В категории:Анализи / Политика / Румъния

Конкуренцията се завръща в румънската политика

С излизането от извънредното положение, румънският политически живот се завръща към познатите конфронтации, но с някои нови лица и разменени роли

Ледът се пука в румънската политика, а под него картинката е до болка позната (снимка: Pixabay, CC0)

Ледовете в румънската политика започват да се топят в контекста на приближаващата дата 15 май 2020 г., когато извънредното положение ще бъде заменено със „състояние на тревога“. Началото на политическото раздвижване бе поставено в края на април 2020 г. с повторното разглеждане на въпроса за автономията на румънските унгарци (секуи). Казусът провокира много дискусии и емоционални изказвания. Отново се заговори в обичайните рамки на румънската политика – разделението дясно-ляво, противопоставянето на президента Клаус Йоханис и премиера Лудовик Орбан срещу Социалдемократическата партия.

Допълнително напрежение внесе и решението на Конституционния съд, което анулира глобите за нарушаване на извънредните карантинни мерки, възлизащи на общо 600 млн. леи (120 млн. евро). Осъждането на Румъния в Европейския съд по правата на човека по делото на Лаура Кьовеши също вкарва нова енергия във вътрешнополитическите разделения и конфликти.

Румънската политика отдавна се характеризира с двуполюсност, която определя основната ѝ динамика. Управляващата Националнолиберална партия и опозиционната Социалдемократическа партия се ритат по кокалчетата в парламента – всяка от тях се представя като предана на народа, предлага популярни мерки, и блокират взаимно инициативите си. Ситуацията днес обаче е по-сложна, отколкото бе преди пандемията.

Начело на Социалдемократическата партия вече не е Ливиу Драгня, който посвети трите години на своя политически връх в Румъния на съпротива срещу технократските структури в Румъния – антикорупционната прокуратура DNA, тайните служби и т.н. Въпреки това съществува убеденост, че Драгня още има влияние в Социалдемократическата партия и в Конституционния съд. Разликата между Драгня и новия лидер на социалдемократите Марчел Чолаку си пролича от постигнатото между него и Орбан през февруари разбирателство за взаимни политически отстъпки с оглед достигане до предсрочни избори. Заради избухналата епидемия обаче плана за извънредни избори се провали.

Макар Драгня да се счита за основен представител на „популизма“ в Румъния, Националнолибералата партия също има своите популистки представители – привърженици на Тръмп и консерватори от евангелистката деноминация, каквито  съставляват електорална база на американския президент и в самите САЩ. Как да разбираме тогава политическата игра в Румъния, при положение, че технократските и популистките течения са представени във всяка от двете големи партии?

През есента предстоят местните и парламентарните избори. Националнолибералната партия разбира се иска да спечели, но е изправена пред един специфичен проблем – предвождана е от президента Клаус Йоханис – етнически немец, и премиера Лудовик Орбан, който е полуунгарец. Сякаш като по поръчка Социалдемократическата партия „злоупотреби“ с парламентарното си влияние, като позволи проектът за унгарска автономия да достигне до Сената, а Румъния бе спасена след намесата на двамата големи румънски патриоти – Йоханис и Орбан. Съществуват различни обяснения как се е стигнало до тази ситуация, включително че за Чолаку е по-голям приоритет да противодейства на влиянието на Драгня, отколкото да удря по управляващите.

Друго предизборно предизвикателство пред националлибералите е, че мнозина в Румъния ги възприемат като твърде предани на едрия капитал и откъснати от уязвимата част на населението. Близо 1 милион румънци се намират в техническа безработица, т.е. не ходят на работа заради невъзможност на предприятието им да функционира. Над 300 000 са уволнени. Народното недоволство може да избухне, ако държавата и политиците не се отнесат с уважение и не подкрепят гражданите. В този смисъл решението на Конституционни съд за анулирането на непосилните глоби за периода на извънредното положение идва като „спасение“ за много румънци. Министърът на финансите Флорин Къця не изглежда да има нещо против това развитие – той заяви, че всъщност никога не е разчитал на тези средства за бюджета, и че ролята на глобите не е била да осигури постъпления, а да предотврати заплахи за здравето.

Правителството на националлибералите няма друг избор освен да покаже емпатия с народа, ако иска да продължи да управлява след изборите наесен. В този контекст трябва да се разчита и заявеното намерение на министъра на труда Виолета Александру да бъдат увеличени пенсиите от септември – което всъщност бе инициатива на социалдемократите, приета от парламента още през 2019 г.

Последните решенията и тълкувания на Конститиуционния съд обаче представляват и директен удар срещу Йоханис, тъй като постановяват, че той е надхвърлил правомощията си, подписвайки декрета за извънредно положение. На свой ред Йоханис използва решението на Европейския съд за правата на човека по случая Лаура Кьовеши, за да заяви: „Конституционният съд има задължение да прегледа не само решението си относно уволнението на госпожа Кьовеши, а и всички решения, взети на базата на обикновени изявления, били те и политически“.

Целта на всички тези взаимни обвинения и маневри е да се очертаят отново фронтовете в румънската политика след „размразяването“ ѝ с края на извънредното положение, и да  насочи недоволствиоо на румънците в посока, която де на позволи раждането на нови политически течения. В европейски контекст това са случава на фона на подновеното разделяне между център и периферия в евроз0ната и ЕС като цяло. Румъния е част от периферията на ЕС, но икономиката ѝ е много свързана с центъра, като политическите и икономическите елити са отражение на тези връзки. Предвид тези вътрешни и външни дадености, ако „размразяването“ на политиката се изплъзне от контрол, вероятно може да се очаква подновяване с нова сила на борбата между технократския сектор и популисткото течение.

Румънското правителство възприе по-амбизиоцна програма за намеса в икономиката и за подкрепа за хората от българското. Проблемът е откъде ще дойдат парите. Данъчните приходи за март 2020 г. са с 25% по-ниски от тези за март 2019 г. В тези условия ясно  си пролича кои са основните съюзници на Националнолибералната партия. Европейската комисия одобри 1 милиард евро да бъдат използвани за четири мерки на подкрепа за бизнеса и за гражданите в техническа безработица. От друга страна над 2000 компании направиха дарения за медицинско оборудване. В кампанията са участвали досега и 31 000 физически лица.

В Румъния по принцип бизнесът и НПО сектора, които имат най-изявени технократски тенденции, играят важна роля. Това се вижда и в условията на борба с коронавируса. Технократският подход обаче има своите ограничения. И там където елитите не мога да завладеят сърцата на хората, трябва да се управляват недоволствата им. Духът на конфронтация, който е така характерен за румънската политика, няма как да осигури социална стабилност в условията на пандемия. Какво може да обедини румънските политици и народ освен обща заплаха? Икономическата и социална криза, провокирана от коронавируса, прави необходими общите усилия за и с участието на народа. Докато решенията на кризата създават чувство на отчуждение и апатия в гражданите, опасността от развихряне на популизма ще остане.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар