На 13 август историческият лидер на Кубинската революция Фидел Кастро би навършил 94 години. Той си отиде на 90-годишна възраст през 2016-та и цял свят му отдаде почит като на една от най-забележителните личности на 20-ти и 21-ви век. Малко са политиците с неговия идеен мащаб и с неговия интелектуален капацитет, позволили му да превърне една малка страна като родната му Куба в световен фактор.
До последния си дъх Фидел активно следеше международните процеси и пишеше актуални статии под общата рубрика „Размисли”. В тях изразяваше свои мнения и преценки по всички глобални проблеми, като правеше и много прозорливи прогнози, доказали днес своята правота.
Предлагаме тук малък откъс от разговорите на Кастро с френския интелектуалец от испански произход Игнасио Рамоне, събрани в книгата „СТО ЧАСА С ФИДЕЛ”. Тя беше издадена за първи път през 2006 -та – същата година, когато поради тежка болест кубинският лидер бе принуден да се оттегли от постовете си и от активната политика.
Игнасио Рамоне по онова време бе знакова фигура в световния елит на левите интелектуалци и оглавяваше продължаващия и до днес да играе важна роля в тези среди вестник „Монд дипломатик”, който има и свое българско издание – уви, сега само в онлайн вариант.
Директорът на българската версия на „Монд дипломатик” – живеещият и преподаващият предимно във Франция проф. Венко Кънев, стана инициатор и за излезлия през 2010 г. български превод на „СТО ЧАСА С ФИДЕЛ”. За премиерата на книгата у нас тогава пристигна и Игнасио Рамоне.
За съжаление, жестоката пандемия от Covid-19 покоси в Париж тази година проф. Кънев и съпругата му, с която се запознават навремето в Куба… Нека предлаганият тук откъс да е почит и към тяхната памет…
Окъс от главата „След Фидел какво?” от книгата на Игнасио Рамоне „СТО ЧАСА С ФИДЕЛ“
Думи на Фидел Кастро:
„…Далеч не сме свършили, живеем в най-добрата епоха на нашата история – тази на много надежди във всичко…
Вярно е, правилно е, съгласен съм да приема критиката, че допуснахме грешки поради идеализъм. Може би искахме да вървим прекалено бързо, може и да подценихме силата, тежестта на навиците и други фактори. Но никой друга страна не се е изправяла срещу толкова могъщ и толкова богат противник, не се е противопоставяла на неговата пропагандна машина, на блокадата, към която се прибави внезапното изчезване на нашата опора – изчезна СССР и останахме сами, но не се разколебахме. Подкрепи ни по-голямата част от народа, не казвам целият народ, защото някои се обезкуражават, но станахме свидетели на нещата, осъществени в тази страна – как устоя, как върви напред, как се повишава съзнанието на хората…
…Революцията не се основава на идеята за вожд, нито на култа към личността. В социализма главатарят е неприемлив, както във всяко модерно общество, където хората не действат, само защото имат сляпо доверие във вожда или защото той им нарежда. Революцията се основава на принципи. А идеите, които защитаваме от доста дълго време, са идеи на целия народ…
…Когато такива огромни сили като СССР… се разрушиха, нашата страна, подложена на блокада и още неизлязла напълно от „специалния период”, споделя, помага, обучава хиляди професионалисти от Третия свят, без те да плащат и стотинка. И напредваме реално във всички сфери.
Ще живеем от човешкия капитал С него можем да помогнем на мнозина, с нашия опит можем да го направим. И с този опит можем да помогнем на самите себе си…
…Революциите ли са призвани да се сриват или хората могат да направят така, че да ги сринат? Могат или не могат хората, може или не може обществото да предотврати сриването им? Често съм си задавал тези въпроси. И ето какво си казвам: янките не могат да разрушат този революционен процес, защото имаме един цял народ, който се научи да борави с оръжие. Целият ни народ, въпреки нашите грешки, притежава високо ниво на култура, познания и съзнание и никога няма да позволи да се превърне отново в тяхна колония.
Но тази страна може и да се саморазруши. Тази Революция може да разруши сама себе си. Ние – да, ние можем да я разрушим и вината за това ще бъде наша, ако не сме способни да си поправяме грешките. Ако не сме способни да сложим край на много пороци, много отклонения и много източници на пари за новите богаташи от „специалния период”, към който не бива да се връщаме.
Затова ние работим и вървим към пълна промяна на нашето общество. Трябва отново да го променим, защото прекарахме трудни времена, възникна неравноправие и несправедливост. И ще го променим, без да допускаме и най-малките злоупотреби. Днес мога да ви уверя, че преодоляването на тези проблеми е напълно постижима цел.
Участието на хората ще бъде все по-голямо и ще се превърнем в народ, притежаващ интегрална обща култура. (Хосе) Марти казваше: „Да бъдем културни, единственият начин да сме свободни”. Без култура няма възможна свобода…
Затова аз имам големи резерви и критики към неолибералната глобализация, една система, която обрича хората на гладно съществуване. За какво да живеем в лъжа и измама, сеейки егоизъм и създавайки консуматорство? За какво човекът постигна това ниво, след като все още не е способен да гарантира оцеляването си?
Не можем да издигнем паметник на политическата си способност, светът е заплашен от неизбежни опасности. Предстои ни да докажем, че сме способни да оцелеем. Тъй като съм оптимист, аз наистина имам надежда, че този свят ще оцелее., защото го виждам, че реагира, виждам, че човекът, въпреки своите грешки и хилядолетията история – малко са, три или четири хилядолетия – за един век е умножил своите знания. Но и голяма част от този прогрес послужи за впръскване на отрова, служи за разпространяване на фалшиви идеи и погрешна информация.
Старая се да анализирам кога сме напредвали и кога е имало връщане назад, кога попаднахме в рутината и в подражанието. Спирам се на няколко качества, като навика да не се копира, да се вярва в собствената страна, да се води борба с шовинизма… Никоя страна не е по-добра от друга, никой народ не е по-добър от друг, всички имат своите национални и културни характеристики. Това се вижда в Латинска Америка – ние представляваме сноп от народи, говорим един език, имаме почти същата култура, същата религия, същата индиосинкразия, и сме същата смесица.
В Европа са се събрали финландци, унгарци (хора, говорещи езици, които много трудно се учат), германци, италианци и всички останали. Континент, на който пет века се бият помежду си. Но сега може да бъде поздравен – въпреки моите критични критерии – за нивото на единство, което е постигнал. И предупреждавам, че ще е от полза за света, ако успее. Важно е как ще го постигне, защото проблемите в епохата на глобализацията са много сложни…”
About The Author
