В понеделник вниманието на глобалния финансов и енергиен сектор бе фиксирано върху цената на щатския лек суров петрол, която за пръв път в историята мина в негативна територия. Но какво точно се случи? Какво представляват негативните цени и какво означават те за индустрията като цяло?
Минаването на цените под нулата в понеделник означаваше, че търговци и производители в САЩ бяха готови на практика да плащат на други участници на пазара, за да се отърват от петрола, с който разполагат, обяснява Financial times. Това е най-ясният сигнал досега, че пандемията от коронавирус, която сви търсенето на петрол с една трета в световен мащаб, е обърнала щатския петролен пазар с главата надолу.
До срива на цената се стигна заради изтичането на срока на доставка за майския договор на бенчмарковия петролен сорт в САЩ, известен като West Texas Intermediate (WTI). Очакванията са през май негативният ефект върху търсенето от наложените ограничения да се усети най-силно. WTI се използва като оправна точка за определяне на цените на много енергийни суровини в САЩ и Северна Америка.
Всеки месец фючърсните договори на WTI, които се търгуват на стоковата борса на CME Group в Ню Йорк, трябва да завършат с физическа доставка на суров петрол, което създава връзка между реалния свят и виртуалната търговия на деривати. Обикновено това се случва без инциденти и драми. Но този понеделник бе различен.
Липсата на свободен капацитет в хранилището в Къшинг, щата Оклахома, където е точката за физическа доставка на WTI договорите, предизвика паника сред търговците на деривати, които все още не се бяха освободили от майските договори, и нямаха къде да сложат реалния петрол. В началото на търговията цената на WTI бе 18 долара за барел, а в края на деня бе спаднала до минус 40 долара за барел. На фона на това сортът Брент, който се използва като еталон за голяма част от международната търговия, се търгуваше на цени от 26 долара за барел. Международният бенчмарк не е толкова силно засегнат от липсата на капацитет за съхранение, и това ще остане така поне докато като търговците все още могат да наемат танкери.
„Проблемът с липсата на достатъчен капацитет за съхранение в Къшинг се усеща най-остро за майските договори, защото търсенето на петрол е достигнало дъно, а в голяма част от САЩ все още действат цялостни мерки за ограничаване на коронавируса. Очаква се инсталациите в Оклахома да се запълнят изцяло в рамките на няколко седмици“, коментира пред FT Ан-Луис Хитъл, от консултантската фирма Wood Mackenzie. Към 10 април в цистерните в Къшинг са се съхранявали 55 млн. барела суров петрол, което представлява 73% от работния капацитет.
Все още свободният капацитет може да се окаже недостъпен за много търговци, ако вече не са го наели. Търговците, разполагащи с дългосрочни договори за съхранение, биха могли да генерират огромни печалби, тъй като в понеделник WTI договорите с доставка през юни се търгуваха над 20 долара за барел. Разполагащите с място за съхранение могат да получат по 30-40 долара на барел, за да вземат излишния петрол, след което да го продадат на пазара за фючърси за 20 долара.
Какво означава това за петролната индустрия? В понеделник имаше много губещи – от търговци на борсите, които изгубиха почти 60 долара на барел, до производители на петрол в САЩ, които вярваха, че споразумението на ОПЕК за свиване на добива ще спре срива на цените. Паническото разпродаване в деня на изтичане на договор само по себе си няма да има значителен ефект върху енергийния сектор в САЩ – но негативните цени ще лишат петрола от славата му на сигурна инвестиция, особено сред по-дребните търговци.
Основните опасения са за колосалният дисбаланс между търсенето и предлагането на суровината в САЩ, който бе основна причина за срива в понеделник. На фона на карантинните мерки и растящата безработица, САЩ сами произвеждат по 2 млн. барела дневно над количествата, от които се нуждаят рафинериите в страната. За да се излезе от тази спирала ще е нужен рязък ръст на потреблението, спиране на част от добива или бърза поява на нови инсталации за съхранение. Докато не бъде възстановен баланса, цените ще останат нестабилни и натискът върху производителите ще се увеличава. Хаосът с майските договори е изражение на един силно разцентрован пазар, отбелязва Financial times.
Властите в САЩ обсъждат различни мерки за овладяване на проблема, включително запълване на стратегическия петролен резерв до максимума и осигуряване на финансова подкрепа за производителите, включително стимули да свият добива. В щата Тексас, където е съсредоточена голяма част от производството в САЩ, вече текат дебати за налагане на ограничения за обема на добива на отделните компании.
Прогнозите са, че при всички случаи ще се стигне до рязък спад на производството в САЩ, може би дори с над 10%. Това обаче може да не се случи достатъчно бързо, тъй като много от производителите предпочитат да се опитат да издържат на войната на изтощение.
Сривът на цените е срамно развитие и за ОПЕК и Русия, защото дойде само седмица след като те договориха най-мащабното координирано свиване на добива. Това бе удар и по президента на САЩ Доналд Тръмп, който активно ги тласкаше към тази сделка и изразяваше увереност, че това ще е достатъчно, за да бъде защитен щатският шистов сектор.
Най-големите производители на черно злато изглеждат безсилни пред срива на търсенето. Макар да се носят слухове, че Саудитска Арабия и Русия обмислят още по-драстично съкращаване на добива от вече обявеното, това едва ли ще спомогне за решаване на проблема с липсата на капацитет за съхранение в САЩ.
Всичко това подчертава как проблемите, пред които е изправена глобалната икономика заради пандемията, няма да изчезнат скоро, въпреки скорошния оптимизъм на капиталовите пазари. Ако мрачните прогнози на Международния валутен фонд за световната икономика се окажат верни, търсенето на петрол едва ли ще се възстанови в скоро време. В последния си анализ стратезите на банка Morgan Stanley изтъкват, че „устойчивото отваряне“ на икономиките и бизнесите изисква четири ключови компонента: 1) адекватно увеличение на капацитета на болниците, 2) изграждане на здравна инфраструктура за тестване, 3) усилено проследяване на контактни хора за ограничаване на „горещи точки“ на заразата, 4) широк достъп до тестване за установяване кой вече е придобил имунитет срещу вируса. „Дори при наличието на тези неща обаче връщането на работа ще е бавно. Икономистите на банката очакват БВП на САЩ и глобалния икономически растеж да се възстановят до нивата си преди рецесията най-рано през четвъртото тримесечие на 2021 г“, заявяват от Morgan Stanley.
