продължителност на живота или страдат от свързани със замърсяването заболявания. Това е доказателство за спешния порядък, в който следва да приложим по-строги изисквания за емисиите, както и да преминем към чисти енергийни източници. За съжаление, в някои страни, оглавяващи списъка, като Индия, Мексико и Южна Африка, правителствата продължават да забавят или отслабват законодателството за качество на въздуха, въпреки че пандемията COVID-19 трябваше да доведе до още по-сериозен фокус върху значението на здравето на дихателните пътища“, казва Лаури Миливирта, водещ анализатор в Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA).
Решението е правителствата незабавно да спрат наливането на средства във въглища, газ и петрол и да преминат към по-безопасни енергийни източници, като вятърна и слънчева енергия. В същото време е необходимо да засилят стандартите за емисии и да изискват прилагането на технологии за контрол на замърсяването със серен диоксид от електроцентрали, инсталации за топене на метали и други промишлени източници, настояват от „Грийнпийс“.
About The Author
