„През последното десетилетие социалният протест бе масов, изобретателен и… слаб“. Така започва статията си „Анти – Капиталът за 21-ви век (за метакризата на капитализма и възможностите за радикална политика)“ британският политически мислител от български произход Албена Азманова. Азманова се е утвърдила като оригинален глас в западната мисъл по въпросите на капитализма и неговата критика отляво, но в България тя все още е непозната.
Нейният анализ засяга редица въпроси, свързани със съвременната политическа икономия, и съдържа множество тези, звучащи често неконвенционално за консенсуса на западните леви. Неотдавна тя постави под съмнение ключова постановка в лявата реторика, като заяви пред в. Financial Times, че прекаритета, а не неравенството е проблемът, който притеснява най-много 99-те процента от обществото. Докато неолибералимът е в зомби състояние след икономическата криза от 2007-2008 г., лявото успя да предизвика надежда, но направи малко, за да опитоми или преодолее капиталистическите демони, които бродят в днешното време.
С цел да допринесе за търсенето на решения на днешната политическа и икономическа криза, „Барикада“ представя накратко статията на Азманова, а издателят Sage Publishing Ltd., Англия, позволява универсален безплатен достъп до оригиналната публикация.
Една от основните идеи в анализа на Азманова е, че демокрацията – толкова ценена от левите масови движения – всъщност засилва съюза на капитала и труда, който поддържа политиките на националната конкурентоспособност и неолибералната хегемония. В последните години крайната десница се утвърди като израз на съпротивата чрез демократичен вот на неолибералните политики от времената преди световната криза от 2007-2008 г., но не поставя значително предизвикателство пред неолиберализма като цяло. Азманова коментира: „Крайната десница трансформира конфликта между императивите на капитала за растеж и императива на обществото за интеграция в конфликт между „нашия“ национален капитализъм (например „нашите работни места“, „нашият растеж“) и „техния“ глобален капитализъм. Тези икономически напрежения са силно политизирани и намират културен израз (като страха от имигранти, които ще „ни лишат“ от „нашите работни места“, докато подкопават културното ни единство). Това е нов феномен, който наричам икономическа ксенофобия.“ Така че вместо да ни спасят от вредните последствия на капитализма, демократичните политики утвърждават неговата логика.
Как капитализмът може да бъде преодолян, ако не чрез овластяване на хората чрез гражданско действие и изборните урни? Азманова забелязва, че неотдавна се е появило ново разделение: между отношенията на хората, които подкрепят възможностите (свободата), виждайки вградената прогресивност на новата технологична икономика на отворените граници, и онези, които се страхуват от риска, свързан с тези възможности, защото може да пострадат от потенциална загуба на своя начин на живот, на физическата си сигурност и културни традиции. Втората група хора се вкопчва за сигурността. Само че нито една от двете възможности не утвърждава силни утопии, които могат да ни „изстрелят“ в нов обществено-икономически ред.
Книгата на Азманова „Капитализъм на ръба“ е високо оценена от хора като американски икономист и бивш американски министър на труда Робърт Райх (снимка: Албена Азманова)
Азманова твърди в своята наскоро публикувана книга „Капитализъм на ръба“, че се намираме на един особен исторически кръстопът, където наглед противоречащи си сили се сливат в единен поток, способен да отхвърли капитализма без помощта на криза, революция или утопия. Тя забелязва, че за първи път натискът на капитализма към все повече конкуренция упражнява осезаемо негативно въздействие и върху предполагаемите победители от неравното разпределение на богатството. Заклещени в цикъла на икономиката, която никога не забавя своите обороти, тези шампиони на капитализма страдат от огромната несигурност,налагана на почти всичко и всички заради конукрентния натиск от глобално интегрирания капитализъм. Така „агентите“ на капитализма плащат високата цена на поразено умствено здраве, лош баланс между работа и живот и страдаща околна среда. В същото време бившите работнически класи са се превърнали в собственици; притежанието на акции от публично търгувани компании е станало не само широкодостъпно, но и „повсеместно и неизбежно“, пише Азманова. Това обаче води до универсализация на конкурентното преследване на печалбата и до социален прекаритет – болестта на 99%. Така става възможен съюзът срещу основополагащата логика на капитализма – конкурентното производство на печалба.
Според Азманова пътят на еманципацията не е социалистическа революция или експроприацията на частната собственост, а това, което тя нарича „подкопаване на капитализма отвътре“ чрез борба с неговата основна динамика – конкурентното преследване на печалба. Капиталистическите институции като собствеността или трудовия стажт, могат да позволят на тази борба да се разгърне. Натрупването на ежедневни практики и политики, насочени срещу мотивите за печалба (като универсалния базов доход, споделянето на работни места или публичните инвестиции в научни изследвания) ще позволят според Азманова да се излезе от капитализма по тих, уверен и невъзвратим начин.
„Да се противопоставяме на оперативната динамика на капитализма (производството на печалба), вместо да премахваме институциите, които го структурират (частната собственост) е както по-радикална посока на действие, така и по-реалистична програма за политика, пораждаща трансформация. Тази програма е най-добре подготвена за нуждите на нашия исторически момент“, заключава Азманова.
About The Author
