“Обикновено бяхме по 10-15 души в една квартира. Сега сме по двама в една стая – 3 на 3 метра. В това пространство могат да се поместят точно две легла и едно шкафче. Общите помещения обаче остават като преди – 400 души използват една кухня, една баня, една тоалетна”. Това разказва българският работник Х. пред авторката Марта Монева в статия, публикувана в германското издание “Дер Фрайтаг”.
Преди години всички бяхме скандализирани от условията, в които китайски работници произвеждат електронни компоненти за най-големите технологични фирми, сред които и такива като “Епъл” например. Епидемията от коронавирус разкри, че подобни практики не са изолиран случай и в сърцето на “социална” Европа.
По медиите се говори предимно за милиардера Клеменс Тьонис и неговата фабрика, където над 1000 работници се заразиха с коронавирус, а целият окръг Гютерсло бе поставен под карантина. Оказва се обаче, че това не е изолиран случай, а по-скоро норма – конкурентоспособността на германското месо силно зависи от експлоатацията на работници от Източна Европа, предимно българи и румънци.
Така се работи в германската месопреработвателна индустрия, пише Монева. “Командировани” работници от чужбина, часови ставки от 3 до 4 евро, които никой германец не би приел, и ужасяващи условия за престой и работа. Нашият сънародник Х. продължава: “Условията за работа са тежки. Не получаваме нито достатъчно защитно облекло, нито маски. Работим по девет или десет души на една поточна лента, съвсем близо един до друг. Нашият ветеринар въведе система, която ни пръска с вода. Имаме по 3 маски на ден – по една за всяка пауза, както и предпазен костюм, но сме мокри по цял ден. Костюмът е мокър още след първите 10 минути, маските също”.
Поради влагата и ниските температури, характерни за това производство, условията за разпространение на заразата са идеални. И тя не може да бъде спряна с отбиване на номера с няколко маски. “От пръскащата система ни облива постоянно вода”, разказва още Х., който работи в птицекланица в Барнсдорф. “Всички сме постоянно мокри и болни. Молихме се да се промени системата и да бъдат пръскани само пилетата, след като са преминали през нас. Те са още живи и пляскат с криле. Ако работиш без очила – това е проблем. Ако работиш с очила, проблемът е още по-голям. Очилата бързо се замърсяват и трябва да спреш, за да ги избършеш. Ако спреш, това означава празни куки по веригата. Казват ни – ако ви устройва, добре. Ако не – можете да си вървите”
Въпреки това след скандала в “Тьонис” се чуха различни гласове – най-известният сред тях на министър-председателя на провинция Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет (ХДС) – които обвиниха българите и румънците, че те са донесли вируса. Въпреки че и в двете страни нивата на зараза с новия коронавирус са значително по-ниски, отколкото в Германия. Според тези теории на конспирацията работниците си били ходили по родните места през уикендите и така донесли вируса. Но разстоянието между Реда-Виденбрюк (където се намира кланицата на “Тьонис”) и Пловдив е 2000 км, това са 20 часа път само в едната посока, отбелязва “Дер Фрайтаг”.
На страната на Тьонис застана и почетният президент на футболния клуб “Байерн” Ули Хьонес. Самият Тьонис пък е председател на надзорния съвет на “Шалке 04”. Въпреки съперничеството между двата клуба, като собственик на колбасарска фирма Хьонес показва класова солидарност. Феновете на “Шалке” обаче не са никак доволни от петното, което Тьонис лепна върху репутацията на любимия им клуб.
“Обещаха ни бонуси по време на пандемията, обаче не сме получили нищо. Продължаваме да живеем в изключително тесни пространства. Едва когато нещо се случи, се предприема някакви действия. Как мислите, че сме донесли инфекцията? Никой не е в състояние да отиде до България или Румъния и обратно в рамките на 3-4 дни. Това ми е трето лято подред, в което няма да имам почивка. Тези изказвания пораждат омраза към нас. Е, ако толкова искат да ни изгонят от Германия, просто да го направят”, завършва Х. своя разказ пред “Дер Фрайтаг”.
Можем смело да прогнозираме, че това няма да се случи. Т.нар. “стара” Европа много обича да се оплаква от дъмпинга на “новата” част. Настоящата криза обаче разкри пълното лицемерие на тези вопли. Именно от запад дойде натискът да се отворят транспортните коридори по време на пандемията, за да може сезонните работници безпрепятствено да осигуряват печалбите на западните олигарси. Оказа се, че Германия много обича аспержи – но ако може някой друг да свърши работата на полето.
А проблемът с евтиното германско месо не е от днес – още преди години Дания е повдигала въпроса, тъй като евтината германска продукция коства хиляди работни места там. Това е мръсното бельо на германския икономически успех. Преди време и “Барикада” писа за експлоататорските схеми, на които са подложени източноевропейските работници, с любезното съдействие на местни агенции за намиране на работа. Отдавна и в самата Германия има натиск да се прекрати практиката да се наемат чуждестранни работници с т.нар. Werkverträge – подобни на нашите граждански договори, които не осигуряват никаква защита на наетото лице и позволяват да се плащат минимални заплати, като по този начин се заобикалят иначе строго звучащите трудови закони във федералната република. Но предвид огромните печалби, които германският бизнес жъне на гърба на източноевропейците, малко вероятно е това да се случи.
Според едно изследване на “Грийнпийс” от зимата, почти 90% от месото в Германия е т.нар. евтино месо – получено при ужасяващи условия както за самите животни, така и за участниците в производствения процес. Все по-ясно става, че докато с право се възмущаваме от робския труд в бедните азиатски държави, същото се случва в богата и “отговорна” Европа. Дори заплахата за общественото здраве в световна пандемия като настоящата не може да промени логиката на капитализма – печалба, печалба, печалба за едни; работа, работа, работа за други.
И въпреки, че пред социологическите агенции огромна част от германците демонстрират желание да плащат по-високи цени за по-добро качество и по-добри производствени условия, то данните от същинското потребление в местните супермаркети (някои от които присъстват и у нас) разкриват друга картина – купува се това, което е най-евтино.
About The Author
