На 21 юли 2020 г. лидерите на държавите членки на Европейския съюз постигнаха споразумение за новия бюджет за периода 2021-2027 г., като същевременно приеха и план за възстановяване на европейските икономики, засегнати от коронавирус кризата. С 25 минути по-кратки от тези в Ница през 2000 г., тези преговори, продължили 4 дни, се оказаха поредната невралгична точка в развитието на европейския проект, който се очертава все по-малко солидарен и все по-малко амбициозен в развитието на общ проект за бъдещето. В момент, когато светът е изправен пред икономическа, социална и климатична криза, европейските държавници показват късогледство и незачитане на демократичните принципи. Българската преса побърза да отхвърли постигнатото на върха на ЕС като недостатъчно добро за България, но без да предложи анализ на това, по какъв начин по-точно страната ни е ощетена спрямо останалите членки, фокусирайки се основно върху върховенството на закона, което остана твърде слабо засегнато в заключението на лидерите.
Какво означава многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС?
В края на всеки седемгодишен период се гласува новият бюджет на Съюза, който определя финансовите задължения на държавите членки, фондовете, отпуснати за всяка от тях, и секторните програми, управлявани директно от Европейската комисия. С други думи, планират се икономическите цели за периода. Защо е седемгодишен? Още след Вторатата световна война Франция започва да функционира със седемгодишни икономически планове, които са съобразени с мандата на президента, който е с продължителност именно седем години. Т.е този период е изцяло основан на политическа традиция, а не на икономическа логика или пък на мандата на Европейския парламент, който е петгодишен. През 1980-те години назряват конфликти между европейските институции относно разполагаемите средства и бюджетните задължения. В резултат е приет първият пакет на тогавашния президент на Комисията Жак Делор, който е в действие между 1988-1992 г., а след това и вторият 1993-1999 г., при който се удвояват структурните фондове и собствените ресурси на Съюза.
Проектът за новата финансова рамка 2021-2027 г. е поставен на масата от Комисията още през ноември 2018 г. след поправки от Европейския парламент и е на стойност 1 135 милиарда евро или 1,11% от брутния национален продукт на всяка държава членка. Този път вноските на Великобритания са изключени, които преди бяха в размер на около 14 милиарда евро на година. Приемането на бюджета се забави по няколко причини: 1) през 2019 г. се проведоха изборите за Европейски парламент и се смени състава на Комисията като по този начин се избегна старият парламент да гласува бюджет, който няма да управлява (един от основните проблеми на седемгодишната финансова рамка), 2) преговорите за Брекзит внесоха неяснота относно оставането или не на Великобритания, 3) пандемията от коронавирус доведе до допълнително затлачване на преговорите за бюджета. На 18 май 2020 г. френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел обявиха нов фонд за възстановяване на икономиките на ЕС на стойност 500 милиарда евро. Една седмица по-късно президентът на Комисията Урсула вон дер Лейен представи новото предложение за бюджета на ЕС от 1 100 милиарда евро, като към него се добавят и субсидиите от 500 милиарда евро на Макрон и Меркел, както и 250 милиарда евро под формата на заеми за засегнатите държави, т.нар Инструмент за възстановяване „Следващо поколение ЕС”. Решението да се включи този инструмент от 750 милиарда евро към бюджета на Съюза е стратегическо понеже по този начин той влиза в нормалното функциониране на европейските институции противно на Европейския механизъм за стабилност, създаден през 2012 г. в отговор на кризата в еврозоната. Този механизъм представлява международно споразумение между държавите членки и се управлява от агенция в Люксембург, т.е извън правомощията на ЕС.
Предложението на Комисията от май 2020 г.
Каква е процедурата за гласуване на бюджета?
За разлика от обикновените правни актове на ЕС, бюджетът се гласува по специалната законодателна процедура, предвидена в чл.289 на Договора за функционирането на ЕС, според която някои актове се приемат от Съвета на ЕС с участието на парламента, но не на равни начала. МФР се гласува при условията, посочени в чл.312 на ДФЕС, които отреждат основна функция на Съвета на ЕС, т.е на съответните министри. Ролята на Европейския съвет с държавните глави е да даде основните линии на преговорите, но не и да приеме регламента за бюджета. Съветът гласува с консенсус, след като е получил съгласието на Европейския парламент. Обикновено парламентът не може да промени предложението на Съвета, а само да се изкаже дали го приема или не.
Защо трябва да се приеме нов бюджет? Текущият такъв приключва на 31 декември 2020 г., поради което е от изключителна важност да се приеме новият бюджет преди това, за да се избегне криза. Чл. 312 ал.4 от ДФЕС предвижда, че ако не е приет нов бюджет, продължават да се прилагат правилата на стария. Проблемът идва оттам, че правната основа на разходната част на бюджета няма да съществува за много секторни програми, тъй като регламентите, които ги уреждат, ограничават действието им до 31 декември 2020 г. Единствено директните плащания за фермерите не са ограничени във времето. За да се избегне кризата, Комисията си е поставила за задача МФР да започне от 1 януари 2021 г. Затова и станахме свидетели на маратона от изминалия уикенд, чиято цел бе да се постигне съгласие по бюджета. Тази среща на върха на ЕС беше и първата на живо, след като предишните такива по интернет не дадоха резултат.
Как протече срещата на европейските лидери 17-21 юли?
На тези преговори се обсъждаше не само новият бюджет, но и новият Инструмент за възстановяване от последиците от коронавирус, който се оказа разковничето на проблемите, и по точно размерът на субсидиите, които се равняват общо на 500 милиарда евро. Няколко държави още в самото начало образуваха опозиционен блок против субсидиите изобщо, предлагайки предоставянето единствено на заеми. Така Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция станаха известни като „пестеливата четворка“, които отстояват позиция срещу по-силен ЕС и срещу по-малко солидарност между държавите членки, наблягайки на факта, че всяка една от тях трябва да предприеме структурни реформи, за да може да отговори адекватно на икономически кризи като текущата, а не да се наливат пари, за да могат „италианците да ходят на море“, докато „северняците работят“. Самият канцлер на Австрия, Себастиан Курц, заяви, че тази позиция на изцяло „против“ е помогнала да се смъкнат субсидиите ефикасно. Основната причина тези държави да са против е защото по първоначални сметки те щяха да получат най-малко от пакета, понеже са и най-слабо засегнати от кризата. Друга причина е и защото не желаят високи нива на федерализация, а засилване на междуправителствените отношения. Нидерландският министър-председател Марк Рюте отстоява най-крайната позиция, която включва и правото на вето на всяка държава върху изразходването на субсидиите, ако сметне, че е неефективно. Пример за това би било евентуалното налагане на вето от страна на Нидерландия върху Франция, ако последната субсидира предприятията за наемането на младежи на работа, което да е счетено за икономически неефективно. Това е дълбоко недемократично и основателно не беше прието от останалите държавни лидери, най-малкото, защото не е ясен отговорът на въпроса какво означава ефективно. Нидерландия е известна с данъчната си система, привилегироваща избягването на плащането на данъци, от което другите държави членки губят по 10 милиарда годишно, както и с факта, че домакинствата ѝ са едни от най-задлъжнелите в Европа. На каква база би мерила тя ефективността на другите икономики?
Марк Рюте зае такава анти-ЕС позиция, защото през март предстоят парламентарни избори в страната му, а неговата партия едва успя да осигури мнозинство в коалиция на последните такива. Втора по сила е националистическата крайнодясна „Партия на свободата“, начело с Герт Вилдерс, която спечели цели 20 места в парламента. Тя е известна с желанието си Нидерландия да излезе от ЕС. Не е учудващо и защо тогава след преговорите и въпреки успешния резултат за Рюте, той беше остро критикуван от нея.
За да защитят тезата си, че южните държави харчат много, „пестеливата четворка“ тиражираше откровени лъжи, че Италия живее извън възможностите си и че трябва да затегне колана. Обратното е вярно. От 1992 г. с някои изключения Италия има търговски излишък, т.е потребява по-малко, отколкото произвежда. Италианското правителство следва препоръките на ЕК да либерализира пазара си от 1990-те години насам, като през 2014 г. Матео Ренци намали защитата на работниците от уволнение. Тези структурни промени не само намалиха инфлацията и реалните заплати, но и намалиха безработицата, генерирайки временна заетост. В резултат безработицата в Италия е по-ниска от тази в Германия през 2008 г. по време на финансовата криза. Евтиният труд обаче намали и стимулите италианските компании да инвестират в модернизация на производството, което има отрицателен ефект върху него, а това е основата за дългосрочен растеж. Важна част от бюджета на Италия отива за изплащането на държавния дълг, което намалява възможността за инвестиции в икономиката.
За разлика от 2008 г. този път Германия разбра необходимостта от инвестиране и затова предложи инжектирането на средства, заставайки рамо до рамо с Макрон. Това далеч не означава, че Меркел е станала алтруист. Напротив, тя е разбрала, че след като 50% от немския износ е за пазара на ЕС, това налага добро състояние на икономиките на държавите членки, още повече при глобално забавяне на световната икономика и тенденциите за развитие на вътрешния пазар. Защитава ли националните си интереси Нидерландия, чийто износ е 74% за пазара на ЕС?
Въпреки че резултатите от преговорите бяха определени като исторически успех от много от държавите, самата среща остави трайни следи върху идеята за европейска солидарност. Поддържането на изкривена картина за италианската икономика например може лесно да бутне вота в посока на крайнодесни антиевропейски сили в страната. Евентуални напускане на Италия на ЕС и най-вече на еврозоната би било фатално за европейските икономики, разчитащи на износ, като Германия, Австрия и Нидерландия, тъй като националните им валути са изкуствено поддържани на по-ниски нива чрез еврото.
Какво бе решено на срещата на лидерите?
След четиридневното изнудване на целия ЕС от „пестеливата четворка“, все пак беше постигната сделка за бюджета 2021-2027 и Инструмента за възстановяване „Следващо поколение ЕС”. МФР беше намалена от 1 100 милиарда евро на 1 074 милиарда с орязване на основни програмни приоритети, отразяващи общите европейски нужди като дигитализация, изследвания и иновации. Инструментът за възстановяване остана в размер на 750 милиарда евро, но частта за субсидии беше намалена на 390 милиарда, а на заемите увеличена на 360 милиарда. Субсидиите са разделени на три стълба: финансиране на социални и икономически мерки на държавите, общи европейски блага (Хоризонт Европа за изследвания и иновации, здравната програма EU4HEALTH, хуманитарна помощ) и помощ за предприятията (гаранции за платежоспособност за частни компании особено в държави, където такава не съществува). Инструментът трябва да бъде използван в рамките на три години 2021-2023.
Субсидиите в първия стълб директно към държавите членки бе намален от 405 на общо 312.5 милиарда евро: инструментът REACT-EU, предназначен да отговори бързо на последиците от кризата и част от кохезионната политика е намален на 47.5 от 55 милиарда; фондът за справедлив преход, предназначен предимно за Източна Европа, е намален от 30 на 10 милиарда евро (общо 20 милиарда с МФР) и по този начин се забавя преходът към по-зелени икономики; вторият стълб за Общата селскостопанска политика (ОСП), финансиращ биологичното земеделие и развитието на селските райони, е намален от 15 на 7.5 милиарда евро. От втория стълб изцяло е премахнато финансирането на платежоспособността на предприятията, което остава финансирано само с 5 милиарда от бюджета. InvestEU, което действа като фондонабиращ инструмент по продължение на плана на Юнкер, е намален на 5.6 милиарда евро и следователно предоставя значително по-малка възможност за набиране на средства. Най-фрапиращото орязване на фонда е в третия стълб: здравната програма EU4HEALTH е изцяло премахната и остава финансирана само с 1.7 милиарда от бюджета; Хоризонт Европа получава само 80.9 милиарда евро (75.9 милиарда от МФР плюс 5 милиарда от фонда). Въпреки че това е с 16.2 милиарда евро повече от предишния бюджетен период, средствата за изследване и иновации бяха най-силно окастрени. По време на преговорите финансирането на общите европейски блага, които трябва да дадат решения на общите ни европейски проблеми, беше намалено най-много, което оставя впечатлението, че МФР и фондът съществуват просто, за да финансират национални проекти.
Разбира се, най-печеливши са Общата селскостопанска политика (ОСП) и Кохезионния фонд, финансиращ сближаване на икономиките и по-изостаналите райони. Въпреки всички критики на директните плащания за фермерите и принципа за плащане на площ, те остават основен елемент, като „на доброволен принцип ще бъде въведена горна граница на директните плащания от 100 000 евро за големите бенефициери.“ Това означава, че всичко остава по старому и политическите лидери на Полша, Унгария, Чехия, Словакия и България ще продължат да се обогатяват с евросредства. За справка, в България през 2019 г. най-големият бенефициент на директните плащания от ОСП Светлозар Дичевски със своя „Октопод инвест холдинг“ е получил цели 11 милиона евро. В ситуация на всеобщо обезлюдяване на селските райони в цяла Европа, лидерите не успяха да отговорят адекватно на въпроса: „Трябва ли да продължаваме на субсидираме големите играчи и имат ли те нужда от това?“.
Как ще се финансира и управлява Инструментът за възстановяване?
Европейската комисия за първи път като самостоятелен играч на финансовите пазари ще изтегли 750 милиарда евро. Частта за субсидиите, 390 милиарда, ще бъдат изплатени от бюджета на ЕС между 2028 и 2058 г., като за целта Съюзът ще въведе допълнителни собствени ресурси като такса въглероден диоксид върху вносните стоки, такса нерециклирана пластмаса, такса върху дигиталните компании като „Епъл“, „Фейсбук“ и „Гугъл“. При недостатъчно набиране на собствени средства заемът ще бъде изплатен чрез увеличаване на вноските на държавите членки. Заемът в размер на 360 милиарда, ако бъде използван от държавите членки, ще бъде плащан от всяка от тях. Финансовият интересът идва от там, че Комисията се ползва с най-високия кредитен рейтинг ААА и може да тегли заем при изгодни лихви. Важно е да се отбележи, че Европейската централна банка ще изкупи една голяма част от този 750-милиарден заем, тъй като тя вече изкупува държавния дълг на много държави благодарение на извънредната програма за пандемията (pandemic emergency purchase program PEPP).
Стряскащо е решението на Европейския съвет, а именно че „Сумите, които Съюзът дължи през съответната година за изплащане на главницата, не трябва да превишават 7,5% от максималната сума от 390 млрд. евро за разходи.“ Практиката е главницата на държавния дълг да се изплаща на падежа, а само лихвата да се изплаща постепенно. При евентуален растеж на ЕС от 1-3% на година за период от 30 години стойността на главницата може да намалее с до 1/3. Чрез фиксирането на правилото ЕС да изплаща максимум 29.25 милиарда евро (7.5% от 390 милиарда), няма да бъде възможно ЕС да изплати наведнъж главницата. Това е против всякаква логика. Комисията ще бъде задължена да търси бързо източници на собствени средства и при невъзможност да намери такива, държавите членки ще трябва да платят с увеличение на вноските си от 0.6%.
Субсидиите от 312.5 милиарда ще бъдат получавани поетапно. 218.75 милиарда евро или 70% за 2021 и 2022 г., а останалите 30% ще зависят от бъдещия растеж, като 15% ще бъдат разпределение според загубата на реален брутен вътрешен продукт през 2020 г., а останалите 15% според кумулативната загуба на реален БВП през 2020 и 2021 г, която ще бъде изчислена до 30 юни 2022 г. По този начин субсидиите ще действат като застраховка срещу по-лоши икономически резултати, които все още не познаваме. За момента знаем разпределението на средствата по този начин:
За получаването на субсидиите всяка държава членка трябва да представи национален план пред Комисията, който да бъде съобразен със специфичните препоръки, представени в рамките на Европейския семестър. С други думи, това означава структурни реформи и засилване на идеологическото следене на държавите в противовес на демократичните принципи: неизбраните експерти на Комисията ще оценяват легитимността на инвестициите на демократично избраните правителства. Това в крайна сметка е противно и на исканата от Марк Рюте по-малка намеса на ЕС в собствените дела на държавите.
Въпреки че ветото, предлагано от Нидерландия, беше отхвърлено, Съветът на ЕС все пак ще гласува плановете с квалифицирано мнозинство. Сериозна неяснота всява т.нар. „ръчна спирачка“ – възможността една или повече държави да могат да поискат въпрос от изпълнението на даден национален план да бъде разгледан от Европейския съвет до изчерпателното му обсъждане, без да се уточнява какво означава изчерпателно. Не се предвижда никакво участие на единствения демократично избран орган, Европейския парламент.
Върховенството на закона, въпреки очакванията на много български наблюдатели, беше на най-заден план, което личи и от текста на сделката. В нея се посочва единствено, „че е важно да се спазват принципите на правовата държава“, както и възможността Комисията да наложи мерки при нарушаването им, без да се посочва (поне засега) какъв е обхватът на тези мерки.
Кой спечели и кой загуби?
Трудно е да се определи кой е загубил от сделката, но е много по-лесно да се види кой е спечелил. Въведените през 80-те години отстъпки в полза на Великобритания, която реши, че плаща много повече, отколкото получава от европейския бюджет, вместо да бъдат премахнати, остават, та даже и се увеличават, въпреки че е много трудно да се каже дали някой плаща повече. Със своите износни икономики Германия, Нидерландия и Австрия очевидно са зависими и имат огромна полза от общия пазар на ЕС и не би трябвало да получават бонуси за това. В резултат на преговорите, Германия ще получава 3 671 милиона на година, Нидерландия 1 921 милиона, Швеция 1 069, Австрия 565 милиона и Дания 377 милиона. В миналото отстъпките бяха основно плащани от Франция, Италия и Испания, респективно 30%, 22% и 15% от всички отстъпки. Ако това не се промени, Франция ще плати около 16 милиарда, Италия 11 милиарда, Испания 8 милиарда допълнително. Това намалява ефекта на фискалния трансфер чрез субсидиите от фонда за възстановяване. Най-много субсидии ще получат Италия, Испания, Гърция и Полша, които са и едни от най-засегнатите от кризата. Множество сектори на икономиката са в загниващо състояния, което е особено вярно за туризма, ресторантьорството и услугите, които представляват 20% от БВП на Гърция, 15% на Испания и 13% на Италия. Ситуацията на Гърция е особено тежка, тъй като спасителният ѝ план от 2015 г. разчита най-вече на приходи от туризма.
В допълнение на отстъпките, Нидерландия успя и да договори по-висок размер на задържаните от страните мита. Те се увеличават на 25% от сегашните 20%, които досега се равняваха на около 14% от приходите на ЕС. Това директно облагодетелства Нидерландия, която е основно пристанище за влизащите в ЕС стоки. България също ще спечели от тази мярка, но предвид и сега изтичащите приходи от митниците, трудно е да се каже какъв би бил резултатът.
От сделката силен удар получи европейският парламент, чиито предложения от МФР бяха орязани най-много и който беше тотално изключен от управлението на Инструмента за възстановяване. Един ден след края на преговорите, политическите групи на ЕНП, Социалдемократите, Зелените и Renew Europe (наследникът на ALDE) излязоха с предложение за резолюция. В него те използват изключително силен език: не приемат МФР, осъждат поставянето на националните интереси над европейските, противопоставят се на управлението на Инструмента за възстановяване.
Какво следва?
Следващите стъпки от приемането на МФР и Инструмента „Следващо поколение ЕС” са обсъждания между Парламента, Комисията и Съвета на ЕС, последвани от гласуване на Парламента дали приема или не сделката. След това до края на 2020 г. Съветът с участието на министрите на външните работи трябва да я гласува с единодушие. Приходите на ЕС, частта за собствените ресурси, трябва да бъде гласувана от Съвета след консултация с Парламента и след това гласувана от парламента на всяка държава членка. Последното може да доведе до сериозно забавяне на приемането на бюджета.
Какво ще получи България?
За целия период 2021-2027 г. България се очаква да получи около 29 милиарда евро или близо два пъти това, което получи през изминалия период (13 милиарда евро). 12,3 милиарда евро са предвидени от Инструмента за възстановяване „Следващо поколение ЕС“, като 7.7 милиарда ще са под формата на безвъзмездни средства, за които не се изисква съфинансиране (6.23 милиарда субсидии и 1.2 милиарда от фонда за справедлив преход). Както показах по-горе, засега са известни само 70% от тези субсидии или 4.32 милиарда за 2021-2022 г. България ще получи и допълнително 656 милиона от Кохезионната политика, 188 милиона за развитие на селските райони, 200 милиона за най-слабо развитите райони. Заемът, който може да вземе по Инструмента за възстановяване, е в размер на 4.55 милиарда евро. От МФР 2021-2027 страната ни получава 16.7 милиарда евро. По тези средства нивото на съфинансиране е 15%, което е най-ниското възможно в ЕС. Директните плащания и пазарните мерки на ОСП също нарастват с около 305,5 млн. евро. Както посочихме и по-горе, това не означава, че ще доведе да по-добри условия за българските фермери. АЕЦ „Козлодуй“ ще получи 57 милиона евро за 7 години в подготовка на постепенно затваряне на реакторите.
В българската преса резултатът за България беше определен остро като загуба и се осъди липсата на по-силна зависимост на средствата от спазване върховенството на закона. Странен и по-скоро срамен е коментарът на евродепутата ни Радан Кънев, който показва неразбиране на основни точки от приетата сделка. В своя пост във фейсбук Кънев се нахвърля на Борисов, защото България засега получавала нула средства, понеже няма национален план за възстановяване. Няма как и да има, след като това току-що бе прието като изискване и следователно нито една държава членка няма такъв план. Множество наблюдатели осъждат и липсата на публично обявена платформа за преговорите. Такава имаха около три държави, една от които Унгария, често обвинявана в липса на демократичност. В силен противовес с всички наблюдатели, Кънев защитава недемократичната „ръчна спирачка“ и даже заявява, че трябва да има повече заеми, а не субсидии, понеже са „по-силен и по-прозрачен модел на инвестиции“. За жалост, пълната идеологична мъгла на депутата от „Демократична България“ му пречи да разбере икономическия ефект от по-голям дълг за плащане за криза, причинена от новопоявил се вирус, както и благоприятния ефект върху потреблението и доходите на домакинствата и компаниите при инжектиране на безвъзмездни средства. Докато всички икономисти и политолози се надпреварваха да осъждат „пестеливата четворка”, именно защото заплашва съществуването на Съюза, Кънев я защитава и даже определя позицията ѝ като „разумна”, привиждайки „корупционен напън“ на източните лидери. Очевидно е, че Кънев изобщо не е следил преговорите, за да си мисли, че сблъсъкът е бил между „прозрачния и справедлив“ Запад и „корумпирания и неразумен“ Изток. Този път, както и почти винаги, щом става въпрос за финансови интереси, каквито защитава преди всичко ЕС, сблъсъкът е между Севера и Юга или Нидерландия, Дания, Швеция, Финландия, Австрия срещу Испания, Италия, Франция, Гърция. В противоречие на уж защитаваните от Кънев демократични ценности, той мисли за „разумни“ решенията, насочени към повече следене на реформите в страните членки. Вече посочихме по-горе какъв е проблемът технократи от Комисията да налагат структурни реформи върху държавите.
От „Дневник“, за разлика от Кънев, съветват да не се бърза с изготвянето на национален план за възстановяване понеже още не е ратифициран плана за възстановяване. Там също защитават ръчната спирачка на Европейския съвет. Това е все едно Пловдив, Бургас, Варна, Плевен и Челопеч да кажат на София дали да асфалтира улиците си или не. „Дневник“ се жалва и че не било ясно как ще са точно разпределени средствата по програми, а това никой в ЕС не знае още, тъй като предстоят други етапи от гласуването на бюджета, приемането на регламентите по секторните програми, сключване на споразуменията с всяка една държава членка.
Често срещана критика към Борисов е, че Гърция и Румъния получават повече от България. Както посочихме и по-горе, Гърция е една от най-засегнатите държави с население от 10 милиона души. Тя ще получи около 19 милиарда под формата на субсидии, което се равнява на около 10% от БВП за 2019 г. Румъния с население 19 милиона души ще получи около 14 милиарда по механизма „Следващо поколение ЕС“ или 6.6% от БВП за 2019 г. България с население от под 7 милиона души ще получи 7.7 милиарда, което е около 13.6% от БВП за 2019 г. Ощетена ли е страната ни?
За жалост, в напъните на всяка цена да критикуват Борисов, опозицията и либералната преса произвежда неиздържана критика, която единствено отслабва собствените им позиции. Разбира се, картината, обрисувана по-горе, не идва в защита на премиера, а цели по-скоро да покаже как се защитават недемократични решения уж докато се борим срещу същата тази недемократичност.
Какво бъдеще за Европа?
Както председателят на еврогрупата на ЕНП, Манфред Вебер правилно отбелязва, европейските лидери „си стиснаха ръцете за парите, но не и за визията на Европа.“ Липсва амбиция за общи индустриални проекти като 5G, зелен преход на икономиките, развитие на науката. МФР не гледа към бъдещето, а към миналото. Европейският съвет показа, че има повече съревнование, а не сътрудничество между страните членки, повече бизнес, отколкото здраве. ЕС за пореден път направи минималното, за да поддържа един лош баланс, който изглежда по-далеч от 100% остеритет, както през 2008 г., но не и по-близо до повече интеграция. Въпреки че приеха инструмента за възстановяване „Следващо поколение ЕС“, МФР е разочароваща на много нива и показва, че дупката в бюджета заради Брекзит ще бъде „запълнена“ единствено чрез съкращаване на разходите. До голяма степен виновна за този резултат е Германия, която от самото начало фокусира дебата върху обема на предлагания спасителен пакет вместо върху съдържанието му, но и другите страни не се показаха готови да участват повече в Съюза.
Ако между 1995 и 2008 г. БВП на ЕС представлява около 30% от световния БВП, поставяйки го начело на световната икономика, то 11 години по-късно Съюзът вече е на 3-то място, с 21% в края на 2019 г. след САЩ и Китай. Заради паричната си политика на „стабилност на цените“ и стратегията за износ, ЕС е зависим от външните пазари и ограничава потенциала си за растеж. Еврозоната е пораснала с 4.9% между 2008 и 2020 г, докато САЩ с цели 21.2% за същия период. Вместо да продължава очевидно неподходящата парична и търговска политика, ЕС трябва да ревизира договорите, да анулира публичния дълг в замяна на зелени инвестиции и да даде на ЕЦБ мандат за пълна заетост. За жалост, без да се неглижира прескочената идеологична крачка към общ дълг, европейските лидери показаха, че не са готови за това, от което губим всички ние.
About The Author
