Три дни, след като изригна срещу „колониалистите” от ЕС заради наложените евросанкции срещу нови 11 венесуелски висши дейци и обяви, че в отговор дава 72 ч. на посланичката на Брюксел в Каракас Изабел Брилянте Педроса да напусне страната му, президентът на Венесуела Николас Мадуро промени позицията си и се отказа да гони дипломатката. Това стана след проведен на 1 юли телефонен разговор между висшия представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел и венесуелския външен министър Хорхе Ареаса.
Самият Мадуро разказа публично подробностите за разговора и последвалия обрат в своя реч на 2 юли на церемония за повишаване в звания на офицери от Почетната президентска гвардия. Държавният глава обясни, че бил уведомен от министър Ареаса за хода на обсъждането между него и Борел, което отначало вървяло с остър тон, но постепенно преминало към търсене на разумен компромис и стигнало до взаимното заключение, че е по-добре диалогът между Венесуела и ЕС да продължи, за да се положат дипломатически усилия за решаване на споровете и разногласията.
„Струва ми се добра идея да дадем шанс, както пее и Джон Ленън, на диалога, да му дадем нова динамика. Това ми изглежда най-доброто, най-умното, най-подходящото. То отговаря и на онова, което търсехме – светът да чуе истината на Венесуела! ЕС да премине към друго разбиране, да направи дълбоко, историческо преосмисляне за ролята си в отношенията с Венесуела!” – заяви Мадуро.
Той представи компромиса като победа за твърдия курс на венесуелската политика, принудил ЕС да приеме за легитимен партньор в диалога официалната държавна власт във Венесуела и да се ангажира с уважението си към нея. Така се разчита в Каракас заключителното комюнике за разговора Ареаса-Борел. То е публикувано паралелно във венесуелската столица и в Брюксел и гласи следното:
„Министерството на външните работи на народната власт в Боливарската република Венесуела и Службата на ЕС за външни действия информират международната общност, че днес (на 1 юли – б.р.) министърът на външните работи на народната власт във Венесуела Хорхе Ареаса и върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел проведоха телефонен разговор, в който се съгласиха за необходимостта от поддържане на рамката на дипломатическите отношения, особено във времена, когато сътрудничеството между двете страни може да улесни пътя на политическия диалог. В резултат на това правителството на Венесуела реши да отмени решението, взето на 29 юни 2020 г., с което посланик Изабел Брилянте Педроса, ръководител на делегацията на Европейския съюз в Каракас, бе обявена за персона нон грата. И двамата се съгласиха да насърчават дипломатическите контакти между страните на най-високо ниво, в рамките на откровено сътрудничество и зачитане на международното право”.
Хорхе Ареаса също направи изявления в Каракас по повод разговора си с Борел, оценявайки го позитивно. Поясни, че двамата са се договорили да поддържат постоянен контакт в реално време, за да се избягват всякакви „погрешни интерпретации” на едни или други действия.
Медиите запитаха Ареаса дали от разговора следва, че ЕС ще отмени предизвикалите гневната реакция на Мадуро санкции срещу 11 венесуелски дейци – сред тях има и опозиционери, водещи диалог с правителството, какъвто обявилия се за „временен президент” и признат от част от страните в ЕС Хуан Гуайдо отказва. Ареаса отговори, че е повдигнал този въпрос пред Борел, но поясни също, че въвеждането или отмяната на санкции от страна на ЕС става само с колективни решения, че „механизмите са сложни” и това не зависи персонално от върховния представител по външната политика. Същевременно Ареаса отбеляза, че очаква „някакъв ответен жест” от ЕС заради отказа на Каракас от експулсиране на посланичката Изабел Брилянте Педроса, „което би позволило да подобрим отношенията си”. Той припомни, че във Венесуела живеят около 2 милиона души, които или са граждани на страни от ЕС като Испания, Португалия, Италия, или имат такъв произход. И поради тази причина според него ЕС също е заинтересован от нормализация на отношенията с Каракас.
От тези изявления не става ясно нищо конкретно, но се разбира, че очевидно Борел е подал някакъв сигнал за стопяване на ледовете в отношенията с венесуелското правителство, за да се предприеме знаковия обрат спрямо Изабел Брилянте Пердоса. Тепърва ще наблюдаваме как точно ще отеква занапред разговорът Ареаса-Борел.
Междувременно на 2 юли стана известно и решението на Върховния съд в Лондон по иск на Националната банка на Венесуела за достъп до блокираните от 2018 г. в Английската банка 31 тона венесуелско злато на стойност 1,8 милиарда долара. Съдът обяви, че приема за „легитимен” да се разпорежда със златото само Хуан Гуайдо, когото британското правителство е признало като „временен президент” на Венесуела. Естествено, венесуелското правителство не прие това решение, окачествявайки го като „абсурдно” и оповести, че ще го обжалва във всички други инстанции съгласно международното право. В свое комюнике по този повод външният министър Ареаса посочва, че определеният в решението като „легитимен” Гуайдо всъщност е „главатар на международна престъпна организация, целяща да се облагодетелства незаконно от ресурсите” на Венесуела.
В иска, подаден от Националната банка на страната на 14 май, се посочва, че тя планира да осъществи продажба на част от златото в Английстката банка, за да може да закупи храна и лекарства за населението на Венесуела по линия на Програмата за развитие на ООН (PUND) и във връзка с пандемията от Covid-19. Решението на съда сега възпрепятства това. То приема, че със златото може да се разпорежда или само пряко Гуайдо, или лицата, назначени от него – де факто без никаква юридическа тежест – за „управителен съвет” на Националната банка.
В отговор венесуелският генерален прокурор Тарек Уилям Сааб издаде заповеди за арест и конфискация на авоарите и имуществото на членовете на въпросния „управителен съвет” Рикардо Адолфо Виясмил, Хиакома Куиус Кортесиа, Мануел Родригес Арместа, Нелсон Андрес Луго и Карлос Антонио Суарес. Същите мерки са приложени и срещу Хосе Игнасио Ернандес, Ирене Де Лурдес Лорето и Хералдине Афиуни, посочени от Гуайдо като служители в Службата на специалния прокурор – измислена от самия Гуайдо и не фигурираща във венесуелската конституция. Обвиненията към всичките са за предателство към родината, узурпиране на функции и престъпен сговор.
Тарек Уилям Сааб оповести, че е издал и заповед за арест на „посланичката” на Гуайдо в Обединеното кралство – родената в Каракас американска гражданка и бивша половинка на Мик Джагър Ванеса Неуман. Въз основа на налични аудиозаписи с нейния глас тя е обвинявана от Каракас, че е договорила с британското правителство то да признае Гуайдо, като той в замяна се ангажира, щом реално поеме властта във Венесуела, да отстъпи на съседната Гвиана (бивша британска колония, силно свързана с Лондон и до днес), оспорваната и много богата на ресурси територия Есекибо от 160 000 кв. км. Неуман е обвинявана също, че е обещала на Лондон и венесуелското злато в Английската банка.
Заповеди за арест са издадени и на още двама близки съратници на Гуайдо – „посланика” му в САЩ Карлос Векио и установилия се в Колумбия Хулио Борхес. И двамата са бегълци от венесуелското правосъдие. Напуснали са незаконно страната, въпреки че срещу тях има заведени дела.
Казусът с венесуелското злато в Английската банка привлича международното внимание, защото е прецедент, който подава обезпокоителен сигнал и на много други държави, които си държат авоарите там или в други големи банки в „Първия свят”, разчитайки, че те са най-сигурни. Сега се оказва, че не е така и че такива банки могат да се окажат изпълнители на политическата воля на своите правителства, като това бъде подкрепено дори и от уж независимата от политиката съдебна система.
Иначе редица наблюдатели са крайно скептични по въпроса дали Гуайдо и хората му изобщо някога ще пипнат златото в Английската банка, която едва ли ще ги допусне реално до него и ще го пази зорко в трезорите си за собствена облага. В този дух се изказва и споменатата Ванеса Неуман в редица свои интервюта – тя заявява, че решението на британския Върховен съд е важно само в политически план, защото потвърждава „легитимността” на Гуайдо, а достъпът до златото не бил важен.
Битката за Венесуела продължава по всички фронтове. На свой ред федерален съв в САЩ пак тия дни излезе с решение да бъдат задържани 4 ирански танкера, които в момента карат нефт към Венесуела в рамките на поредица от такива доставки, и да бъде конфискуван целият им петрол. Няма посочен механизъм, по който това да стане.
Шефът на пресслужбата на Иран към ООН Алиреса Мириусефи заяви, че „всякакъв предприет в открито море опит да се попречи на Иран да осъществява законна търговия с която страна пожелае, ще е открит пиратски акт.” Той предупреди, че това е „директна заплаха за мира и международната сигурност, нарушаваща международното право, включително Устава на ООН”.
Корабите още пътуват…
About The Author
