Ако днес се проведат предсрочни парламентарни избори, в следващия 45-ти парламент със сигурност биха влезли 5 партии – ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“, ДПС и „Демократична България“. Още две формации – „ИзправиСе.БГ“ на Мая Манолова и „Обединени патриоти“ също имаш шансове да прескочат бариерата от 4%.
Това показват данните от националното изследване на „Галъп Интернешънъл“ , проведено от 30 юли до 7 август сред 811 пълнолетни българи. То е част от редовния „Политически и икономически индекс на агенцията – независимото ежемесечно проучване „лице в лице“, което се провежда вече тридесет години. Теренът е преди анонса на Бойко Борисов за конституционен дебат и няма как да отрази потенциалния ефект, уточняват социолозите.
И ГЕРБ, и БСП губят позиции и сега са с почти изравнени нива на електорална готовност сред хората с избирателни права. В открит въпрос ГЕРБ има 14,5% или около 800 хиляди потенциални гласове (от общо около 5.5 млн. трайно пребиваващи с избирателни права у нас). БСП е с 13,9%, което значи малко под 800 хиляди гласа. В последните парламентарни избори ГЕРБ събра около 1 150 хил. гласа, а БСП – около 950 хиляди. ГЕРБ е с преднина и сред твърдо решилите да гласуват, посочват от „Галъп“.
Социолозите отчитат, че партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ е основен „бенефициент“ от случващото се в страната – с растяща подкрепа, достигаща сега до 7,9% от избирателите у нас. ДПС остава в традиционния диапазон от близо 7%, което е малко под 400 хиляди гласа. С 5,7% „Демократична България“ отбелязва между два и три пъти по-добър резултат от обичайните си нива. Най-отчетливо в този микс расте „Да, България“.
Тези пет формации изглеждат като сигурен участник в следващ парламент, като социолозите правят изричното уточнение, че това е моментна картина, а не прогноза и това е много важно на фона на изключително динамичната политическа обстановка.
Новата формация на Мая Манолова се е развила и вече е с 2,4% или условно около 130 хиляди гласа, посочват от „Галъп“. С 2,3% са и „Обединени патриоти“ (с най-видимо присъствие на ВМРО). Това е около потенциалната бариера за влизане в Народното събрание, която на последните парламентарни избори беше над 130 хиляди гласа. „Така формулата за влизане в следващо НС – към този момент – е 5+2“, анализират от „Галъп“.
„Воля“ е близо с 1,6%, но засега под бариерата. Сред останалите формации правят впечатление АБВ – с 0,6%, „Глас народен“ – с 0,4% и т.н. „Атака“, „Възраждане“, проектът на Цветан Цветанов и проектът на Васил Божков засега са с по 0,2%.
Около 4% просто заявяват, че биха подкрепили независим кандидат (разбира се, това е по-скоро декларативна позиция). Още процент казват, че не биха подкрепили нито една от познатите партии и т.н.
Впечатляващ е делът на хора, които твърдят, че ще отидат да гласуват, но ще отбележат „не подкрепям никого“, съответно около 6,6% – още едно свидетелство за делегитимация на политическата прослойка. Разбира се, по-вероятно е в реална изборна ситуация огромната част от тези хора по-скоро да не гласуват. 27,4% директно заявяват, че не биха гласували, посочват социолозите.
„Малките стават големи“
Протестите, оставката и предсрочните избори се подкрепят, макар още да не се вижда ясна алтернатива и нови лидери. Всички основни формации и политически дейци, с изключение може би на ДПС, губят от създалата се ситуация, за сметка на по-малките си конкуренти – в тази ситуация „малките стават големи“. Изгледи да бъдат в следващо Народно събрание имат 7 формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни.
62% казват, че подкрепят протестите срещу правителството, 23,7% казват, че не ги подкрепят, а останалите се колебаят. 58,9% искат оставка, а 26,5% са на противоположното мнение. Данните показват и обичайната от десетилетия структура на мненията по всички въпроси за властта у нас в края на всеки един мандат, но в същото време сочат и сериозно обществено раздразнение.
Свидетелство за последното е, че вече 50% смятат, че предсрочните избори са необходими за страната, докато 34,1% са на обратното мнение. Останалите се колебаят. Преди седмици идеята за предсрочни избори по-скоро не събираше ентусиазъм. Очевидно масовото съзнание плавно „свиква с мисълта“ за предсрочни избори.
Въпреки всичко обаче, все още не съществува усещането за налична алтернатива: 38,1% казват, че в момента има партия или коалиция, която да може по-добре да управлява страната, но почти толкова – 35,7% – казват, че няма такава. Останалите се колебаят.
От „Галъп“ отчитат, че между 50 и 60% разпознават тримата представителите на „Отровното трио“ – Велислав Минеков, Арман Бабикян и Николай Хаджигенов – които са формални организатори на протестите на пл. „Независимост“. Агенцията избира да представи данните за „Отровното трио“ – че между 40% и 50% не ги разпознават, но това би следвало да означава, че мнозинство от над половината респонденти ги разпознават.
„Представителят на другото крило на протеста Христо Иванов значително подобрява доверието към себе си и ако преди положителните оценки за него не бяха повече от 6%, сега са вече около 9%. Числата обаче като цяло не показват протестът да е произвел нови политически „звезди“ до този момент“, пишат още от „Галъп“.
Радев с двойно по-високо доверие от Борисов
Личното доверие към премиера Бойко Борисов е вече 20% – най-ниското ниво в последните няколко години, посочват от „Галъп“. Недоверието е 68%, като само преди два месеца доверието се движеше около 25%, а недоверието – около 60%, припомнят социолозите.
„Така Борисов вече е на нивата на доверие, например на Илияна Йотова или на Томислав Дончев. Непосредствено до Борисов е Корнелия Нинова със 17% доверие. На практика цялото правителство отбелязва спад в доверието – след като се движеше близо около 30%, сега е около 19%. Недоверието пък е преминало над 70% – за пръв път от години. Сходна е тенденцията и при парламента – доверието там сега е около 15%, при обичайни за последните месеци около 20%. Недоверието е 77%“, уточняват от „Галъп“.
Личното доверие в Румен Радев остава високо – 47%, при недоверие 35%. Доверието в президентската институция като цяло пък като че ли изглежда малко по-застрашено от сегашната ситуация – то се движеше около 55%, а недоверието – малко над 30%. Сега обаче „ножицата“ тук като че ли се затваря и доверието вече е 47%, а недоверието е 39%. „Въпреки това институцията остава с положителен баланс. Явно в сблъсъка Борисов – Радев потенциално застрашена е популярността и на двете страни, като, разбира се, в осезаемо по-неизгодна позиция е премиерът Борисов“, пишат социолозите в своя анализ.
About The Author
