Етиопските власти обявиха, че на последния кръг преговори с Египет относно плановете за изграждане на огромен язовир на река Сини Нил е било постигнато взаимно разбиране, което отваря пътя за важно споразумение. Предвид историята на взаимни претенции, бележещи споровете за етиопския язовир „Възраждане“, тези твърдения трябва да бъдат приемани скептично, пише Bloomberg. В продължаващия вече десетилетие диспут неколкократно се е стигало до ситуации, в които двете държави излизат с противоречащи си твърдения какво е било договорено.
Египетската оценка за последния кръг разговори, проведен с посредничеството на Африканския съюз, е по-умерена от етиопската. Кайро заявява, че двете страни са се съгласили да продължат преговорите с цел създаване на обвързващ механизъм за управлението на язовира – нещо, за което Египет настоява отдавна. Адис Абеба от своя страна казва, че целта на бъдещите разговори ще бъде подписването на „всеобхватно“ споразумение, а не на „обвързващо“ такова. Това разграничение е важно – Египет вече е давал да се разбере, че няма да се съгласи на нищо по-малко от непоклатим ангажимент от страна на Етиопия да спазва определени правила при пълненето и използването на язовира.
Имаше оптимизъм за пробив в преговорите и в началото на годината, когато Финансовото министерство на САЩ се опита да действа като посредник. Тези разговори в крайна сметка се провалиха през февруари, след като етиопските представители отказаха да отидат във Вашингтон за финалното обсъждане, заявявайки, че трябва да се консултират с месните инвеститори в проекта. По-късно Адис Абеба обвини САЩ, че не действат като неутрален наблюдател, с което разби надеждите на администрацията на Тръмп да отбележи значителен външнополитически успех.
Причините да не може да се стигне до споразумение си остават едни и същи – двете страни нямат истински лостове за натиск една над друга, като същевременно липсва достатъчен външен натиск, който да стимулира отпушването на преговорите.
Етиопия не счита, че има каквото и да е задължение да прави отстъпки на Египет. От своя страна Кайро, въпреки всичката реторика, няма почти никакъв капацитет да принуди Адис Абеба да отстъпи. Лидерите и на двете държави се стремят да не изглеждат слаби и насърчават националистическите позиции. Това значително отслабва перспективата за постигане на компромис.
За Египет основният повод за тревога не е толкова процеса по напълване на огромния язовир, а дългосрочното последствие, че друга държава ще има неограничена способността да контролира водоснабдяването. Етиопия твърди, че язовирът няма да отклонява вода за напояване и ще се използва единствено за производство на електроенергия. Адис Абеба се надява не само да подобри икономическата ситуацията в страната, в която 70% от населението няма достъп до електричество, но и да изнася ток за съседни държави като Судан.
От десетилетия Египет настоява, че има право на вето върху всякакви проекти по горното течение на Нил, позовавайки се на споразумението за водите на реката от 1959 г. То първоначално е подписано от Египет и Великобритания, като по-късно е включен и Судан. Етиопия обаче отхвърля споразумението като документ от колониалната ера, който не е подписвала.
През 1978 г., когато Етиопия обмисля изграждането на поредица язовири по Нил, египетският президент Ануар Садат заявява, че страната му по-скоро е готова на война, отколкото да толерира подобно развитие. Десетилетия наред потенциалните източници на финансиране за язовири в Етиопия не бяха склонни да участват, ако няма постигнато споразумение между двете държави. През 2010 г. Етиопия решава да финансира язовира чрез вътрешна продажба на държавни облигации. В резултат на това етиопците инвестират буквално и преносно в този национален проект.
Кайро се опасява, че способността на Етиопия да изгради и управлява язовира без международна помощ ще окуражи и други крайречни държави да подновят собствените си проекти по Нил, което ще увеличи потенциалните рискове за страните по долното течение.
Етиопия строи язовира без сериозни консултации с другите държави по течението на реката и без да е направена предварителна оценка за ефекта върху околната среда. Макар от няколко години да се водят активни преговори, Адис Абеба не е склонна да се подпише под обвързващи механизми за разрешаване на спорове и като цяло използва преговорите като способ за печелене на време, докато фактическото изграждане на язовира отслабва позициите на Египет и Судан.
Властите на страната многократно са заявявали, че не се нуждаят от споразумение за отклоняване на вода за запълване на язовира, въпреки настояването на Египет и Судан. Етиопски представители са заявявали, че язовирът не засяга египетския дял от водите на Нил – но това твърдение се обезсилва от факта, че основна точка на споровете е колко вода да е задължена Етиопия да пропуска през язовира в периоди на суша.
Освен историческите търкания и текущото недоверие помежду им, египетските и етиопските власти в момента са изправени и пред други сериозни предизвикателства. Това превръща неразбирателството за язовира в удобна политическа възможност за подсилване на вътрешната подкрепа за правителствата.
Етиопският министър-председател Абий Ахмед се опитва да успокои масовите протести срещу правителството си. Египет пък се опитва да подсигури позициите си в Либия, където подкрепяните от него сили на Халифа Хафтар са заплашени от поражение от официалното правителство, което от своя страна е подкрепяно много активно от Турция. Кайро сериозно обмисля разполагане на войски в Либия, за да предотврати падането на стратегически важни градове като Сирт и провинция Джуфра, които президентът Абедел Фатах ел-Сиси определи като „червена линия“. В понеделник египетският парламент гласува да разреши такава интервенция. Дори Сиси да е готов да изпълни заплахите на предшественика си Садат, военното забъркване в Либия би направила войната с Етиопия невъзможна.
Икономиките на двете държави също така са ударени тежко от коронавирусната пандемия, като и двете получиха извънредно финансиране от Международния валутен фонд. Прогнозите сочат, че икономиката на Етиопия ще нарасне едва с 1.9% през тази година, най-ниското ниво от 2003 г. През април МВФ излезе с оценка, че Египет ще е единствената икономика в Близкия Изток и Северна Африка, която ще постигне растеж през 2020 г. Впоследствие обаче институцията ревизира надолу прогнозите си за целия регион.
В контекста на тези предизвикателства, лидерите на двете държави вероятно ще отбягват значителни отстъпки за язовирния проект, за да не изглеждат слаби. Абий е особено уязвим в това отношение и няма много стимули да прави компромис. От своя страна Египет смята, че вече е отстъпил много като е приел язовира изобщо да бъде построен, макар че не е имал особен избор да приеме този свършен факт. Така че говоренето за „пробив“ е в най-добрия случай преждевременно.
About The Author
