През миналия месец главните изпълнителни директори на Apple, Facebook и Amazon бяха докарани пред Конгреса на САЩ, за да дадат показания за монополистичното поведение на компаниите си. Докато конгресмените от Демократическата партия безмилостно печаха на шиш четиримата директори заради нарушенията на антитръстови закони, републиканците бяха заинтересовани единствено от тяхната национална лоялност и ги питаха дали имат връзки с китайските военни. По време на изслушването републиканецът Кен Бък обвини Google, че отказва да работи с Министерство на отбраната на САЩ, като добави и невярно твърдение, че компанията си сътрудничи с китайската армия. Изпълнителният директор Google Сундар Пичай реши да бори национализма с патриотизъм, заявявайки, че компанията всъщност „е горда да подкрепя властите на САЩ“ и като се хвали, че наскоро е подписан „голям проект с Министерство на отбраната“.
От устата на имигранта Пичай, ръководещ компания, известна с прогресивните си ценности, тези хвалби за сътрудничество с Пентагона могат да се възприемат просто като защитна реакция на обвиненията в предателство. Но отдадеността на Google към военните предхожда с много това изслушване. Бившият главен изпълнителен директор на Google, Ерик Шмид, отдавна адвокатстваше за задълбочаване на връзките с Пентагона, а сега е председател на Борда за отбранителни иновации – инициатива за трансфер на технологични иновации от Силициевата долина към въоръжените сили на САЩ. Той председателства и федерална консултативна комисия, която през миналия месец препоръча създаването на школа по изкуствен интелект (ИИ), която да снабдява директно държавните институции, включително военното министерство, с нови технологии.
Google съвсем не са сами в това. В края на миналата година Microsoft спечели договор на стойност 10 млрд. долара с Пентагона, чиято цел е „увеличаване на смъртоностността“ на военните. Amazon, които също се бореха агресивно за получаване на тази поръчка, предоставя облачна инфраструктура на ЦРУ и Имиграционната и митническа служба.
В основата на този нов афинитет към властите на САЩ стои широкоразпространената тревога, че възходът на китайската технологична индустрия може да доведе до края на господството на Силициевата долина. През изминалата година технологичният инвеститор Питър Тиел, както и Ерик Шмид, публикуваха във вестник New York Times статии с едно и също предупреждение: Силициевата долина трябва да започне да работи с Пентагона, защото в противен случай Китай ще победи.
Тази враждебност на технологичните гиганти към Китай е сравнително нов феномен. През 2017 г. Google отвори лаборатория за изкуствен интелект в Пекин, заявявайки, че „ИИ и ползите от него нямат граници“. През 2016 г. основателят на Facebook Марк Зукърбърг бе толкова нетърпелив да се възползва от огромния китайски рекламен пазар, че агресивно ухажваше властите в Пекин, като им предлагаше новоразработени инструменти за цензура.
Но след както президентът на САЩ Доналд Тръмп започна да хвърля вината за пандемията върху Китай и да предприема ескалация „око за око“ заради Хонконг, отношенията между двете държави достигнаха ново дъно. Ръководителите на технологични компании се приравниха към тази линията на анти-китайската реторика и започнаха да използват китайското навлизане като оправдание за сключване на договори с военните и блокиране на регулации. Праз миналата година директорът на Amazon Джеф Безос предупреди, че страната може да се окаже „в беда“, ако технологичната индустрия обърне гръб на Пентагона. Зукърбърг, само три години след като предлагаше на китайските власти инструменти за онлайн цензура, призова щатските конгресмени да спрат с опитите за регулиране на новата дигитална валута на Facebook – Libra, защото това поставя под риск разпростирането на американските „демократични ценности и надзор по света“ чрез финансово лидерство.
Но под това позоваване на национализма с цел избягване на регулации се крие по-дълбокият идеологически въпрос какво трябва да прави Силициевата долина, за да не бъде застигната и задмината от процъфтяващата китайска технологична индустрия. В продължение на много години глобалният успех на Силициевата долина служеше за символ на триумфа на западния неолиберализъм над китайския авторитарен капитализъм. Google се бе утвърдил като крайъгълен камък на иновацията, докато китайските компании – чиито имена повечето хора не бяха и чували – бяха считани за обикновени имитатори. Но с възхода на Alibaba, Tencent, Huawei и много други, глобалният ред на Силициевата долина започна да бъде поставян под въпрос.
През по-голямата част от историята на интернет, Западът е доминирал онлайн пространството. Въплъщавайки една смесица между социален прогресивизъм и икономически консерватизъм – позната като „калифорнийска идеология“- компаниите от Силициевата долина се бяха превърнали в господари на отворения интернет и шампиони на свободния поток на информация. Заради предоставянето на безплатни услуги през отворен интернет, илюзията за доброжелателството на Силициевата долина не бе поставяна под въпрос. Старият лозунг на Google „Не бъди зъл“ олицетворяваше това.
Макар реториката за „безплатни и свободни“ услуги да се превърна в синоним за самия интернет, Силициевата долина виждаше интернет като идеална среда за свободния пазар; транзакциите се изпълняваха мигновено и границите не съществуваха. С други думи, неолиберализмът премина в мрежата.
Разбира се, подобно на другите мултинационални бизнеси, компаниите от Силициевата долина разчитаха на тежката политическа ръка на Вашингтон, която да интегрира насилствено развиващите се страни под неолибералната повеля на дерегулацията, приватизацията и либерализацията. Подкрепяни от дълбоките джобове на федералното правителство на САЩ и военните, интернет компаниите поддържаха безплатни онлайн услуги в чужбина, с което доминираха тези пазари и ги правеха негостоприемни за развитие на местни конкуренти.
Facebook е идеалният пример за това. През 2012 г., когато потребителите извън САЩ нараснаха до 80% от цялата потребителска база на социалната мрежа, компанията не само е избегнала да плати данъци върху печалбите в размер на 1.1 млрд. долара, но властите в САЩ дори ѝ възстановиха платени данъци в размер на 429 млн. долара. Освен това ранното навлизане на компанията в много развиващи се страни осигури позицията ѝ на водеща платформа за социални медии, оставяйки малко място за местни конкуренти, които да оспорват нейната хегемония.
Google, в качеството си на доминираща интернет търсачка в повечето страни, също действа като фактически „пазител на портите“, като диктува кой бизнес е видим в мрежата, и кой не. През 2015 г. индийският предприемач Асиф Али написа, че Google „убива иновацията в местния пазар“, и че „задушаващата хватка на компанията предвещава смъртта на много издатели“ в Индия.
Но въпреки тези долни практики, и двата технологични гиганта се рекламираха хитро като шампиони на прогресивните ценности. През 2013 г. Зукърбърг декларира, че интернет представлява човешко право (надявайки се, че хората няма схванат простите сметки, че повече хора в мрежата означават повече приходи от реклама за Facebook), а пък Google служеше за рекламно лице на модерната и прогресивна компания. Така този етос на свободен и отворен интернет позволи на Google, Facebook и безброй други компании от Силициевата долина да навлязат в други държавни напълно нерегулирани и създавайки нови онлайн пазари, които после да монополизират. Докато американските технологични компании изглеждаха неудържими, предвожданият от държавата китайският подход изоставаше.
Днес картите се обърнаха. Китайските технологични компании се развиха до страховити конкуренти и най-после са в позиция да отправят предизвикателство към изцяло доминирания от Запада интернет. Въпреки огромния растеж на щатските технологични гиганти по време на пандемията, китайският телекомуникационен концерн Huawei стана най-големият доставчик на мобилни телефони (задминавайки Apple и Samsung), докато Tencent изпревари Facebook, превръщайки се в най-скъпата компания за социални медии в света. Подразделението на Facebook Instagram дори стигна до това да пуска копие на китайското приложение TikTok, след като то задмина Instagram по брой сваляния през миналата година.
Всичко това потвърди най-големите страхове на елита в Силициевата долина: че laissez-faire модела на Google не може да се мери с държавно направлявания растеж на китайската система. Те вече виждат единствения начин да останат конкурентни в това да загърбят прогресивните претенции да прегърнат изцяло дълбоките връзки с държавната власт в САЩ.
Възходът на китайския технологичен сектор не бе неизбежен. Докато отвореният интернет позволяваше на компаниите от САЩ да доминират навсякъде другаде по света, китайските власти нарушиха правилата на глобалния икономически ред. Между 2009 и 2010 г. Китай затвърди мерките за блокиране на водещи чуждестранни интернет компании като Facebook, Twitter и YouTube. Това бе направено както за целите на цензурата, особено на фона на нарастващото недоволство в Тибет, но и за да изолира китайския технологичен сектор. Известни като „Велика защитна стена“ (Great Firewall), тези политики дадоха на местните интернет компании време и пространство да развиват собствени алтернативи и да поставят основите на самодостатъчния технологичен сектор, който отдавна е цел за Китай.
В отговор Запада яростно критикуваше „защитната стена“ издигната около китайския интернет. Наред със заслужените критики към налаганата от Пекин цензура върху политическото несъгласие, щатските власти, а и някои тинк-танкове, представяха Китай като злодей и заради блокирането на достъпа на външни компании до огромния местен онлайн пазар. През 2016 г. търговски представители на САЩ дори описаха китайската цензура като „търговска бариера“, която, според публикация в Los Angeles Times „коства на щатските технологични компании приходи за милиарди долара“.
Но в новата ситуация, при която китайски компании се конкурират за дял от пазара в САЩ, държавният секретар Майк Помпео обяви „Програма за чиста мрежа“, чиято цел е да предпазва американски активи от „агресивни намеси от страна на злонамерени участници като Китайската комунистическа партия“. Маскирана като политика за национална сигурност, тази нова програма ще пречи на „чуждестранни съперници“ да получават достъп до технологични системи в САЩ чрез компании като Alibaba, Baidu и Tencen. Тази нова политика, която твърди, че защитава неприкосновеността на личните данни на американците, разбира се е дълбоко лицемерна, като се има предвид проектът за глобално следене на Агенцията по национална сигурност, разкрит от Едуард Сноудън през 2013 г.
Този месец Тръмп също така издаде укази за забрана на приложенията WeChat и TikTok, ако те не бъдат продадени на американски компании до 45 дни. Макар компанията собственик на WeChat – Tencent съвсем да не е невинна сама по себе си, и да е съучастник в мащабните програми за масово следене и цензура на китайските власти, подобна забрана несъмнено ще навреди на милиони китайски имигранти по света, които използват приложението, за да поддържат връзка със семействата си.
Тези протекционистки политики имат за цел да принудят щатски фирми да се откажат от бизнес сътрудничествата си в Китай, като правят рисковете от опериране на този азиатски пазар неприемливо високи. Технологичните компании няма да имат друг избор освен да влязат в крачка и да засилят сътрудничеството си с властите в САЩ – защото противното може да означава по-тежки регулации и загуба на доходоносни държавни поръчки.
Настъпва краят на неолибералния ред на Силициевата долина, и на негово място настъпва нова ера на техно-национализъм. Интернет ще става все по-разделен по националните граници, а технологичната индустрия ще става все по-милитаризирана. Вероятно е неизбежно да се стигне до истинска надпревара в ИИ въоръжението.
Интернет свързваше хора от всички краища на света и позволи на технологичните компании от САЩ да станат глобални играчи. Но макар западната хегемония наистина да е застрашена от китайската технологична индустрия, решението не е незабавно връщане към Студената война. Вместо това е необходимо вдъхване на ново значение на международния интернет с демократично съгласуван надзор.
Междувременно широката общественост би могла да започне да използва по-сигурни методи за комуникация като ProtonMail или Signal, и да намали зависимостта си от технологичните конгломерати, било то американски или китайски. Може би тогава ние – за разлика от Google, TikTok, Facebook или Tencen – няма да се окажем заклещени между Пекин и Вашингтон и техните постоянно влошаващи се отношения.
About The Author
