Владимир ван Вилгенбург, Kurdistan24
Правителствена комисия в САЩ, натоварена с наблюдението на религиозните свободи по света, призовава властите във Вашингтон да окажат натиск върху Турция да се изтегли от Сирия заради нарушенията на човешките права на малцинствата в много от окупираните територии, включително населеният предимно с кюрди Африн.
В своя годишен доклад, публикуван миналата седмица, Щатската комисия по международната религиозна свобода (USCIRF) призовава Вашингтон „да окаже значителен натиск върху Турция да представи времеви хоризонт за изтегляне от Сирия“.
В доклада също така се заявява, че САЩ трябва да подсигурят, че „нито турската армия, нито нейните съюзници от Свободната сирийска армия ще разширят зоната си на контрол в Североизточна Сирия, и ще провеждат религиозни и етнически прочиствания в тази зона или ще нарушават по друг начин правата на намиращите се там уязвими и религиозни малцинства“.
Малко преди публикуването на доклада USCIRF осъди заселването на семейства на подкрепяните от Турция бойци в Североизточна Сирия, което „води до етническо прочистване на язиди и други групи“, и призова турските военни и подкрепяните от Турция сирийски бойци за се изтеглят.
В доклада е посочено, че турската военна интервенция от октомври 2019 г. е довела до „прогонване от домовете им на някои етнически и религиозни общности от т.нар. „зона за безопасност“, която Турция установи заедно със съюзниците си от Свободната сирийска армия (ССА)“. „Тези събития създадоха опасения и във връзка с това, че турските власти започнаха масово преместване на сирийски бежанци – много от тях идващи от други части на Сирия – в окупираните зони“, добавят авторите на доклада.
Комисията от друга страна хвали подкрепяната от кюрдите Автономна администрация на Северна и Източна Сирия (AANES), която „продължава да поддържа своя ангажимент за осигуряване на сравнително висока степен на религиозна свобода и други граждански права в областите, които са под неин контрол“.
„Когато Турция нахлу, те изтласкаха кюрди, християни, язиди и други от пограничната зона, и сега докарват там бежанци от други части на Сирия – което подсказва за провеждане на принудителни религиозни, етнически и културни промени, каквито бяха наблюдавани и в Африн през 2018 г.“, коментира пред Kurdistan 24 заместник-председателя на USCIRF Надин Маенца. „Те управляват по точно обратния начин на AANES“, добавя тя.
USCIRF е независима институция, предоставяща необвързващи препоръки за външната политика към президента на САЩ, държавния секретар и Конгреса, чиято цел е да възпира религиозното преследване и да насърчава свободата на религията и вярванията.
„За разлика от Държавния департамент, ние не взимаме предвид двустранните отношения с други държави при изготвяне на позициите си и сме фокусирани само върху религиозните свободи“, обяснява Маенца. „По отношение на страни-съюзници като Саудитска Арабия, Египет, Индия и Турция, независимостта на комисията е от ключово значение за представянето на състоянието на религиозните свободи без съобразяване с други фактори“м добавя тя.
През ноември Маенца направи неофициално посещение в Североизточна Сирия, за да се запознае от първо лице със ситуацията на терен. „За пръв път чух за автономната администрация когато се присъединих към USCIRF. Комисията признава забележителните условия за религиозните свободи там, особено като се вземе предвид продължаващият конфликт в Сирия. USCIRF също така препоръчва на властите в САЩ да разширят връзките и подкрепата си за AANES и да премахнат санкциите върху зоните, контролирани от тях“, заявява тя.
Политическото крило на Сирийските демократични сили – Сирийския демократичен съвет – още преди години отправи искане към Службата за управление на чуждестранни активи към щатското Министерство на финансите да премахне икономическите ограничения, но това така и не се случи въпреки сътрудничеството между автономната администрация и САЩ в борбата срещу ИДИЛ. В резултат на това компании от САЩ не могат да инвестират в Североизточна Сирия, а Сирийският демократичен съвет не може да изразходва пари във Вашингтон.
Синам Мохамед, представител на съвета във Вашингтон, заявява пред Kurdistan 24, че това осъждане на Турция и подкрепяните от нея групировки е значително развитие. Макар становищата на комисията да не са обвързващи, според него признаването на тези нарушения на човешките права на малцинствата може да помогне за увеличаване на международния натиск върху Турция да се изтегли от окупираните след 2018 г. територии.
„Смятам, че UCIRF трябва да поиска от ООН и властите в САЩ да изискат прекратяване на турската окупация. Тази позиция на UCIRF е много важна, защото това, което се случва в Африн от 2018 г. насам, започна да се случва и в Рас ал-Айн след инвазията от октомври 2019 г. Подкрепяните от Турция групи унищожаваха язидски светилища и в Африн“, казва Синам Мохамед.
Според съобщения в местната Northpress News Agency от края на април, девет язидски храма в окупирания Африн вече са унищожени от протурските групировки. Експерти изразяват опасения, че това религиозно малцинство може напълно да изчезне в Сирия в резултат на войната и емиграцията. През март анкетна комисия на ООН потвърди, че заплахата от подкрепяните от Турция групировки е довела до прогонване от домовете им на язиди от околностите на окупирания в края на миналата година Рас ал-Айн.
Множество правозащитни организации и медии са документирали обвинения към подкрепяните от Турция въоръжени групировки за различни военно престъпления, извършвани редовно след окупацията на Африн – най-вече етническо прочистване, отвличания, изнудване, убийства, изнасилвания, мародерство и разрушаване на собственост.
През февруари 2019 г. Независима международна анкетна комисия по Сирия към ООН публикува доклад, в който въоръжените групировки в окупирания Африн са обвинени редица военни престъпления, включително „вземане на заложници, жестоко отношение, изтезания и грабеж“. Според доклада „най-честите нарушения, извършени в Африн, са свързани с чести отвличания от въоръжени групи и престъпни банди“. В началото на март тази година комисията изнесе нови доказателства, които според нея осигуряват „разумни основания да се смята, че милициите продължават да извършват военни престъпления“ като убийства и грабежи.
Голяма част от преимуществено кюрдското местно население в Африн бе прогонено в резултат на турската окупация, но се смята, че около 100 000 души все още се намират там и живеят в постоянна несигурност и тежки икономически условия.
През миналата седмица 40 цивилни, включително 12 деца, изгубиха живота си, след като камион-бомба избухна на пазар в град Африн. Контролираните от Анкара медии веднага обвиниха за нападението кюрдските народни отряди за защита YPG. Местни активисти обаче твърдят, че атентатът е дело на подкрепяните от Турция въоръжени групировки, които постоянно водят междуособни сблъсъци за разпределение на плячка и територии.