Зайо, защо си без шапка?

На 5 май 73 български граждани са задържани на летище във Франция. Г-н Борисов беше много ядосан, че „станаха и заминаха за Париж като сезонни работници и не знам какви“, а сега му изпращат смс-и и търсят начин да се приберат у нас. По същия начин български работници го вбесиха, когато се върнаха от холандските полета заразени. Какви са тези безумни прищевки да хукнат да работят по чуждите градини, за да създават проблеми на българското правителство?

Ще припомним какво се случи преди повече от месец. Когато всички европейски държави започнаха да налагат ограничения за пътуване, Европейската комисия се разтревожи, че възрастните хора в Западна Европа остават без необходимите грижи, а английските, германските, австрийските земеделски производители – без работна ръка. На 30 март Комисията публикува „Насоки относно упражняването на свободното движение на работници по време на епидемичния взрив от COVID-19“, с което настоя на някои критични специалисти да им бъде осигурен коридор за безпроблемно пътуване от една държава в друга. Сред тези особено важни специалисти са и работещите по полетата. Документът беше публикуван четири дни след настояването на европейските лидери „сезонните работници да продължат основните си дейности“, което е изразено на онлайн срещата на Европейския съвет. Няма данни българският премиер да се е възпротивил на това искане, нищо такова г-н Борисов не споменава и в среднощния брифинг на 26 март, който дава веднага след съвета. Очевидно темата изобщо не е направила впечатление на българския министър-председател или е сметнал, че тя е незначима.

Още преди дадените от ЕК насоки сезонните работници да бъдат оставени да шетат между държавите, австрийското правителство вече изпраща чартърни полети за български граждани, които трябва да се грижат за австрийските възрастни. Впоследствие австрийското Министерство на здравеопазването изрично заяви, че ограничава всички пътувания към Австрия, с изключение на социалните и сезонните работници. Заявки за работници на полето заваляха от Германия и Великобритания. Последната напусна ЕС с аргумента, че чуждите работници отнемат работата на местните. Но след като опитите да привлекат англичани към работа на полето крушираха, британските управляващи – същите, които водиха яростна кампания срещу източноевропейците – сега привличат българи и румънци. Само те са склонни да работят при лоши условия и ниско за Великобритания заплащане на труда.

На следващия ден – 31 март КТ „Подкрепа“ публикува отворено писмо, което беше адресирано до премиераБойко Борисов, здравния министър Кирил Ананиев и социалния Деница Сачева. Писмото напомняше, че една от причините за навлизане и разпространение на заразата в България са завърналите се в родината си стотици хиляди българи и в този смисъл те трябва да си останат в страната до отминаването на заплахата. В противен случай рискуваме да продължаваме да захранваме вируса и той никога да не бъде задушен. Бяха изразени и опасения, че поставени пред избор кого да спасят, австрийските или английските лекари без съмнение ще изберат свои съграждани, а не български сезонни работници. Българското правителство беше призовано да осигури оцеляването на хората, за да не са принудени те да работят по чуждите ниви за жълти евроцентове.

Тези призиви бяха чути от швейцарския вестник „Нойе Цюрихер Цайтунг“, германския Дойче веле, глобалната медийна мрежа OpenDemocracy и други, но не и от българското правителство.

Докато предупрежденията не започнаха да се сбъдват. И вместо г-н Борисов да се покае за безотговорното си поведение, в характерен за него стил се нахвърли върху работниците, на които отказа да даде възможност да преживяват в собствената си страна. Не чухме такива укори към Кирил Домусчиев, който се върна заразен и затвори цяла българска болница, защото било важно да кара ски в скъп западен курорт.

Да, някой трябва да бъде сочен с пръст и назидаван за така създалата се ситуация, но не „мързеливите“ български работници, които с преминаването на границата мигновено стават производителни. Отговорността е на българския премиер и Европейската комисия. И ако сега те търпят управленския цинизъм, утре същите лоши работници ще трябва да гласуват и е хубаво да помнят.