Областните и общински власти, в чиито ръце е управлението на училищата в Полша, усилено наливат агресивен национализъм и конспиративни теории в главите на полската младеж. Това разбира се става с помощта на министерството на образованието във Варшава. Ръководствата на културни институции и местните власти обаче се включват с много собствени инициативи в пренаписването на полската история.
Един от основните напъни в това отношение е масовата пропаганда, целяща реабилитация на тъй наречените „Национални въоръжени сили“. Става въпрос за малка, но изключително агресивна група ултрадесни криминали-партизани, които към края на Втората световна война отказват да приемат новите реалности и се готвят за война срещу Съветския съюз.
Макар бързо да става ясно, че масите не споделят техните намерения и закани, това по никакъв начин не промени мисленето им. Тяхното политическо тълкуване на ситуацията е, че голяма част от полския народ просто са се оказали предатели, комунисти и юдео-болшевики. Това мислене на свой ред служи за оправдаване на масов терор в районите, където действат въпросните партизански отряди. Някои техни представители проявяват пронацистки тенденции и са останали в историята по-скоро като обикновени колаборационисти, чиято„кауза“ и „борба“ няма никакво значение от гледна точка на историческия процес.
Тези хора по никакъв начин не могат да бъдат считани като част от реалната полска съпротива, борила се за освобождаването на държавата от германска окупация. Но тъй като са единствените, които по агресивен начин реагират срещу Червената армия и новия строй, днес биват представяни като герои и мъченици. Това се случва и на най-високо държавно ниво. Полския премиер Матеуш Моравиецки, представител от партията на Ярослав Качински „Право и справедливост“, преди известно време отдаде официална почит на т.нар. „Швиентокжиска бригада“ – една от най-прочутите въоръжени антикомунистически секти станала част от НВС.
Ръководейки се от примера на тези ревизионистки церемонии на правителството, местните власти в региона на град Киелце в югоизточна Полша решиха първото масово събитие в общината след отпадане на противоепидемичните мерки да бъде велосипедно шествие в памет на „Швиентокжиската бригада“.
„С организацията на това шествие искаме не само да популяризираме физическата активност, туристическите забележителности и природата в региона. Желаем също така и да обогатим местната общественост с допълнителни знания за Швиентокжиската бригада. Това беше едно от най-големите партизански формирования, действащи в Полша“, обясни пред журналистите Мирослав Гембски, кмет на Келце. Това разбира се е лъжа – както свързаната с емигрантското правителство на Полша в Лондон Отечествената армия, така и Народната армия, сформирана от центровете, сближени с Москва, са разполагали с цели мрежи от далеч по-големи партизански формирования.
Участниците в това мероприятие трябва да минат през горите от Загнаньск и Влошчова до Ласоцин, където на 11 август 1944 г. е създадена бригадата. Трябва да се отбележи, че създаването ѝ не е било израз на воля за засилване на борбата срещу Германия. Политическият съвет на „Националните въоръжени сили“, и по-точно онази част от тях, която отказва да се обедини с Отечествената армия, са възнамерявали да сформират група войски, които да напуснат територията на Полша преди настъплението на Червената армия.
Дори „експертите“ от Института за национална памет, ведомство което вече години наред се занимава с активна преписване и манипулация на историята на Полша, признават, че бригадата се е сражавала в „изключително ограничени размери“ с германските части, главно при самозащита или с цел грабеж на оръжие. Много по-активно тези партизани са нападали войските на Народната армия и Селските дружини (партизански отряди, свързани със селското движение), които също са смятали за комунистически.
Един от лидерите на тази бригада и неин ръководител по специалните задачи е Хуберт Юра. Още преди създаването ѝ той е осъден на смърт от военния съд на Отечествената армия за доказано многократно сътрудничество с Гестапо в борбата с полските леви партизани. Германците дори му подаряват вила в град Ченстохова, където се държат пленените бойци от социалистическата и комунистическа съпротива.
През януари 1945 г. командирът на Отечествената армия в района на град Радом пише за бригадата следното:
„Дейностите на тази групировка остават непроменени. Ясно сътрудничество с Германия и издевателство върху цивилни чрез масов рекет и реквизиции на имущество. На 22 ноември, по време на похода на Националните въоръжени сили през град Олешно, германците изтеглят войниците от техните постове. Контактите с Гестапо продължават“.
Друг доклад на Отечествената армия в Радом отбеляза как партизаните от НВС се отнасят с гражданското население на Полша:
„Отношението на цивилното население към звената на НВС е очевидно враждебно поради безмилостните реквизиции на храна, както и грабеж на дрехи и бельо“.
Когато през януари 1945 г. започва настъплението на Червената армия на полска територия, бригадата се оттегля на запад, спокойно преминавайки германските позиции. Партизаните от НВС се придвижват своодно, защото германците бяха наясно с тяхната антикомунистическа психоза, както и с колаборационистката дейност на Юра, поради което преценяват, че отряда все още може да им бъде полезен. Германците също така осигуряват на бригадата провизии и муниции. В крайна сметка НВС стигат до Чехия, където се разполагат в един от полигоните на Вермахта. До април 1945 г. полските партизани от „Швиентокжиската бригада“ и други формирования в НВС все още участват в нацистки подривни действия в западната част на фронта.
Въпреки всички тези обстоятелства, подробно проучени от историците, приоритетът за служителите на местната власт от „Право и справедливост“ е да героизират тази криминална групировка. „Патриотичното“ събитие в района на Киелце ще се проведе на 8-ми август.
About The Author
