В последните години у нас се влошава материалното положение на пенсионерите, ситуацията с корупцията, с екологията и опазването на природата, с образованието, здравеопазването, престъпността, правораздавателната система и социалните системи.
Това е мнението на мнозинството от хората в България според проучване на агенция „Медиана“, проведено по поръчка и с финансиране на фондация „Фридрих Еберт“ – България.
Според 67% от анкетираните, въпреки че кабинетът „Борисов 3“ повиши минимално пенсиите, материалното положение на пенсионерите се влошава. Едва 5% смятат, че то се подобрява, а според 29% няма промяна или не могат да преценят.
Около половината българи виждат влошаване по отношение на корупцията, екологията, образованието, здравеопазването, престъпността и правораздаването, като само според под 20% от хората в тези сфери има подобряване.
Единствената сфера, в която повече хора виждат повече подобряване, отколкото влошаване, е състоянието на пътищата и водоснабдяването (41% срещу 32%), което показва, че обиколките на Бойко Борисов и преките му излъчвания от джипа успяват да изиграят своята роля, а честите ремонти на ремонтите или повреди на новоизградени пътища не правят такова впечатление, нито водните кризи из страната. Важно е да се отбележи, че въпросът е зададен общо – за пътища и водопреносна мрежа, въпреки доста различните сфери.
От „Медиана“ посочват в своя анализ, че „огромната част от обществото живее с убеждението, че закони, норми, правила съществуват формално и е просто въпрос на пари и власт тяхното прилагане или пренебрегване“.
„Основният проблем е корупцията, защото тя вкарва „пазарни отношения“ в сфери, които регламентирано са непазарни – екология, правораздаване, администрация, здравеопазване, социално подпомагане и т.н.“
Повече от половината български граждани смятат, че шансът един беден човек да получи качествено лечение, ако се разболее, е малък или никакъв. Още по-негативни са очакванията на онези от анкетираните, които се определят като бедни – сред тях 75% смятат, че оскъдното материално положение предопределя лош достъп до здравеопазване.
„Навлизането на пазарните отношения в здравеопазването е засегнало изключително силно възможността за достъп до здравни грижи на огромна част от населението на страната. Мнозинството от запитаните (56%) споделят, че възможността за достъп до качествени медицински грижи в системата на „безплатното” здравеопазване е минимален или дори нулев. Голяма част от респондентите споделят, че двете системи на обществено и частно здравеопазване започват да се припокриват – по признака „плащай!”. Данните показват, че една трета от населението на страната са лишени (или се чувстват лишени) от реална здравна помощ и могат да разчитат само на формална такава. Проблемът е особено болезнен за обществото както цяло – вероятно изострен и от кризата с пандемията, която неминуемо засилва вниманието в тази посока. Като цяло, общественото мнение е категорично – реално здравеопазване има само за тези, които могат да плащат! И нещата стават все по-зле!“, анализират от „Медиана“.
Мнозинството напълно отхвърля модел, при който доходите да определят достъпа до здравеопазване, каквито идеи не се притесняват да лансират българските управляващи. Според 85% от хората, достъпът до добро/качествено здравеопазване не трябва да зависи от доходите, а 1 от всеки 10 (11%) е на обратно мнение.
Засегнат от икономическото неравенство, но не в такава степен, е и достъп до образование, сочат данните от проучването. На въпрос „Смятате ли, че у нас като цяло децата от бедни семейства получават по-лошо образование от децата от заможни семейства“, мнозинството отговаря отрицателно – според 55% нивото на образованието не зависи от материалното положение на родителите. Все пак 31% смятат, бедните получават по-лошо образование, а 14% не могат да преценят.
Ситуацията не се променя коренно, когато бъдат попитани само бедните – според 25% от тях шансът на едно дете от бедно семейство да получи добро образование е висок, а още 33% вярват, че шансът не е много добър, но е възможно. 29% са мнение, на шансът е малък, а според 5% – никакъв. Мнозинството е напълно категорично, че държавата трябва да гарантира равни възможности и високо качество на образованието на всяко дете – 87% посочват, че независимо от доходите на родителите, всички деца трябва да бъдат обхвани от качествена система на образование. Само 6% от анкетираните посочват, че това не е така, неравенствата са неизбежни и образованието зависи от доходите.
На въпрос „Смятате ли, че държавата трябва да осигури условия – учебници, храна, дрехи, компютър, транспорт, стипендии, така че нито едно дете да не отпада от училище поради бедност“, процентът на положителни отговори остава висок, но се покачват значително онези, които отхвърлят тази идея. 66% отговарят на този въпрос с „Да“, но според 11% това не е работа на държавата, а други 13% просто посочват, че „това не е възможно“.
Като цяло данните показват, че според общественото мнение „системата на общественото образование все още функционира и осигурява възможност за достигане до желаната образователна степен“, обобщават от „Медиана“. Въпреки това мнението по основния въпрос – влошава се или се подобрява ситуацията, негативизмът преобладава и по отношение на образованието – според 51% ситуацията се влошава, само 15% вярват, че се подобрява, а според 34% не се променят или не могат да преценят.
Що се отнася до самооценката им за материалното им положение, то мнозинството вижда ситуацията си с условното „живея нормално“ – такъв отговор дават 65% от анкетираните. 30% посочват, че живеят трудно или бедно, а 3% едва свързват двата края. 2% живеят много добре. Ценните са демографските данни от проучването на „Медиана“, според които усещането за бедност далеч не зависи от етнически признак или образование.
„Една трета от населението преценява, че живее в бедност и дори в мизерия. Лансираната идея, че бедността се основава преди всичко на етнически и образователен признак не намира потвърждение в данните от изследването: 65% от бедните и мизерстващите са хора със средно и висше (20%) образование; 80% са от български етнос“, пишат от „Медиана“. И добавят:
„Данните показват, че по-скоро става дума за възрастова зависимост при бедността и преди всичко за напускане на активната трудова възраст и придобиване на статуса „пенсионер“ – 64% от бедните и мизерстващите са хора над 50 години. По този начин бедността удря в една от най- болезнените точки – достъпа до здравеопазване, което е силно повлияно от т.нар. „пазарни отношения“. Точно в годините, когато хората най-често имат нужда от медицински грижи те имат най-малко възможност да стигнат до тези грижи. Просто защото не могат да платят, а често и защото нямат физически достъп до системата (не могат да си позволят транспортните разходи до близкия голям град).“
Въпреки всички доказателства, пояснения и доклади, че мизерната у нас социалната помощ няма етнически параметри, изследването потвърждава, че лъжите на поредица управляващи, свързани с налагането на манипулацията, че ромите „източват“ социални помощи, са успели да подлъжат голяма част от хората. „Една от основните критики към системата за социално подпомагане е че, според респондентите, тя е ориентирана основно към ромската общност и трудно стига до „наистина нуждаещите се“, посочват от „Медиана“.
С този фалшив претекст у нас от години социалните помощи се намаляват или ограничават, като са едни от най-ниските в Европейския съюз и с най-малко положително влияние върху неравенствата.
„Медиана“ изследва и въпроса за екологията и опазването на околната среда, като отново мнозинството вижда влошаване на ситуацията.
„Темата за екологията тясно се преплита с темата за корупцията и нейното влияние върху прилагането на законите.Част от респондентите стигат до отчаяние – „Нищо не може да спре парите. Готови са да унищожат всичко – гори, море, планини, въздух … – за печалба тук и сега”. Доколкото се виждат позитивни промени те са преди всичко в промяната на нагласата на хората и развитие на екологично съзнание, а не в работата на институциите: „Хората се организират и се борят и понякога успяват да отложат, но после пак идват „вълците” и в крайна сметка постигат своето!” Като цяло, общественото мнение по въпроса за екологията се консолидира около оценката – „Зле е, институциите симулират дейност, но нищо не се прави и става все по-зле!”, пишат от агенцията в своя анализ.
Какво да се прави?
Запитани кои да бъдат секторите, в които държавата да насочи усилия и финансови ресурси, запитаните посочват най-вече здравеопазване, образование и възстановяване и развитие на икономиката.
А на въпрос кое е най-важното за развитието на една страна, мнозинството отговаря „хората“ или „човешкия капитал“ – 58%. След това се нареждат природните богатства, чуждестранните инвестиции и други.
Логично мнозинството посочва и че държавата трябва да постави като „абсолютен приоритет“ създаването на „добър човешки капитал“, като според „Медиана“ това означава: добро и всеобхватно образование, достъпно здравеопазване и ликвидиране на крайната бедност.
Правовият ред, престъпността и корупцията са едни от най-тежките проблеми на българското общество, посочват още от „Медиана“. Според техния анализ, огромната част от обществото живее с убеждението, че закони, норми, правила съществуват формално и е просто въпрос на пари и власт тяхното прилагане или пренебрегване. „Основният проблем е корупцията, защото тя вкарва „пазарни отношения“ в сфери, които регламентирано са непазарни – екология, правораздаване, администрация, здравеопазване, социално подпомагане и т.н.“, пишат отново социолозите.
Като резултат получаваме общество, което не уважава „правовия ред“, разпоредбите, институциите и техните представители, които често се възприемат като търговци-посредници между закона и икономическите (и властови) възможности на желаещия да наруши закона. В резултат получаваме общественото усещането за безнаказаност на всяко престъпление и нарушение и чувството за безпомощност и отчуждение. Показателно в това отношение са отговорите, които получихме на въпроса дали се подобрява или влошава положението с корупцията. В голяма част от случаите отговорът беше … смях!
Характеристики на изследването:
1. Обем на изследваните лица: 1000 човека 18 + г.
2. Метод: Телефонно интервю
3. Извадка: Стратифицирана извадка по тип населено място, възраст и пол. Изследването е представително за пълнолетното население на страната.
4. Период на провеждане: Проведено на терен – юни 2020 г.
ИЗПЪЛНИТЕЛ: Агенция “МЕДИАНА”
ПОРЪЧИТЕЛ: Изследването е поръчано и финансирано от Фондация Фридрих Еберт
About The Author
