Спомням си много добре Националния конгрес на Демократическата партия през 2016 г., защото това бе момента, в който за пръв път си дадох сметка, че Хилари Клинтън всъщност може да загуби изборите.
Все пак предходната година упорито отказваше да следва сценария, начертан уверено в главите на либералните елити още от началото на предизборната кампания. Те бяха убедени, че машината Клинтън безпроблемно ще премине през вътрешните избори и ще постигне лесна победа още преди гласуването в щата Невада. Но неочакван бунт, предвождан от Бърни Сандърс, държеше партийната върхушка на нокти чак до финала. Вместо очакваната тържествена коронация на Клинтън, единственият заявил се като социалист в Конгреса на САЩ предизвика най-мощната политическа машина в съвременната история и завърши с над 13 милиона гласа.
Клинтън също така бе изненадана от съперника си за Белия дом. Тази президентската надпревара, за която всички очакваха да включва две правоверни, приятелски настроени към вашингтонския елит фигури, изхвърли всички прогнози на анализаторите в кошчето заради развитията в Републиканската партия. Джеб Буш, който се предполагаше също толкова безпроблемно да вземе номинацията на републиканците благодарение на подкрепата от естаблишмент фигури и бюджета на кампанията му, способен да засрами Елдорадо, успя да спечели едва трима делегати – които му излязоха по 53 млн. долара. Както по форма, така и по съдържание, победата на Доналд Тръмп сякаш разбиваше всяка аксиома на установен политически здрав разум – неговото кихотовско начинание успя въпреки неуморните медийни атаки и официалното осъждане от почти всеки лидер на т.нар консервативно движение.
Каквото и да казваха букмейкърите, залозите вече не означаваха нищо, На този фон обаче летният конгрес на Демократическата партия през 2016 г. изглеждаше като нещо от паралелно измерение, в което събитията от предходната година не се бяха случили.
С изключение на няколко протеста от фрустрирани делегати на Сандърс, конгресът представляваше лъскав спектакъл на предвождан от знаменитости, лимузинен либерализъм, в неговата най-карикатурна и откъсната от реалността форма. Никой не очакваше политик като Клинтън да се префасонира като популистка фигура. Но онзи четиридневен карнавал на елита – проведен в конгресния център Уелс Фарго, носещ името на една от най-големите банки в света – беше толкова просмукан от претенции на Бръшлянената лига и холивудски блясък, че приличаше повече на церемония за награждаване, отколкото на демократичен призив към гражданите на републиката. До ноемврийските избори все още оставаха три, потенциално турбулентни месеца, а демократите – въпреки популистките бунтове както вляво, така и вдясно, вече избираха пердета за дълготрайно нанасяне в Белия дом.
Когато ноември дойде, тяхното самодоволство бе наказано с най-голямото политическо преобръщане в модерната история.
В твърде много отношения тазгодишният конгрес на Демократическата партия предизвика зловещо чувство за дежавю.
Вярно е, че контекстът е доста различен. Този път Доналд Тръмп е действащ президент, а САЩ се намират в разгара на най-тежката икономическа криза от Голямата депресия. За разлика от Клинтън през 2016 г., сега номинацията на партията е просто последният останал центрист от голямата дружина, вдигнала се, за да неутрализира Сандърс. За разлика от Клинтън, Джо Байдън не е първият избор на естаблишмента, а последна отчаяна мярка.
Въпреки тези разлики, паралелите между проведения миналата седмица конгрес и бляскавия спектакъл от 2016 г. е трудно да бъдат пренебрегнати. Демократите отново отиват на избори с удобна на Wall Street кандидатпрезидентска двойка, получаваща огромни дарения от финансови концерни и даваща всичко от себе си, да покаже минимален интерес към изпълнението на ключови обещания от предизборната си кампания. Както и през 2016-та, партийните лидери смятаха, че могат открито да демонстрират презрението си към прогресивната левица, която няма къде да мърда, докато самите те залагат всичко на анти-Тръмп републиканци и консерватори (поради което хора като Колин Пауъл и Джон Кайсик бяха сред основните говорители на конгреса, докато най-ярката звезда на демократите Александрия Окасио-Кортес получи само минута и половина за изказването си).
Предвид това, че състоянието на страната безспорно е по-лошо, отколкото през 2016 г., тази формула някак си изглежда дори по-откъсната от реалността, отколкото преди четири години. В този момент на национална равносметка за расизма и полицейското насилие след бруталното убийство на Джордж Флойд демократите решиха да дадат на Майкъл Блумбърг, архитект на полицейската тактика на случайно спиране и претърсване, централно място в речите на конгреса. Докато социалната тъкан на страната се разкъсва от масовото изгонване на хора от домовете им заради неплатени наеми и ипотеки, рекордната безработица и огромния брой смъртни случаи, те решиха да проведат виртуална молитва за покойния републикански сенатор Джон Маккейн. Макар речта на Байдън да надмина повечето очаквания, способността му да победи на тези избори е била поставяна под съмнение дори от Обама, който имаше ключова роля за номинирането му.
Макар Тръмп засега да не демонстрира политическата динамика, която го изстреля до победата през 2016 г., той остава твърде популярен сред избирателите, за да е оправдано спокойствието на опонентите му. Текущата стратегия на Демократическата партия се основава на предположението, че високата безработица, катастрофалният неуспех на администрацията да се справи с пандемията, както и осезаемото усещане, че е време президентът да бъде сменен, ще ги пренесат през финалната линия въпреки популярността на Тръмп – и въпреки очевидните уязвимости на Байдън.
Независимо от абсурдния спектакъл на конгреса, това предположение може и да бъде потвърдено през ноември. В крайна сметка Тръмп наистина е опасна напаст, и милиони хора с право искат той да се махне. Предвид обстоятелствата и общата кризисна атмосфера, това може да се окаже достатъчно Байдън да бъде добутан до победа.
Но нека не се заблуждаваме. Тазгодишният конгрес на Демократическата партия показа, че са научени твърде малко уроци от 2016-та. Вече сме гледали този филм, и римейкът му през 2020 г. може да има точно същия край.
About The Author
