Идващото затопляне на времето ще е приятна промяна за хората в Европа, но в същото време ще увеличи натиска върху властите, опитващи се да контролират струпването и движението на хора, за да ограничават разпространението на Covid-19.
За учените обаче това ще е най-вече възможност да съберат повече информация за вируса, като проследят как и дали заразата ще се повлияе от идването на пролетта, пише Guardian. Грипните епидемии обикновено отмират с края на зимата – може ли слънцето по подобен начин да се отрази на коронавируса и разпространението му? Това е ключов въпрос за епидемиолозите, които ще следят внимателно промените през следващите седмици.
Изследвания на други познати щамове на коронавируси подсказват, че и при тях има сезонен модел, с достигане на пик през зимата и изчезване през пролетта. Тези пикове често съвпадат с епидемиите от грип, и изглежда, че само малка част от коронавирусите се разпространяват през лятото.
През миналата седмица бе публикувано ключово изследване на учени от Университетския колеж в Лондон върху често срещаните щамове на коронавирус – HCoV-NL63, HCoV-OC43 и HCoV-229. Анализирайки проби събрани преди няколко години, те са открили високи нива на коронавирусни инфекции през февруари и много ниски нива през лятото. Други изследвания също показват, че поведението на коронавирусите е сезонно на места с умерен климат.
Ръководителят на екипа изследователи Роб Алдридж обаче препоръчва предпазливост. „Може да видим продължаващи, но по-ниски нива на предаване на коронавирус през лятото, но това може да се обърне през зимата, ако тогава все още има голяма възприемчива популация. И като се има предвид, че това е нов вирус, не знаем дали сезонният модел ще действа през лятото предвид високите нива на податливост сред населението. Поради това е важно да предприемаме мерки сега и да следваме здравните съвети“, казва той.
Този аргумент е подкрепян и от други учени, които предупреждават, че вирусът Covid-19 представлява изцяло нов инфекциозен агент и затова не е имало шанс населението да изгради имунитет. В резултат на това има значителна вероятност да продължи да се разпространява със същата скорост въпреки настъпването на лятото.
„Сигурен съм, че сезонните вариации в поведението на вируса ще играят роля за разпространението му. Но в сравнение с ефекта от социалното дистанциране, влиянието на сезоните ще е малко. Лятото може да произведе някакви дребни ефекти, но те няма да са заместител за самоизолацията“, казва вирусологът Майкъл Скинър от Имперския колеж в Лондон.
Бен Нюман от университета в Рединг е още по-категоричен: „Вирусът започна да се разпространява в близки до нулата условия в Китай и бързо се разрасна от Исландия до места около екватора като Бразилия и Еквадор. Глобалното разпространение на вируса се ускори с настъпването на пролетта. Това не е „Война на световете“, няма deus ex machina, който да се протегне от небето и да оправи всичко. Трябва да победим вируса сами“.
Други изследователи обаче посочват, че идването на пролетта не променя само поведението на вирусите, но предизвиква и промени в човешката имунна система. „Нашата имунна система показва дневен ритъм, но вариациите в различните сезони са по-слабо познати“, казва имунологът Натали Ридел от Университета Сурей. За да открие отговора, заедно със свои колеги от Колумбийския университет тя изучава сезонните и дневни промени в човешката имунна система.
Изследователите вземат биологични проби от доброволци по време на зимното и лятно слънцестоене и пролетното и есенно равноденствие. Първоначалните открития от проучванията подсказват, че тези бели кръвни клетки, които има ключова роля за имунната ни система, се повишават в определени часове от деня. Например B клетките, произвеждащи антитела, се увеличават през нощта.
Ефектите от сезонните промени върху ритъма на клетките обаче още се изследват. Ръководителят на изследването, Микаела Мартинес от Колумбийския университет, заявява, че резултатите ще са особено важни. „Познаването на уязвимостта на нашите тела към болести и вируси през различните части на годината ще помогне за изкореняването на зарази чрез по-добро синхронизиране на кампаниите за ваксинация“, казва тя.