Печална за българската култура и литература вест дойде навръх Деня на Съединението – напусна ни големият поет, писател, публицист Лъчезар Еленков, до последно ръководил вестниците „Жарава” и „Моята вяра”. Той си отиде на 84-годишна възраст след тежко боледуване.
Лъчезар Еленков е роден в село Горни Лом, община Чупрене, област Видин на 21 юли 1936 г. Завършва Московския нефтен институт и българска филология в Софийския държавен университет.
Бил е главен редактор на редица списания и вестници, сред които сп. „Дружба”, в. „Славянски вестник”, в. „Български писател”, преименуван по-късно в „Жарава”. Работил е също и в БНР. Автор е на над 30 стихосбирки. Негови книги са превеждани и издавани в много страни по света.
Удостоен е с множество награди, между които литературната награда „Гео Милев”, наградите „Михалаки Георгиев” и „Иван Нивянин”, Димитровска награда, орден „Св. Св. Кирил и Методий” – първа степен. Народен деятел на културата и член на Перуанската академия на поетите.
Бил е секретар (21 октомври 1976 – 2 октомври 1980 г.) и главен секретар (2 октомври 1980 – 28 март 1988 г.) на Съюза на българските писатели, както и дипломат с ранг пълномощен министър на длъжност директор на Българския културно-информационен център в Москва в края на 80-те.
Винаги участва активно в социално-политическия живот, изразява непоколебимо своите антифашистки, леви и граждански позиции. Една от последните му поетични книги, излязла за 110-годишнината от рождението на Никола Вапцаров, носи заглавието „Птицата удариха в сърцето” и подзаглавие „Свободна поема за Никола Вапцаров”.
Заедно със съпругата си – испанистката Тамара Такова, Лъчезар Еленков бе активен участник в асоциациите за приятелство „България-Куба“ и „България-Венесуела“.
Загубата му оставя огромна празнина в полето на културата и критичното мислене. Дълбок поклон пред паметта на Лъчезар Еленков!
Прощаването с поета ще е на 9 септември, сряда, от 13.30 ч. в църквата „Света София“ – до мемориала на Незнайния воин.
