Питър Оборн, Дейвид Хърст. Middle east eye
През цялата си парламентарна кариера възпитаният, вбесяващо спокоен Джереми Корбин винаги е успявал да предизвика силни емоции.
В очите на враговете си той ще бъде запомнен като един от най-лошите лидери на Лейбъристката партия. Според тях той не успя да обедини партията си. Изпрати твърде много противоречащи си послания за Брекзит, което бе най-важният проблем на времето му. Не се справи с проблема с антисемитизма в партията. И в крайна сметка си тръгна след катастрофалната загуба на парламентарните избори през 2019 г.
Също толкова гласовитата му и пламенна армия от поддръжници казва, че Корбин увеличи тройно членската маса на партията, отхвърли остеритета, измести основният политически дискурс наляво, и представи достоверна радикална алтернатива на тресавището на постиндустриалния капитализъм.
Журналистически стандарти
Авторите на тази статия не са верни почитатели на Корбин, нито са членове на Лейбъристката партия. Един от нас всъщност е работел като кореспондент и коментатор в The Spectator, The Daily Telegraph и The Daily Mail – три от стожерите на британския консерватизъм. И двамата обаче сме дълбоко загрижени за прецизната, истинска журналистика, и почитаме традициите на честната игра и благоприличието.
Поради това считаме, че всеки би трябвало да е загрижен за начина, по който Корбин бе обрисуван от британските медии, докато бе лидер на партията си.
Корбин никога не е бил чудовищната фигура, представяна на британския народ. Той никога не е бил марксист, нито се е клел да унищожи западния капитализъм. Той винаги е бил социалист. Корбин не бе и антисемит, и няма никакви сериозни доказателства, че е такъв (макар че няма да го освобождаваме за всяка лоша преценка, например участието му в различни интернет форуми в годините, в които е бил в „задните редици“ на партията).
Освен това той не бе разделяща фигура – обвинение, постоянно отправяно към него от десните му опоненти.
Политическо убийство
Един от проблемите на Корбин всъщност е това, че той бе твърде мек с вътрешните си врагове, докато се опитваше да обедини Лейбъристката партия след шокиращата си победа през 2015 г.
Той притежава лично благоприличие и автентичност – качества, които рядко бяха признавани на фона на хилядите очернящи материали по негов адрес във вестниците и медиите като цяло.
Middle Eastern Eye публикува първото голямо интервю на Корбин откакто той отстъпи мястото на партиен лидер на 3 април тази година. Искахме да му дадем шанс да разкаже своята страна на историята – нещо, което до голяма степен му бе отказвано, докато бе лидер на лейбъристите. Ние също така искахме да изобличим една мрачна истина – че Корбин беше жертва на внимателно планирано и брутално извършено политическо убийство.
На него никога не му бе даден шанс. Не и от страна на повечето лейбъристки парламентаристи и партийни функционери, за някои от които вече се разбра, че са водили по-активна кампания срещу избрания си лидер, отколкото срещу консервативното правителство. Не получи шанс и от високопоставени фигури, свързани с британската държава, включително бивши шефове на шпионските служби, военни офицери и държавни служители – все хора, от които би трябвало да се очаква повече.
Вземете например твърдението, че един от основните консултанти в екипа на Корбин не би получил достъп до класифицирана информация в евентуално лейбъристко правителство, защото „е бил на една маса“ с Путин. Бившият директор на MI6, сър Ричард Диърлов, заяви пред в. Mail on Sunday, че „всеки, който има подобна биография, не може да бъде допуснат в близост до секретна информация. Това ще е изключено“.
Същевременно обаче Диърлов не вижда нищо нередно в това, че приемникът му начело на MI6 и бивш председател на Съвместната комисия по разузнаването, сър Джон Скарлет, също „се е черпил“ с Путин на среща на Клуб „Валдай“ и то година преди съветникът на Корбин да участва в идентично събитие.
Един от авторите на тази статия може да разкаже как е седял в московски бар заедно със Скарлет, който е демонстрирал очевидно задоволство от разговорите си с Путин и неговите приятели.
Фалшификации и изопачаване
Ден след ден, месец след месец, за Корбин неспирно бяха бълвани лъжи. През изминалите четири години много малко журналисти си правеха труда да си вършат работата – да проверяват твърденията по негов адрес така, че отразяването им да е справедливо.
Един от най-фрапантните примери е книгата на Том Боуър „Опасен герой“, публикувана от едно от водещите британски издателства Harper Collins. Тази книга, представляваща объркана смесица от неверни твърдения и изопачена информация, бе представена като значим биографичен труд за лидера на Лейбъристката партия.
Една от многото нередности е начина, по който Боуър представя среща на Корбин с Палестинския център за завръщане (PRC). Авторът описва PRC като група, обвиняваща евреите за Холокоста. Никой, свързан с PRC, не е изразявал подобни виждания, което бе потвърдено и от разследване на парламентарния Комисар по стандартите.
Боуър и издателството трябваше да изтеглят тези обвинения. Вестник Mail on Sunday, който публикуваше щедро откъси от книгата, също се извини. Този случай е показателен, че когато подобни твърдения обикновено се разпадат, когато бъдат изправени пред вероятността от надлежна съдебна процедура и подробна проверка, основана на фактите и доказателствата. Сър Киър Стармър, новият лидер на лейбъристите, който по образование е адвокат, трябва да помни колко е важен надлежният процес – и да си даде сметка, че такъв не бе прилаган в партията му през последните четири години.
Книгата на Бауър включва и изопачаване на отношенията между Корбин и Националната здравна служба. Той твърди, че стачките на младшите лекари, организирани през 2016 г. от Британската медицинска асоциация (BMA), всъщност са били „под контрола“ на корбинисткото движение Momentum. Както BMA, така и Momentum отричат това. От BMA изтъкват, че „няма никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения“. В книгата на Бауър определено липсват такива.
Книгата представя също толкова погрешно конфронтацията между партийния активист Марк Уадсуорт и депутата Рут Смийт при представяне на доклад за антисемитизма през юни 2016 г. Това бе един от многото случаи, използвани от медиите за атаки срещу Корбин. Бауър пише, че корбинистът Уадсуорт е нападнал Смийт „не само защото работи рамо до рамо с десните медии, но и защото е еврейка“.
Този кратък инцидент обаче е записан на видео, от което не се вижда Уадсуорт да казва, че Смийт е еврейка. Журналистите от Middle east eye са разговаряли с двама свидетели на събитието, които са потвърдили, че активистът не е казвал нищо за произхода на Смийт.
Срещу всички видове расизъм
С наближаването на парламентарните избори по-голямата част от британската преса представяше опонента на Корбин – Борис Джонсън, като държавническа фигура и спасител на нацията. Страната трябваше да научи по трудния начин, че това бе също толкова грозна лъжа, колкото и всичко, казано за Корбин.
По една от най-странните иронии на съдбата Джонсън всъщност е отговорен за разпространение на такива обидни антисемитски стереотипи, за каквито несправедливо бе обвиняван Корбин. Група академици и активисти от еврейски произход посочиха, че в един от своите романи Джонсън се позовава на един от най-пагубните антисемитски стереотипи, като описва „еврейски олигарси“, управляващи медиите и манипулиращи изборните резултати в своя полза.
В интервюто си за MME Корбин казва, че антисемитизмът е зло, което е било толерирано и приемано твърде дълго в британското общество. Това обаче съвсем не е единствената форма на расизъм, която бива толерирана в политическите кръгове. Борбата срещу тази напаст не трябва да бъде партизанска, нито борбата срещу расизма трябва да се ограничава до расизма срещу евреите.
Расизмът срещу което и да е религиозно малцинство в британското общество е неприемлив, поради което например ислямофобията би трябвало да бъде също толкова пламенно преследвана и посочвана. Двете кампании би трябвало да вървят ръка за ръка и да се припокриват. Но това не се случва.
Правосъдие на тълпата
Друга голяма ирония е, че след като спечели изборите, Джонсън започна да прилага редица предложени от Корбин политики, които преди това отхвърляше като неприложими. От началото на новия си мандат, Джонсън изостави намеренията за орязване на корпоративния данък, обяви планове за национализация на един от железопътните превозвачи и задели 100 млрд. паунда за инвестиции в инфраструктурни проекти.
Историческото влияние на британската преса означава, че това, което се появява по страниците ѝ, има много по-голяма тежест от коментарите, подхвърлени в кръчмата или на работното място. Трудно е да видим как някой обикновен британец, четящ повечето вестници или попиващ телевизионното отразяване през последните няколко години, би могъл да гласува за Джереми Корбин.
В интервюто си Корбин отбелязва, че отразяването е било толкова враждебно, че самият той „не би искал да живее на една улица“ с човека, за когото чете в британските вестници. По отношение на него медиите изоставиха всякаква форма на обективност или проверка на фактите, каквито прилагат за почти всеки друг.
Обвинителите се превърнаха в съдия, жури и палач.
Нямаше справедлив процес, нямаше независима проверка на фактите, нямаше отлагане на присъдата докато се установи истината. В рамките на секунди обвиненията се превръщаха в новата реалност. Това бе правосъдие на линчуващата тълпа.
И тази тълпа се наложи. Корбин се върна там, където бе в началото на това странно пътешествие – депутат, който е много уважаван в избирателния си район и на задните редици в партията. Съюзниците му бяха прочистени от водещите позиции в парламентарната група.
Но този епизод трябва да притеснява всички, които вярват не само в целите, но и в средствата. Простият въпрос, който трябва да си задават всички политици от която и да е политическа краска, е какво биха направили, как биха се чувствали, ако същата тактика бъде приложена срещу тях. Те биха се разкрещели, че това е нечестна игра. И биха били прави.
Този тип политика на линча заплашва същността на демокрацията, защото без правдив и честен обществен разговор присъствието на тъмни сили се усеща по-силно.
About The Author
