„Не вярвам Съединените щати да посмеят да приложат „панамски сценарий” спрямо Венесуела и да нахлуят у нас сега така, както направиха през 1989-та в Панама, за да отвлекат оттам генерал Мануел Антонио Нориега, когото също обвиняваха в наркотрафик. Да, настоящите им бомбастични и напълно измислени обвинения срещу нашия президент Николас Мадуро и други наши висши дейци са подобни, но нито днешна Венесуела е тогавашна Панама, нито светът е като онзи отпреди над 30 години. Нагнетяването сега е заради предизборната обстановка вътре в САЩ, която особено на фона на разрастващата се там пандемия от Covid-19 става все по-неблагоприятна за амбицирания да спечели втори мандат президент Доналд Тръмп. Много му е важно да си подсигури милионите долари и гласовете на ястребите от Флорида. Заради тях разиграва сега този уестърн”.
Това е обобщението, което направи в интервю за „Барикада” Н. Пр. Ориета Капони, доскорошен посланик на Венесуела в България по повод отправените от главния прокурор на САЩ Уилям Бар обвинения в наркотероризъм срещу венесуелския президент Николас Мадуро и още 13 венесуелски дейци.
Посолството на Венесуела в България бе закрито през декември 2019 г. заради финансовите затруднения на Боливарската република вследствие на наложените ѝ тежки наказателни мерки от САЩ. За отношенията между София и Каракас вече ще отговаря венесуелското посолство в съседна Румъния. Дългата процедура по закриване на дипломатическото представителство у нас и по прехвърляне на документацията му и на материалната му база към посолството в Букурещ отне доста време, докато в крайна сметка около седмица преди планираното отпътуване на Ориета Капони от нашата страна у нас бе обявено извънредно положение заради пандемията от коронавирус. Поради същата причина бяха затворени границите на редица държави, бяха отменени полети от Европа към американския континент и т.н. Така доскорошната посланичка се оказа блокирана в София и поне засега е лишена от възможността да се прибере в страната си.
Преди обаче да продължим с интервюто с нея, нека припомним актуалните новини от Венесуела, които станаха повод за разговора ни, проведен по телефона.
„Тръмп действа като надменен каубой расист от 19 век и се разпорежда силово в международните отношения.” Това е част от изявлението, което направи президентът на Венесуела Николас Мадуро в отговор на споменатите обвинения в наркотероризъм, трафик на оръжие и корупция, отправени от Съединените щати срещу него и още 13 настоящи и бивши държавни дейци и военнослужещи от Боливарската република.
Обвиненията, които Мадуро категорично отхвърли като „лъжливи и фалшиви”, бяха огласени на 26 март от главния прокурор на САЩ Уилям Бар. Освен Мадуро, са нарочени още председателят на Конституционния съд Маикел Морено, военният министър Падрино Лопес, председателят на Националното конституционно събрание Диосдадо Кабейо, вицепрезидентът по икономиката Тарек Ел Аисами и т.н.
Наред с действащи или бивши висши държавни служители, лоялни към управлението в Каракас, сред обвинените има и лица, полагащи усилия за сваляне на настоящата венесуелска власт. Такива са например бившият генерал от венесуелската армия Кливер Алкала и бившият шеф на военното разузнаване Уго Карвахал, намиращи се в момента чужбина.
Според Правосъдния департамент на САЩ съидейниците Мадуро и Кабейо плюс противниците им Алкала и Карвахал всъщност действали заедно като „Картел Солес”. Уилям Бар заяви, че въпросният „картел” е заговорничел с партизанската групировка ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия) с цел „да се залеят Съединените щати с кокаин, за да се навреди на здравето и на благополучието на нашата нация”.
Беше обявено, че Правосъдния департамент на САЩ предлага 15 милиона долара награда за информация, спомагаща за залавянето или проследяването на Мадуро, и по още 10 милиона долара за същото относно Диосдадо Кабейо, Тарек Ел Аисими, Кливер Алкала и Уго Карвахал.
Илюстрациите, с които е съпроводено съобщението за наградите, напомнят на известните от уестърните обяви за издирвани престъпници из Дивия Запад. Затова и възмутените реакции на Каракас, както от страна на президента Мадуро, така и на външния министър Хорхе Ареаса, съдържат на свой ред обвинения срещу президента на САЩ Доналд Тръмп, че прилага каубойски хватки.
Мадуро каза още в изявлението си по този повод, излъчено по Венесуелската телевизия: „Ще ни обвиняват в тероризъм терористите на света – онези, които бомбардират народите?! Ако съм се занимавал с нещо, то това е било именно да се боря с мафиите. Животът ми е бил посветен на политическата и социалната борба.” Президентът напомни приносът на Венесуела за сключването на мирното споразумение тъкмо с ФАРК в Колумбия през 2016 г., както залавянето от венесуелските сили за сигурност на 120 наркобосове тъкмо с усилията на двама от обвиняваните сега от САЩ венесуелски бивши вътрешни министри.
В много от информациите, тиражирали из цял свят американските обвинения срещу Мадуро, се отбелязва, че за първи път такива обвинения се повдигат срещу действащ държавен глава. Но от своя страна Уилям Бар твърди, че САЩ не признават такъв статут на Мадуро, а на Хуан Гуайдо – опозиционера, който се самообяви за „временен президент” през януари 2019 г. Факт е, че в разпространените изображения в стил „Wanted” Мадуро е посочен като „бивш президент”.
Също така част от медийните публикации не пропускат да подсетят и за сходните обвинения навремето срещу генерал Нориега, послужили като повод за американската интервенция в Панама през декември 1989 г.
На всички, които следят обстановката около Венесуела, прави впечатление, че сегашната атака на Правосъдния департамент на САЩ срещу Мадуро и останалите 13 души идва непосредствено след няколко други важни събития, свързани с венесулската криза. Такива са например поредицата от международни усилия през последните дни за отмяна на американските санкции, както и шумните разкрития в Колумбия около оръжейна пратка, покрай която се разбра за готвен преврат във Венесуела. Във втория случай с медийни изяви изпъкна бившият генерал и настоящ заговорник срещу Мадуро – Кливер Алкала, парадоксално упоменат тъкмо в обвиненията на Правосъдния департамент на САЩ.
Ето по всички тези въпроси разговаряхме с Н. Пр. Ориета Капони. Тя е давала много интервюта в България, включително и в „Барикада”, но рядко е писано за нейните лични качества и познания на учен, философ и дипломат, които са сериозна основа за оценките и анализите ѝ.
Завършила e философия в Централния университет на Венесуела през 1976 г. Става доктор по философия в Университета на Отава през 1982 г. Преподавала е във венесуелския Университет „Симон Боливар”. Била е зам.-ректор в Експерименталния университет „Симон Родригес”, а след това и ректор в Боливарския университет на Венесуела. Работила е и като генерален директор към зам.-министъра, отговарящ за Азия, Близкия изток и Океания, във венесуелското министерство на външните работи. От тази позиция през 2014 г. е изпратена като посланик в България.
Онова, което CV-то не казва, е, че Ориета – както предпочита да я наричат без формалности, е сърдечен, открит, непосредствен човек. Омъжена е за кубинеца Хуан Мигел Диас Ферер, също университетски професор. Има син и дъщеря от предишен брак, както и внуче от дъщеря си.
Дипломатическият ѝ ранг продължава да е в сила независимо, че венесуелското посолство у нас вече е закрито. Но разговорът ни протече неформално, тъй като за годините на работата и у нас изградихме помежду си топло лично приятелство.
Ориета, светът е потопен в безпрецедентна криза покрай настъплението на коронавируса. На ниво ООН остро бе поставен въпросът за отмяна на американските санкции, към страните, на които те са наложени – включително и Венесуела, за да могат те да се справят с пандемията. И на този фон сега идват тежките обвинения на САЩ срещу президента Николас Мадуро и други венесуелски дейци. Какъв е твоят коментар?
Пандемията с коронавируса е драматично изпитание за целия свят. Хиляди хора губят живота си и особено жестоко проличава докъде води неолибералната политика на капитализма, която постоянно орязва разходите за социални нужди. Сега става болезнено ясно колко остро необходима е социалната медицина, достъпна за всички.
Особено контрастно се откроява и това, колко брутално се отразяват на живота на хората едностранните и своеволно налагани от САЩ наказателни мерки спрямо различни „неудобни” държави, които сега се оказват възпрепятствани да купуват жизненоважни продукти и компоненти за защита на населението си. За необходимостта от отмяна на тези така наречени санкции се изказаха и генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, и върховната комисарка по човешките права към световната организация Мишел Бачелет.
На 25 март представителите в ООН на 8 държави, подложени на такива геноцидни блокади – Венесуела, Иран, Китай, Корейската народно-демократична република, Куба, Никарагуа, Русия и Сирия – излязоха с колективно писмо с настояване за отмяна тези убийствени наказателни мерки. То е адресирано до Антонио Гутериш с копия до Мишел Бачелет и до ръководителя на Световната здравна организация Тедрос Адханом Гебрейсус. Писмото вече срещна голяма подкрепа в ООН.
Обърни внимание на датата му – 25 март. А на следващия ден – на 26 март, прозвучаха абсурдните обвинения на САЩ срещу нашия президент Николас Мадуро и още 13 различни дейци. Моето мнение е, че това е очевиден ход на Вашингтон за отклоняване на вниманието. И то не само от темата за вдигането на санкциите. Има поне още два повода Доналд Тръмп да пуска тази скандална димна завеса и да се изявява като каубой в уестърн.
Единият е в разкритията за подготвяни на колумбийска територия ударни сили за извършване на държавен преврат във Венесуела, излезли буквално в навечерието на фантасмагоричните изявления на Правосъдния департамент на САЩ. И другият е, че пандемията от Covid-19 в САЩ се разраства драматично и това силно подкопава шансовете на Тръмп да бъде преизбран на президентските избори през ноември. Затова спешно се измисля тази несъществуваща „венесуелска следа”, с което едновременно се угажда и на ултрадясното антикубинско и антивенесуелско лоби във Флорида, готово да налива пари и гласове във всеки, зъбещ се на Хавана и Каракас.
Моля те да се спреш по-конкретно на споменатите от теб поводи. Да започнем с тази история за подготвян държавен преврат във Венесуела. За това големите световни медии почти нищо не разказват…
Не е за първи път. Когато излизат такива разкрития, голямата медийна машина по света внезапно ослепява, оглушава и онемява… Винаги сме повтаряли, че срещу нас се води както жестока финансово-икономическа и политическа война, така и медийна, пропагандна.
А ето и фактите, които могат да се илюстрират с българската поговорка, съществуваща и във венесуелски вариант: „Крадецът вика дръжте крадеца”. Пуска се безумното обвинение в наркотероризъм срещу Мадуро, за да се замъгли отдавна известната истина, че не Венесуела, а американската съюзничка Колумбия е страната с най-мощна наркомафия. И ключови фигури в нея са настоящи и бивши колумбийски държавни дейци на най-висши позиции. С които Вашингтон най-топло си сътрудничи.
Удря се по Венесуела, която напротив, с всичките си действия в продължение на вече над две десетилетия, се е борила с наркомафиите, сраснати с олигархията и с крайната десница в нашия регион. Нашето вътрешно министерство има дори отличия от ООН за високоефективна борба с наркотрафика и за арести на наркобосове.
Особено цинични са американските инсинуации във връзка с ФАРК. Та още докато беше жив нашият незабравим команданте Уго Чавес, той даде огромен принос, за да бъдат убедени ФАРК да се включат в преговорите, довели през 2016-та и до мирното споразумение в съседна Колумбия, чийто народ за нас е братски. Президентът Мадуро също помогна много, за да стане факт това споразумение, което до последно висеше на косъм, беше отменяно, преработвано, приспособявано… Отделен въпрос и отговорност вече на колумбийските власти е как то се спазва днес и защо ултрадесни банди продължават да избиват социални активисти там…
Няма по-голям цинизъм и лъжа от това, да се прехвърля от болната глава на здравата проблемът с наркотероризма, който в действителност е впрегнат в престъпни действия срещу нашата държава и законната ни власт.
И във въпросния подготвян сега преврат ли?
Разбира се. Нека да обърна внимание на последователността в датите при многозначителните събития от последните дни. На 23 март в гранична зона на колумбийска територия – там, където обикновено минават черните пътища на наркотрафика – общински колумбийски полицаи спират и задържат камионетка, която се оказва, че превозва цял арсенал от оръжие. Трябва да се има предвид, че патрулът е дежурил там само заради коронавируса – за да бди да не се нарушава затворената заради пандемията граница. В обичайни условия там няма никаква полиция и затова наркобандите се чувстват пълни господари.
На 23 март ето така, по случайност, е заловена въпросната камионетка. И нейният шофьор дава подробни показания от кого е получил оръжието, къде е трябвало да го закара, на кого да го предаде и с каква цел. Става ясно, че оръжието е за военни операции на венесуелска територия.
Подробностите около всичко това се разгласяват от колумбийските медии на 24 март. Навсякъде се посочва, че колумбийските власти нямали нищо общо с оръжейната партида и също били изненадани.
На 25 март нашият министър на информацията Хорхе Родригес дава подробна пресконференция в Каракас, на която изважда данни от нашето разузнаване за три лагера на колумбийска територия, където за престъпни действия срещу законната власт във Венесуела се подготвят и тренират военизирани групировки, напътствани от американски военни съветници. И подканва Богота – ако наистина нищо не знаете, ето, даваме ви информация! Хайде, действайте, спрете ги!
И пак стигаме до следващия ден – 26 март, когато Правосъдният департамент на САЩ хвърля заглушаващата всичко това „бомба” срещу Мадуро. Но защо смятат, че всички хора в публиката са глупаци?!…
Зле са си направили сметката и за друго. В измисления от тях „Картел Солес” са включили наред с Мадуро и с председателя на нашето Национално конституционно събрание Диосдадо Кабейо, още две лица, които, както и да ги въртиш, не можеш да ги изкараш съюзници на нашите лидери, защото още преди много време са се преметнали на другата страна и заговорничат за свалянето на законната власт у нас. Това е бившият шеф на военното разузнаване Уго Карвахал, чиито следи отдавна се губят в чужбина, и уволненият генерал Кливер Алкала, който живее в Колумбия. Тези двамата явно са включени във фантасмагорията, не само, за да ѝ се припише мащабна злокобност, но и за да се даде знак на самите Карвалах и Алкала, че босовете им в САЩ са в течение на всичките им престъпни гешефти и са длъжни да изиграят безропотно ролите си на жертвени агнета.
Сценаристите на уестърна обаче явно не са очаквали, че вместо да се уплаши и свие в миша дупка, Алкала ще реши да контаатакува, като излезе „на светло” в колумбийска медия, разкаже подробности за подготвяния преврат във Венесуела и дори размаха негов договор, подписан с Хуан Гуайдо по въпроса. Явно Алкала е изчислил, че така по-добре ще се защити от вдигналите му мерника поръчители на конспрации от САЩ. Той дава това свое разобличаващо интервю пред колумбийското Radio W на същия 26 март, малко след разгласяването на абсурдните обвинения на Правосъдния департамент на САЩ.
Какво още казва?
Казва, че не се крие, че живее открито в къщата си в колумбийския град Баранкия и че даже чака американски представители там, за да им обясни колко бъркат с обвиненията срещу него. Той бил подготвил заловеното оръжие съгласно въпросния му договор с Гуайдо, за да се прехвърли то през границата във Венесуела и там да послужи за борба срещу управлението на Мадуро и за свалянето му от власт. Изпълнителите на тази мисия тренирали и координирали всичко това с американски съветници. Алкала се хвали с тези неща по радиото и явно е убеден, че така ще си издейства индулгенция за отправените му обвинения, които представя като „объркване” от страна на САЩ. Уверява също, че колумбийските власти нищо не знаели. В това точно е трудно да му се повярва. Но всичко останало ясно свидетелства за подготвян държавен преврат във Венесуела под американско „съветничество”.
А каква е ролята на Хуан Гуайдо във всичко това, след като Алкала с хвали, че има договор с него?
Надявам се тази роля да се разбере ясно при започнатото също на 26 март, веднага след изявленията на Алкала, прокурорско разследване срещу Гуайдо, разпоредено от венесуелския главен прокурор Тарек Уилям Сааб.
Ориета, ти спомена, че с обвиненията срещу Мадуро Тръмп се опитва да отвлече вниманието от тежката ситуация в САЩ с разпространението на коронавируса. А какво е положението с тази жестока пандемия у вас, във Венесуела?
Както и всички държави и народи по света, ние също много сме притеснени от настъплението на този унищожителен вирус, в чийто натурален произход лично аз никак не съм убедена. В борбата с него нашите власти залагат на превенцията. Разчитаме и на всеотдайната помощ на кубинските лекари, които работят у нас от години. Сега те са подсилени с нова група от още 130 медици, както и от кубински специалисти на високо научно ниво, специално пристигнали у нас. Сред тях е и Луис Ерера, създателят на имуностимулиращия препарат Interferon Alfa 2b, който е дал много добри резултати при лечение на пациенти в китайския град Ухан.
Във Венесуела е обявена пълна социална изолация – тоест, хората масово си стоят по домовете, за да се избягва заразяване. Спрени се авиополетите от Европа.
Медиците провеждат тестове и превантивен контрол сред семействата. Отиват при тях на крака, не ги викат по клиники и медицински центрове, за да няма струпване на хора. Проследява се внимателно и състоянието на всички застрашени групи, на хората с хронични заболявания. В това отношение се възползваме от съществуващата у нас система „Лична карта на родината”, която обхваща около 13 милиона от общо 30-милионното население на страната ни. В тази система са вписани всички индивидуални данни за съответното лице, включително и здравният му статус, за да може според тези лични характеристики да се отделят и съответните социални бонуси. В момента на уеб-сайта на тази система е качен и въпросник, улесняващ гражданите сами да се ориентират дали имат или не симптоми за заразяване с коронавирус или с грип. Оттам могат веднага да сигнализират и да потърсят медицинска помощ.
Благодарни сме на Китай, който ни изпрати тестове и предпазна екипировка за медицинския персонал. Получаваме важна помощ и от Русия. За Куба вече споменах. Без тези приятелски държави и народи щеше да ни е много трудно.
Трябва да кажа, че на този етап Венесуела се справя доста успешно с предизвикателството на Covid-19 и има значително по-малко заразени, отколкото в съседните страни. В Колумбия например са обявени около 540 случаи на заразени и шестима починали. У нас сме установили 107 заразени. Имаме и един починал – 47-годишен работник в текстилна фабрика, който е имал предходни белодробни увреждания.
Подготвяме се и за по-тежка ситуация, ако възникне. 46 национални болници имат готовност да приемат болни, а освен това са на линия и 4800 легла в нашите центрове за интегрална диагностика.
Няма да оставим нито един човек без медицинска грижа. Смятам, че дори в условията на жестока американска блокада ние показваме много повече отговорност и хуманизъм, отколкото самите Съединени щати, където, както всички знаем, милиони граждани изобщо са лишени от здравни застраховки. А показателите за заразените и жертвите на Covid-19 там ежедневно растат застрашително…
Какво е положението с прехраната на венесуелците, за която многократно е ставало дума в последните години? Има ли достатъчно хранителни продукти?
Храна има, през последната година зареждането е редовно и пълно. Но има и спекула, има и хиперинфлация, подклаждана отвън, така че цените на така наречения свободен пазар не са по джоба на всеки.
Мисля обаче, че с тези явления в момента се сблъскват вече всички страни – как за броени дни скочиха до небесата цените на маските или на дезинфекционните гелове по аптеките. Това не е вина на правителствата. Търговците навсякъде искат да печелят дори от нещастията. Така че, надявам се, сега светът по-добре разбира в какви условия ни се налага да оцеляваме от години… Мога само да добавя, че у нас полицията упражнява контрол над спекулата – и това не е репресия, както някои се опитват да го представят, а опазване на правата на гражданите за достъп до стоки.
Нашата система КЛАП (Комитети за прехрана и разпределение) осигурява на всички работещи доставката на пакети с основни хранителни продукти на символични цени. Те пристигат направо до домовете на хората. Така че гладуващи няма. Твърдя го най-отговорно – в Каракас живее и работи синът ми и знам от него как се справя. Не е лесно, защото блокадата удря по всички ни – ето, дори посолството в София се наложи да затворим. Но не се предаваме.
От кога именно е затворено венесуелското посолство в София?
От 31 декември 2019 г. Но това е дълга процедура, не става веднага. Има много технически неща за уреждане. През февруари тук бяха и седмина служители от нашето външно министерство, които да извършат редица административни формалности. В началото на март бяхме почти готови за окончателното приключване. Оставаше да се изпратят контейнери до посолствата ни в Румъния и Сърбия с материални принадлежности от мисията ни тук, които да се ползват при тях. Но дойде затварянето на границите и се оказа невъзможно да осъществим тези пратки. Нито пък да си заминем за Венесуела. Блокирани сме сега тук с мъжа ми и се надяваме ситуацията с пандемията да се подобри по-бързо в глобален мащаб. Това ще ни позволи и на нас да се приберем у дома.
Колко време според теб може да продължи кризата с коронавируса?
Никой не знае как ще се развиват нещата по-нататък. Аз не вярвам, че такъв тежък проблем като битката с Covid-19 може да се решава поотделно от всяка страна. Нужни са ни общи и координирани усилия, за да се справим с тази заплаха за всички ни. Виждаме, че сега и цялата световна икономика е в срив. Обществата навсякъде преживяват голям социален удар. Истинска световна катастрофа, както определи положението и президентът Мадуро.
Не мога да се оплаквам от лични несгоди на този фон, макар че стоя сега тук във висящо положение, а сърцето ме боли и за сина ми в Каракас, и за дъщеря ми, която е с мъжа си в Барселона – зет ми работи там. Най-много ми липсва внучето… Всички са затворени по домовете си, спазват изолацията.
Аз поддържам и връзка с мои роднини в Италия, тъй като съм от италиански произход. Много съм разтревожена и за тях, като виждам какво е положението там. Удивена съм защо Европейският съюз не помага сега по-дейно и на Италия, и на Испания. Виждаме, че в Италия пристигат помощи от Китай и Русия, кубински лекари също отидоха да помагат. Само в солидарността е спасението от ужаса с коронавируса. Дано положението се подобри по-бързо за целия свят.
Дано, всички се надяваме… Причината за закриването на посолството ви у нас чисто икономическа ли е?
Да, разбира се. Има финансови затруднения в поддържането на дипломатическите ни мисии в чужбина. Заради американските санкции милиарди долари венесуелски средства са блокирани в различни банки и финансови институции. Не можем спокойно да извършваме необходимите ни разплащания с чужди партньори, не ни отпускат кредити. Всеизвестно е и как САЩ практически ни откраднаха петролната компания „Ситго”, оперираща на американска територия като дъщерна на нашия държавен петролен гигант PDVSA. Присвоиха си и всички средства на „Ситго”. Направиха същото и с подобна наша компания в Колумбия. Падането на световните цени на петрола допълнително влоши нещата за нас. Сега пандемията от Covid-19 удря и по туризма… Така че положението ни е трудно. И особено пред зловещото лице на коронавируса вдигането на американските санкции е абсолютно наложително.
Дипломатическите отношения с България сега чрез посолството в Румъния ли ще се поддържат?
Да, и се надявам те да продължат да се поддържат и развиват, както на официално ниво, така и в човешки план – като приятелство и солидарност. Важна роля в това отношение остава да играе Асоциацията за приятелство „България-Венесуела”.
България и Венесуела имат дипломатически отношения от 43 години и те винаги са се развивали много добре, въз основа на взаимното уважение и ненамеса във вътрешните работи. Надявам се бъдещето да ни донесе по-добро разбирателство в света, по-устойчиво развитие. И един ден отново да открием нашето посолство в София, а и вие вашето в Каракас, което беше закрито през 2012 г. – също, доколкото знам, по икономически причини.
Аз лично ще си остана приятелка на България за цял живот, имам тук прекрасни приятели. И като се прибера у дома, ще спомагам с всички сили за поддържане на активните ни двустранни отношения, за популяризиране на културите ни – на нашата у вас и на вашата у нас.
Венесуела влезе неотдавна в контакт с една доста високопоставена българка – ръководителката на МВФ Кристалина Георгиева, на която президентът Николас Мадуро писа с молба за 5-милиарден заем за Венесуела от оповестен от нея фонд за борба с коронавируса в развиващите се страни. Дойде ли отговор от МВФ?
До този момент нямаме официален отговор. Медиите цитираха някакви половинчати неофициални изявления на един говорител, но ние продължаваме да очакваме официалната позиция на МВФ. Наясно съм, че положението на Фонда е двусмислено. От една страна, там основен стълб са Съединените щати с тяхната агресивна линия срещу нас и с отказа им да признаят нашето официално държавно ръководство. Ако ни бъде отпуснат поисканият заем, това индиректно ще означава признание за нашето правителство. От друга страна, все пак МВФ обяви, че ще подпомага развиващите се страни в борбата им с коронавируса. Ако ни откажат заема, това ще означава, че те се водят не от икономическата целесъобразност и не от грижата за здравето на човечеството, а от политическите пристрастия на една световна суперсила.
В подобна дилема МВФ е поставен и от подобната молба за заем, оправена към него и от Иран – а знаем колко е тежка ситуацията с настъплението на коронавируса именно в тази страна.
Трябва да отбележа, че бившият испански външен министър и настоящ висш представител за външната политика на ЕС Жозеп Борел директно подкани МВФ да удовлетвори молбите на Венесуела и Иран.
В този контекст отново ще настоя, че именно сега е моментът за вдигането на американските санкции срещу всички „неудобни” за САЩ страни. За това призоваха и редица авторитетни американски икономисти, сред които и Джефри Сакс.
Пандемията е изпитание и за световната солидарност, отговорност, хуманност. Тя ни убеждава, че можем да оцелеем и да решаваме проблемите си единствено заедно, съвместно, а не всеки сам за себе си. Трябва да съблюдаваме международното право, да се уважаваме взаимно, да си помагаме, да осигуряваме достоен живот за всекиго, да пазим природата и мира. Другият вариант е да се съгласим да играем жертвите в уестърна на Тръмп. Не знам на кого би му харесало…
About The Author
