Ниски възнаграждения, липса на специалисти и на достатъчно финансиране, необходимост от промяна на законодателната и регулаторната рамка. Това са част от проблемите, които характеризират ВиК сектора, обсъдени на форума „Социален диалог, колективно трудово договаряне и добри практики в системата на ВиК“.
По време на форума бяха представени изводи и препоръки от секторен анализ на социалния диалог и колективното трудово договаряне и на предизвикателствата пред договарянето на работните заплати в системата на ВиК.
В дискусията се включиха президентът на КНСБ Пламен Димитров, зам.-председателят на Национален браншов синдикат „Водоснабдител“ Евгени Янев, изпълнителният директор на „Български ВиК холдинг“ Илиян Илиев, председателят на Управителния съвет на компанията Иван Иванов, директорът на дирекция „Водоснабдяване и канализация“ в министерството на регионалното развитие Иванка Виденова, Ангел Престойски от Съюза на ВиК операторите, представители на КЕВР, управители на ВиК дружества.
От години 16 хил. заети в сектора получават недостойни възнаграждения. Заплатите трябва да се увеличат с над 40%, за да се компенсират ниските им нива, посочи Пламен Димитров. Това означава, че занапред ръстът на възнагражденията трябва да изпреварва средния за страната и годишно да е с най-малко 15%, за да се компенсира изоставането.
Необходимо е да се вземат мерки и за квалификацията и преквалификацията на заетите. Във все повече дружества няма нито един ВиК инженер, проблемът се задълбочава, дружествата не могат да привлекат необходимите млади кадри, а средната възраст на заетите става по-висока, очерта още проблеми Димитров.
Той даде пример с образованието, където също дълги години бе регистриран отлив на кадри, но сега ситуацията е променена след целенасочени усилия и сериозен ръст на възнагражденията. ВиК секторът също е достатъчно важен и значим, за да му се обърне внимание, каза Димитров.
Секторът е натоварен от обществото с очаквания за ниски цени на услугата, но реалностите изискват вложения, които да гарантират качеството ѝ, бе подчертано още по време на дискусията. Обърнато бе внимание, че механизмът за въвеждане на т.нар. водни помощи за уязвимите социални групи все още не е разработен.
Липсата на достатъчно финансиране в сектора е основната причина за състоянието му, каза зам.-председателят на НБС „Водоснабдител“ Евгени Янев. Секторът не е приоритизиран. Апелираме за политическа воля за промяна. Решенията трябва да се вземат сега. Достойният труд заслужава достойно заплащане. Няма как да има качествена услуга, когато тръбите са на 50-60 г., или дори да са направени скоро, са некачествени. Нужни са средства, но и контрол, категоричен бе Янев.
Представителите на КЕВР обясниха, че е необходима промяна на нормативната уредба и да бъдат подкрепени и техните предложения при изготвянето на новия закон за сектора. Сериозен проблем пред комисията е и изтичането на сегашния регулаторен период и липсата на яснота какво предстои със следващия 5-годишен, тъй като сегашният няма как да бъде удължен.
Иванка Виденова от МРРБ коментира, че по новия закон се работи активно, предстои да бъде съгласуван с Министерския съвет и публикуван за обществено обсъждане. Част от предложенията, които са постъпили по проекта и са отразени в него – за задължителна публична собственост, самостоятелен регулаторен орган, са дошли от КНСБ, обясни Виденова.
Голяма част от очакванията за решаване на проблемите в сектора са насочени към създадения преди няколко месеца „Български ВиК холдинг“.
„На нас ни е вменено оздравяване на част от операторите“, каза директорът му Илиян Илиев. Той обясни, че инвестициите в инфраструктура трябва да минават през дружествата, те ще подготвят проектите си за това, тъй като знаят най-добре какво трябва да се подобри. Илиев обясни, че е постигната договореност с Министерството на околната среда и водите дължими от ВиК дружествата към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) 100 млн. лв. за такса водоползване да бъдат насочени към инфраструктурата им. Предстои подписване на споразумение за това.
Иван Иванов от холдинга обясни, че проектни предложения на дружествата за енергоспестяващи мерки ще кандидатстват за финансиране от фонда за справедлив преход. Вече имало предприятия, които прилагат такива мерки.
About The Author
