Клаус Йоханис спечели нов петгодишен мандат като президент на Румъния с отличен резултат – почти 66%. Неговият опонент – доскорошният премиер на Румъния Виорика Дънчила, получи 34%, като според някои дори този резултат е над възможностите ѝ.
Залагайки на Йоханис, румънците излъчват послание на евроатлантическа лоялност. В момент, когато френският президент Еманюел Макрон говори, че ЕС се намира на ръба на бездната, а НАТО е „в мозъчна смърт“, Румъния заложи на кандидата, който се ползва с благоразположението на Белия дом. През лятото Йонахис посети Доналд Тръмп и каза вълшебните думи, че иска повече американски войски в родината си. Първото и може би единственото значимо нещо, което Йоханис направи през своя първи мандат, бе да свика партийните лидери и да се подсигури, че 2% от БВП ще се дават за армията. Сега Румъния реализира многомилиардни проекти в долара в областта на отбраната, свързани с ракети земя-въздух, бронетранспортьори местно производство, нова машина за нуждите на пехотата и други.
Така че изборът на Йоханис е стратегически от гледна точка на държавата. Той обаче е и плод на въжделенията на румънската градска средна класа, която протестира усилено през последните две години и половина срещу действията на социалдемократите в областта на правосъдието. Няколко поредни правителства на Социалдемократическата партия промениха балансите в съдебната система, отстраниха Лаура Кьовеши от ръководството на антикорупционната прокуратура и временно озаптиха антикорупцията. Градската средна класа негодуваше и протестираше през това време. Сега, когато силният човек от Социалдемократическата партия Ливиу Драгня е в затвора, правителството на Дънчила е свалено, а самата Дънчила загуби президентските избори, идва време, в което хората, съумели да спечелят от 30-те години преход, се чувстват овластени. Именно на съюза с тези хора и на омразата срещу социалдемократите заложи Йоханис.
Нямаше значение, че той самият преди десет години беше в съюз с тях и беше подготвян за премиер, ако по онова време Мирча Джеоана от Социалдемократическата партия беше спечелил президентските избори срещу Бъсеску. Явно не е толкова важно и съдебното решение, че Йоханис е придобил имот на базата на подправени документи, т.е. незаконно. През последните две години и половина Йоханис беше „европееецът“ в румънската политика и като такъв на него се възлагат надеждите сега да гарантира, че Румъния няма да криволичи по „правилния път“ на развитие. В лицето на Йоханис румънците и западните им партньори получават лидер, който е прозападен без нюанси и без местен колорит. В това може би се състои и тайната на успеха на етническия немец, който иначе е известен с емоционална резервираност, мудност, нерешителност.
Резултатът от вота бе предрешен, след като опонент на Йоханис бе Виорика Дънчила. Тя е хулена за множеството си гафове и за липсата на качества. През последните месеци срещу нея се разгърна мащабна кампания на омраза. Открито ѝ казваха, че тя е „простата румънка“, титла, която демонстрираше ненавист към политик, но и превъзходство спрямо жена от народа, която донякъде щастливо се озова на високите етажи на румънската политика.
В кампанията липсваше сблъсък на програми, на визии, на различни мнения. Румънският ляв анализатор Флорин Поенару иронично заяви, че единственият дебат в рамките на предизборната кампания е бил за това, дали да има дебат или не. Дебат между двамата опоненти така и не се проведе. Клаус Йоханис и неговата свита не искаха да легитимират „нещото“, наречено Виорика Дънчила, нейната партия и избиратели, като ѝ дадат дебат. Много румънци със социално чувство в крайна сметка гласуваха за Дънчила, не толкова защото вотът им ще обърне изборите, колкото в знак на протест срещу неуважението на Йоханис към демократичните принципи и румънското общество с отказа му да излезе на дебат.
Победата над Дънчила бе представена от привържениците на Йоханис като възстановяване на демокрацията и на прозападния курс на страната, като едно ново раждане на Румъния. За румънците от средната класа управлението на социалдемократите, считани от нея за по-прости и по-крадливи от останалите политически сили, бе унижение. Редовно на президентски избори представители на средната класа заплашват, че ще се махнат от страната, ако спечелят социалдемократите. В същото време противниците на Йоханис негодуваха, че се изгражда един режим, в който лидерът няма нужда дори да анонсира своите позиции по вътрешно и външнополитическите въпроси. Тоест не е нужно дори елементарно демократично упражнение. Достатъчно е, че Йоханис мрази социалдемократите и че е припознат от западните партньори. Изборът е предопределен.
Някак между другото по време на кампанията Йоханис наложи вето на два закона със социална насоченост. Първият задължаваше работодателите да плащат допълнително изработените часове на своите служители. Вторият обвързваше нарастването на минималната заплата с поскъпването на продуктите от потребителската кошница за достоен живот. Тези действия са показателни за линията, която Йоханис вероятно ще следва през втория си мандат.
В резултат от президентските избори страната ще бъде водена от дуо на Националнолибералната партия – държавния глава Йоханис и премиера Лудовик Орбан, който сформира правителство на 4 ноември 2019 г. Това означава, че за първи път от години в Букурещ властта ще бъде под контрола на Европейската народна партия, също както е в София и в Атина. Остава да видим дали това ще доведе до по-добро разбирателство и повече инфраструктурно сътрудничество между ръководствата на тези три страни. Очакванията са Румъния на тандема Йоханис – Орбан да спазва по-стриктно фискалната дисциплина и да съгласува политиката в правосъдието и финансите с европейската линия. Министър на отбраната е доскорошния главнокомандващ на генералния щаб на армията, който реализира сътрудничеството по линия на НАТО. Така Йоханис влиза в новия свой мандат с комфортен за себе си баланс на силите.
