Пандемията е увеличила крайната бедност – и екстремното богатство

Най-богатите хора на света са увеличили състоянието си до рекордни нива по време на пандемията, показва доклад швейцарската банка UBS. Тези данни са поредното нагледно доказателство как кризата само е влошила изкривяванията на световната икономическа система, които облагодетелстват малобройна класа от свръхбогати за сметка на всички останали.

Само между април и юни тази година, докато милиони хора по света изгубиха работата си и трябваше да разчитат на извънредни държавни помощи, за да оцеляват, богатството на милиардерите е нараснало с 27.5% до 10.2 трлн. долара. Това е значително повече от предишния пик от 8.9 трлн долара, отчетен в края на 2017 г. Броят на милиардерите по света също е достигнал нов рекорд – 2189 спрямо 2158 през 2017 г.

Докато UBS отчита, че милиардерите са се справили “изключително добре” по време на Ковид кризата, Световната банка излезе с изследване, което показва, че броят на хората в крайна бедност нараства за пръв път от две десетилетия заради пандемията.

Според изчисленията на институцията, тази година още около 115 млн. души по света ще се окажат в категорията на крайна бедност, а през 2021 към тях могат да се присъединят още 150 милиона. Световната банка изтъква, че ефектите от пандемията се съчетават с тези от конфликтите и климатичните промени, които вече забавяха темпа на на намаляване на бедността в глобален мащаб.

Банката определя крайна бедност като живот с по-малко от 1.90 долара на ден. Прогнозираният за тази година ръст ще е първият от след 1998 г., когато азиатската финансова криза разтърси глобалната икономика. Преди пандемията да удари, Световната банка прогнозираше спад на крайната бедност до 7.9% от световното население през 2020 г. Сега обаче се очаква да засегне между 9.1% и 9.4% от хората.

По отношение на по-общите дефиниции на бедност, в доклада се констатира, че близо една четвърт от населението на света живее с под 3.20 долара на ден, а над 40% – или около 3.3. млрд. души – с под 5.50 долара на ден.

През 2013 г. Световната банка си постави за цел до 2030 г. По-малко от 3% от глобалното население да живее под прага на крайната бедност. Сега обаче институцията заявява, че тази цел е недостижима без “бързи, значителни и мащабни управленски действия”. Банката изтъква, че 82% от прогнозираните нови бедни ще са в страни, спадащи към тези със средни доходи.

От институцията също така отбелязват, че намаляването на крайната бедност по света вече се е забавяло и преди пандемията. Между 2015 и 2017 г. 52 млн. души са излезли от бедност, но темпът на понижаване на броя бедни през този период е бил под половин процент годишно. В периода 1990-2015 гг. глобалната бедност е намалявала със средно около един процент годишно.

“Пандемията и глобалната рецесия могат да причинят изпадането на 1.4% населението на света в крайна бедност”, заявява президентът на Групата на Световната банка Дейвид Малпас. По думите му, за да се справят с това “сериозно влошаване”, е нужно страните да се подготвят за друг тип икономика след ковид, като позволят движението на капитал, труд, умения и иновации към нови бизнеси и сектори.

За едни сватба…

Същевременно докладът на UBS показва, че милиардерите са били изключително облагодетелствани от поскъпването на акциите на глобалните капиталови пазари, което съпътстваше срива на голяма част от реалната икономика през пролетта и лятото. Според Джоузеф Стадлър, оглавяващ звеното на банката, което работи директно с най-богатите клиенти, милиардерите са се справили толкова добре, защото са “имали смелостта” и нужния “апетит към риск”, за да инвестират в акции по време на първоначалния срив на цените и след това са спечелили от възстановяването. Това е особено видно при акциите на технологичните компании, много от които са собственост на лица, оглавяващи списъците с милиардери.

Люк Хилиард, изпълнителен директор на High Pay Center – тинк-танк, който се фокусира върху проблема с прекомерното заплащане на корпоративните мениджъри – казва, че „екстремната концентрация на богатство е грозно явление от морална гледна точка, но то също така е и икономически и социално разрушително”.

„Богатството на милиардерите е толкова огромно, че е почти невъзможно да бъде похарчено и за много животи в абсолютен лукс. Всеки, който трупа богатства в този мащаб, може лесно да си позволи да увеличи заплащането на служителите, които генерират неговото състояние, или да допринесе много повече с данъци в подкрепа на жизненоважни обществени услуги, и пак да остане изключително добре възнаграден за каквито успехи е постигна. „Констатациите от доклада на UBS, че свръхрбогатите стават още по-богати, са знак, че капитализмът не работи както трябва“, заявява той пред Guardian.

Джоузеф Стадлър предупреждава, че това драстично увеличение на богатството на милиардерите във време, в което стотици милиони хора по света страдат, може да генерира значителен обществен и политически гняв. “Има ли риск те да бъдат посочени с пръст от обществото? Да. Наясно ли са те с това? Да”, казва той.

Стадлър вече е изтъквал, че растящата пропаст между богати и бедни може да доведе до “ответен удар”. Богатството на милиардерите е набъбнало с около 70%, откакто преди три години банкерът предупреди за заплахата от бунт срещу свръхбогатите. “Намираме се в точката на пречупване”, казва Стадлър. Концентрацията на богатство е също толкова висока, колкото през 1905 г. Проблемът е в силата на специалните интереси, която прави големите пари още по-големи. Въпросът е до каква степен това е устойчиво и в кой момент обществото ще се намеси и ще отвърне на удара”, казва той.

Концентрация на богатство

В момента в ръцете на свръхбогатите по света се намира най-голямата концентрация на богатство от времената на “позлатената епоха” в САЩ от началото на миналия век, когато фамилии като Карнеги, Рокфелер и Вандербилт контролират огромни финансови ресурси.

Докладът на банка UBS не включва поименна класация на най-богатите, но се знае, че най-богатият човек в света в момента е Джеф Безос, основател и изпълнителен директор на  Amazon. От началото на годината неговото състояние се е увеличили с 47 млрд. долара до 189 млрд. според милиардерския индекс на Bloomberg. Илон Мъск обаче е мултимилиардерът, който е забогатял най-много от началото на годината – неговото състояние е нараснало със 76 млрд. долара до 103 млрд. долара.

За последните 11 години милиардерите с най-голям процент са увеличили личното си богатство милиардерите в Китай. Според  UBS ръстът при тях е с 1146% между 2009 и 2020 г. За сравнение, през същия период британските милиардери са увеличили състоянията си “само” със 168%. Най-мащабната акумулация на богатство на върха обаче продължава да е в САЩ, където милиардерите разполагат с 3.5 трлн. долара, в сравнение с 1.7 трлн. на китайските свръхбогаташи. В Германия общото лично богатство на милиардерите се оценява на 595 млрд. долара, във Франция на 443 млрд. а във Великобритания – на 205 млрд.

Според публикувани таз седмица данни на Федералния резерв на САЩ, 50-те най-богати американци притежават богатство колкото почти половината население на страната. Подробният анализ на Фед за богатството в Съединените щати през първата половина на 2020 г. показва драстични разлики в разпределението му по линия на класа, раса и възраст. Докато горният 1% от американците имат обща нетна стойност от 34.2 трлн. Долара, то най-бедните 50% от населението – около 165 млн. души – разполагат с около 2.08 трлн. долара, или 1.9% от общото богатство на всички домакинства в страната.

От началото на тази година общото богатство на 50-те най-богати личности в страната е нараснало с 339 млрд. долара до общо около 2 трлн. долара. Фед изчислява, че най-богатите 10% от домакинствата в САЩ притежават 69% от богатството, или 77.3 трлн. Долара. В края на 80-те години този дял е възлизал на 60.9%, като повишението се дължи почти изцяло на най-богатите сред богатите. Горният 1% е притежавал 30.% от от общото богатство в САЩ през юни, в сравнение с 23.7% през 1989 г. Делът на по-едната половина от населението от богатството същевременно е спаднал от 3.6% до 1.9% през същия период.

Кризата с Covid-19 изостри неравенството в САЩ, тъй като загубата на работни места бе понесена основно от нископлатените служители в сферата на услугите. Същевременно много хора от горната средна класа, които могат да работят от домовете си, бяха облагодетелствани и от финансовите стимули, инжектирани от държавата в икономиката и финансовите пазари, включително заради повишаването на стойността на пенсионните им фондове и инвестиции. Огромната част от американците нямат инвестиции на капиталовите пазари, поради което плодовете от поскъпването на акциите не достигат до тях. Горният 1% притежава над 50% от всички акции в компании и взаимни фондове, а следващите 9% от най-богатите американци притежават около една трета. Това означава, че най-богатите 10% от населението на страната притежава над 88% от акциите.

Данните на Фед също така показват, че поколението на “милениълите” – родените между 1981 и 1996 г. – контролират едва 4.6% от богатството в САЩ, макар да съставляват най-голямата част от работната сила, около 72 млн. души. Т.нар. “Бейби бум” поколение държи по-голямата част от националното богатство, около 59.6 трлн. долара, което е двойно повече от 28.5 трлн. в ръцете на “поколение Х” и десеторно повече от 5.2 трлн. на „милениълите“. Само трима “милениъли” – съоснователите на Facebook Марк Зукърбърг и Дъстин Московиц, както и наследникът на Walmart Лукас Уолтън – лично контролират един от всеки 40 долара от дела на богатството, който се пада на тяхното поколение. Белите американци притежават 83.9% от богатството, в сравнение с 4.1% при чернокожите, като при вторите делът не се е променил от 1990 г. насам.