Веднага, щом някой започне да разговаря с управляващата директорка на Международния валутен фонд (МВФ) за икономика, в разговора се намесват нейният произход, онова, което тя е научила за някоя страна, и безмилостният ход на промените. Кристалина Георгиева (София, България, 66 години) е работила, продавайки хранителни продукти на един пазар в града си, и е станала университетска преподавателка. Видяла е да пада един комунистически режим и животът ѝ е направил радикален завой. През 1993 г. тя постъпва да работи в Световната банка и след известно време се връща в Европа, където става зам.-председател на Европейската комисия.
Кандидатира се за генерален секретар на ООН през 2016 г., но е избран Антонио Гутериш. През 2017-та е номинирана за генерален директор на Световната банка и тогава, в едно интервю за „Ел Паис”, казва, че няма намерение да се пенсионира. Миналата година МВФ премахна ограничението във възрастта за заемане на ръководния пост в тази институция и Георгиева беше избрана. Зае мястото си през октомври. Пет месеца по-късно светът се промени. Във видеоконферентен разговор тя анализира най-тежката криза от поколения насам.
Сигурно още при поемането на поста Вие сте очаквали да се сблъскате с криза и дори с голяма рецесия, но не и с това, което се разрази. Как го приехте?
„Моли се за най-доброто и се готви за най-лошото” – това е моят девиз. Намирам се на този пост и вярвам, че всичко, което съм направила през живота си, ми помага, за да се справям със сегашната ситуация. Бях европейски комисар по хуманитарната помощ, идвам от страна, понесла много сурова криза през 90-те, а в Световната банка работех по много драматични случаи и ситуации. Готвила съм се за този момент през целия си живот.
Преди две години, когато бяхте в Световната банка и разговаряхме, си припомнихте периода ви в София и експлозията през 1989 г. Казахте, че големият урок, който сте си извлекли оттогава, е, че промяната не може да бъде спряна. Мислите ли за това и сега?
Полезно е да се мисли за две неща. Едното е, че можем да използваме дадена криза като възможност да променим света към по-добро. Виждам го да става, вярвам силно в това, и че то е каквото трябва да правим сега. Да си тъжен или отчаян не помага. Онова, което помага, е да преминеш към действие. Липсата на доверие е майката на всички кризи. Можем да изградим доверие, само ако сме убедени, че можем да преодолеем тази криза заедно. Чувствам се късметлийка да оглавявам тази институция, обединяваща 189 страни. Живеем в свят, все по-предразположен към сътресения. Сега е пандемията, но климатичната криза също не си е отишла. Преживяхме климатични бедствия – и след като сме толкова свързани помежду си, значи ще надмогнем и икономическите обстоятелства, неизбежно е. Необходимо е да преминем към по-издържливи общества и икономики.
Много се обсъжда дали от тази криза ще излезем по-добри. Или поне икономиката… Смятате ли, че това се получи миналия път (при финансовата криза 2008-2012 г. – б. р.)? Сега ще стане ли?
Глобалната финансова криза насочи света към много важни реформи в банковия сектор. Сега светът има повече съпротивителни сили, което помогна много да се овладее настоящото сътресение. От тази криза трябва да извлечем по-широк поглед за това какво представлява издържливостта. Един очевиден аспект са санитарните системи, но също и природните сътресения, които ще зачестяват, ако не действаме. Нужно ни е по-зелено, по-интелигентно и по-справедливо бъдеще. Възможно ли е? Ако погледнем Голямата депресия, след нея идва „Новия курс“ и една много значителна промяна в политиките, която ограничи значително риска от нова икономическа депресия. Сега трябва да трансформираме политиките така, че да направим света по-издържлив. Кризите са възможност за това, защото те карат хората да са по-ангажирани в търсенето на решения.
Оптимистка ли сте относно бързо възстановяване?
Ще ви отговоря в две части. Първо, тази криза не е като никоя друга, защото сложихме спирачки, както на предлагането, така и на търсенето с целта да защитим здравето на хората. Никога по-рано не сме правили нещо такова. Освен това нивото на несигурност е много високо, защото не знаем как ще бъде надмогната пандемията, нито дали няма да дойде нова вълна. Смятам, че кризата ще бъде много дълбока, но с относително кратък обхват и възстановяването ще започне постепенно още тази година. Нашата последна прогноза за 2021 г. е за глобален растеж от 5,8%, въпреки че в края на този месец ще актуализираме предвижданията си. Ревизирането на данните за 2020 г. ще е за спад в по-голямата част от страните, само с някои изключения.
Ако няма изненади, ще можем ли да изключим една икономическа депресия?
Да, можем да изключим депресията. Да си припомним, че икономистите я определят като много силна рецесия от 10% или повече в продължение на много години. Ние предвиждаме голям спад тази година, но не с такива размери, и освен за следващата това прогнозираме частично възстановяване. През Голямата депресия е имало малко прако действие от страна на правителствата, а този път, вярвам, хората ще отдадат дължимото признание на решимостта, с която реагираха администрациите и централните банки. Одобрени бяха 10 трилиона долара като фискални мерки и централните банки инжектираха най-малко шест трилиона в купуване на активи.
Какво очаквате от американската икономика? Може ли тази вълна на социални напрежения да влоши перспективата?
Последните данни за заетостта дават позитивни сигнали, тоест отварянето на страната се изразява в наемане отново на работниците, уволнени заради пандемията. Това се очаква от всички страни, които започват да се активират, макар че проблемът е далеч от решение. Онова, което ни напомнят сблъсъците и протестите е, че както в САЩ, така и в останалият свят, все още има неравенство и изключване. Приемам тези протести повече като сигнал за внимание. Трябва да се насочваме към причините за проблема, към това, защо хората излизат на улицата. Когато го правим, виждаме, че в основата е дискриминацията и неравенството. 2019-та бе година на протести на много места. Когато градим публичните политики, които да отговорят на тази криза, трябва да се концентрираме върху онова, което ще редуцира неравенството. Надявам се да видим и действия, които да ликвидират корена на расовата дискриминация.
Какво още бихте искали да видите от американското правителство по отношение на икономическите политики?
На вътрешно ниво то отговори много добре на кризата. Федералният резерв, който не е правителствена, а независима институция, изигра изключително важна роля в осигуряването на ликвидността. А Конгресът и администрацията дадоха ход на добри мерки за фискално стимулиране. Масовата ликвидност, създадена от Федералния резерв, също подпомогна на развиващите се пазари да продължат да емитират бонове. През март видяхме 100 милиарда долара да излизат от икономиките, търсейки сигурност в други активи и се бояхме, че пазарът ще се затвори за тях. През април и май развиващите се страни емитираха 77 милиарда долара в бонове на много разумна цена. Така че мерките бяха адекватни и бързи, макар че все пак трябва да видим как ще излезем от всичко това заедно. С други думи, трябва да предотвратим надигане на протекционизма. Трябва да устоим на това естествено изкушение. Има проблеми с глобализацията, основателни оплаквания, за които разговаряхме преди тази пандемия – като например изоставане на части от обществата. Има неща, които трябва да решаваме, но не можем да се върнем към свят, в който всяка страна се грижи единствено за собствената си икономика и за своето население.
Испания одобри базов жизнен доход за уязвимите семейства. Смятате ли, че това трябва да стане постоянен инструмент или е отговор само за настоящата криза?
Първо – браво. Испания прие мярка, предназначена да закриля най-уязвимите хора в тази криза. И второ – да, има логика тази мярка да стане постоянна. Все пак трябва да се има предвид също наличието на регионални инструменти и трябва да се правят проверки, за да няма празнини в съгласуването и да не се допуска несправедливо припокриване с други помощи. Бедността в Испания е по-висока спрямо останалата еврозона, особено сред децата. 21% от населението се намира под чертата на бедността, докато общо за Европейския съюз е по-малко от 17%. Що се отнася до хората в риск от бедност, в Испания те са 26%, а в ЕС – 22%. С други думи, на Испания и предстои важна работа, за да смекчи неравенството в страната и това е добър инструмент. Излизайки от тази криза, трябва да създадем стабилизатори в социалната защита. Изпитвам голямо уважение към министъра на икономиката Надя Калвиньо. Както знаете, работила съм с нея, когато аз бях зам.-председател на Комисията, а тя – генерален директор по бюджета. Знам, че тя винаги мисли за следващите стъпки. Какво може да се приложи за това хванато в мрежа общество? Може да се хвърлят социални спасителни въжета, което значи помощи, за да могат хората сами да си помогнат. Този базов доход за уязвими семейства е добро решение и е хубаво да продължи и в бъдеще.
За колко време може да поддържа Испания това харчене на публични средства? Кога ще дойде моментът да се мисли за фискална консолидация?
Точно сега фокусът трябва да бъде върху излизането от тази криза с минимални поражения. Не сте чували МВФ да е казвал често „харчете”. Но именно това сега казваме на правителствата: харчете колкото можете, като все пак пазите фактурите, за да се уверявате как точно се използват парите. Имайте едно наум, че мерките са временни и са с конкретно предназначение. Така че някои от тях, замислени да предпазват от щети, по-специално от безработица или банкрут, ще трябва да се прекратят, но чак когато се окажем на другия бряг на кризата. А още не сме там. Разбира се, тогава правителствата първо ще трябва да се убедят, че има силен и устойчив растеж, защото само така ще могат да се овладеят дефицитът и дълговете. Чак тогава да се прекратят временните мерки и да се търси начин да се редуцира постъпателно дългът и дефицитът. Важно е да не се допуска грешката, която допуснахме с финансовата криза – прекалено бързо да се оттегли помощта. Трябва да се инжектира повече динамизъм в икономиката, знаем кои са печелившите сектори. Дигиталната икономика е един голям прозорец към възможности, това ще върви бързо. И опазването на околната среда също. Има сектори – и това е приложимо в Испания – с разрастващи се работни места, като залесяването, сградните инсталации, управлението на крайбрежни зони и т.н. Всичко това трябва да е съчетано с наблюдение на разпределението от фискална гледна точка. Справедливо е спечелилите от тази криза да допринесат за останалата част от обществото.
Може ли да се каже, че МВФ също се е поучил от своите грешки?
Всички се поучихме – и правителствата, и МВФ. Несъмнено Фондът е усвоил два важни урока. Единият е, че политиките се прилагат заради хората, за да се подобри животът им, а не заради хартията, на която са написани. Тези политики не са само за онези из коридорите на властта. Така че научихме много за начина, по който извършваме нашето наблюдение, по който подготвяме нашите пакети с помощи и по който преценяваме дали сме имали успех. И вторият важен урок е, както и вие споменахте преди малко, да приемем, че промяната не може да се спре. Трябва да се гледа напред. Например, да се отчита въздействието на климата. Онова, което харесвам в МВФ, е колко е отворен в осъзнаването на нещата.
Например?
Например, сега избухна тази криза и за първи път се нуждаем от епидемиологични прогнози, така че много бързо ги включихме в нашите макроикономически проекти. На практическо ниво почти от днес за вчера, от от 13 до 16 март, цялата институция бе прехвърлена на работа от къщи. За шест седмици одобрихме 69 молби за извънредно финансиране. Казвам това, защото хората понякога смятат, че Фондът – това са едни типове в сиви костюми, които работят в затворени стаи. Но аз съм привилегирована – това вече не е МВФ от епохата на баба ви. Това е много динамична и хуманна институция. Има голям портфейл, пълен с един трилион долара, има и разум, но има и сърце.
Ще бъде ли достатъчна одобрената програма за възстановяване на ЕС на стойност 750 трилиона евро?
Добре, ще видим какво липсва, но това е първият път, в който Европейският съюз отива на пазара, за да осигури тези фондове. И над половината от тях – около 400 трилиона, ще бъдат предоставени безвъзмездно. А за да не се обременяват страните допълнително, ще се предложи една солидна допълнителна инжекция, над сега договорената маркофинансова рамка. Радва ме да виждам това, движението е в посоката, за която помолихме – да се харчи повече и ползите от отрицателните лихви да се прехвърлят към най-засегнатите от кризата страни.
След като всяка страна одобрява свои собствени мерки, не е ли застрашена идеята за общ пазар?
Добре, много е важно законодателите и правителствата да направляват тези мерки по подобаващ, прозрачен и конкурентен начин. И фондът за възстановяване да се използва така, че да послужи за постигане на баланс. Одобрените досега мерки са значителни. Испания например включи мерки за защита на бизнеса на стойност около 10% от БВП, като те са със специален фокус към малките и средните фирми. Фискалните мерки може да са по-малки – около 3 или 4% от БВП но също са значими. И това се съчетава с европейските фондове. Европа реагира бързо с оглед на онова, което трябваше да се направи, включително и по изкушенията към протекционизъм. Защитата на общия пазар и на глобалната интеграция е една от мерките. Европа е един от най-синхронизираните гласове срещу протекционизма в света и аз ѝ благодаря.
About The Author
