В категории:Полемики

Направихте ли всичко възможно, за да спасите работниците?

Предприемачът Димитър Ганчев с няколко реторични въпроса към бизнеса

Прочетох всякакви шеги по повод съвета на Борисов към бизнесмените да си продадат мерцедесите, за да си платят заплатите. Мен пък не ми е до шеги на тази тема и в случая съм съгласен с него, без разбира се, да го приемам буквално.

В момента дейността ми не изисква много персонал, само 4 човека сме, а повечето са ми роднини и така или иначе издръжката им е на моя отговорност. Но в предишната ми фирма бяхме 101 човека, сред които няколко семейства, на които всички доходи зависят от мен. Стартирахме фирмата в края на 1993-та и я продадохме в началото на 2008-ма. Това са 168 месеца, през които аз 336 пъти съм плащал аванс и заплата на точно определена дата в точно определен размер. Имало е всякакви кризи, външни и вътрешни, хиперинфлация и какво ли не, но максималното закъснение, което съм си позволявал, е да платя следобед, вместо сутринта. А вижте годините – не са били от най-лесните.

Веднъж бях изтеглил от банката парите за заплатите за следващия ден, но през нощта ни обраха офиса и откраднаха цялата сума. Това го разбрах на сутринта. Следобед платих заплатите въпреки изпразнената банкова сметка и никой не разбра, че в този ден сме почнали от нула, даже от минус. Това е и максималното закъснение, за което споменах. Когато имаше пожар и изгоряха всички кабели, включително електрическите, а от късото съединение изгоряха куп сървъри, пак бяхме на минус и пак всички си получиха заплатите в уречения час.

Поводът да пиша по темата е, че вчера прочетох пост от друг малък предприемач, който казваше, че сега му се налага да се раздели с хора, с които бил от 20 години, защото не можел да им плаща, понеже клиентите спрели да купуват продукта му, а складовете му с готова продукция вече са пълни. И мрънка на държавата в две посоки – защо взехте тези мерки, които ми съсипаха бизнеса и защо пък не вземете други, които да ми го спасят.

Какво значи „не мога да им платя заплатите“? До банката ходи ли, овърдрафт поиска ли, ипотекира ли нещо, поиска ли от клиенти да ти предплатят с обещание за голяма отстъпка, поиска ли от доставчиците да ти отложат плащанията? На приятелите звънна ли? Помоли ли всички да приемат този месец само аванс, с обещание да им се издължиш след кризата? Ако си направил всичко и не си могъл – тогава някои неща са неизбежни. Ама как пък на десетия ден разбрахте, че всичко е приключило? Когато започвахте бизнеса си, за десет дни ли го стартирахте, или някак успявахте да го финансирате между 6 месеца и две години на загуба? Когато си отворихте ресторанта, хотела или мебелната фабрика, още първата седмица ли бяхте на печалба? Тогава как успявахте да плащате заплатите, а сега не можете? Разбира се, всеки случай е индивидуален, но не мога да повярвам, че за десет дни или дори за един месец, можеш да кажеш, че си изпробвал всичко, за да измъкнеш от тежката ситуация хората, от които зависи след това да те измъкнат теб от твоята тежка ситуация.

Кризата ще отмине и всички ще сме върнати в първи клас (дори ще ни лекуват с аналгин-хинин като едно време). Когато започваш нов бизнес – задлъжняваш или източваш резервите до дупка. Също правиш и при спасяването на стар. Горе-долу веднъж на 5, максимум 10 години, като гледам.

*Мнението е оригинално публикувано във Facebook

**Димитър Ганчев е един от Интернет-пионерите в България. Завършил е Националната природо-математическа гимназия, носител на отличия от математически олимпиади. Участник в осъществяването на демократичните промени в България като активен член на Федерацията на независимите студенстки дружества (ФНСД). До юни 2008 г. е съсобственик и управител на Интернет-доставчика BOL.BG, основан през 1993 г. като втория в страната Интернет-оператор. От 2002 до 2012 г. е член на Съвета по информационни технологии и на Комитета по номинациите за наградата „Джон Атанасов“ към Президента на Република България. Син е на писателя Марко Ганчев.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар