Тежки нарушения на човешките права, унизителни условия на живот, липса на достатъчно подобрение, въпреки дългогодишните препоръки – това са част от изводите в доклад на омбудсмана Диана Ковачева, посветен на състоянието на психиатриите, домовете за хора с деменции, затворите и арестите в България.
В течение на миналата година са извършени 55 броя проверки на институцията в затвори и затворнически общежития, арести, психиатрични болници и центрове за психично здраве, районни полицейски управления, центрове за бежанци и мигранти и за резидентни социални услуги за деца и възрасти в цялата страна.
Права на пълнолетни лица, настанени в резидентни социални услуги
В доклада на омбудсмана за 2019-та относно задълженията на институцията за Национален превантивен механизъм (НПМ) се припомня, че през миналата година институцията е сезирала главния прокурор за нарушения на правата на лица, настанени в Дом за пълнолетни лица с деменция в Горско Косово с цел „предотвратяване на унизително отношение и гарантиране на нормални условия за живот“.
В следствие на извършваните в този дом проверки, омбудсманът смята, че отношението към настанените там хора е „не само лошо и унизително, но и че са нарушени техни основни човешки права“. И посочва конкретни примери:
- В спалните помещения има от 3 до 7 легла, с тясна пътека за минаване помежду им. Има стая без шкафове за лични вещи, поради ограничено пространство.
- За дом с капацитет 60 души има 1 душ и 2 тоалетни.
- Коридорът на спалните помещения е отделен от административната част с врата, която била заключена. Лицата, които се движат самостоятелно, излизат в двора рядко и само с придружител.
- Храненето е организирано на маси в коридора пред спалните помещения. Има столова, която е на долния етаж, но тя е без достъп за лица с увреждания и поради това не се използва от
настанените в дома хора. - Домът е разположен в с. Горско Косово, до което е затруднен достъпът с обществен транспорт. В постъпила до омбудсмана жалба е посочено, че на близките на един от починалите в дома не е давана информация по телефона и медицинската сестра се държала грубо
- Наблюдението от медицински служител, макар и осигурено на теория, се осъществява неефективно. От определения 1 щат за лекар са назначени на по ½ щат невролог и лекар със специалност кожни болести. Назначен е 1 рехабилитатор на граждански договор.
„Въпреки това по време на проверката се установи, че голяма част от хората са на легло, повечето са в кахексия и обездвижени. Имаше случай на скоро настанено лице с декубитални рани, които не са обработени в продължение на 4 дни поради отсъствие на медицинската сестра. Личният лекар не посещава настанените в дома хора и няма пряко наблюдение върху общото им здравословно състояние, а изписва рецепти по данни на медицинската сестра“.
- За дом с капацитет от 60 лица има 2 щата за социални работници, което е крайно недостатъчно за полагане на качествена грижа. Няма щат за психолог или трудов терапевт, които да полагат грижи за лицата и да подпомагат адаптацията на хората към живот в дома. Няма определено помещение за трудова терапия или групови занимания, които да осмислят ежедневието. Настанените в дома не ползват никакви социални услуги в общността и на практика прекарват по-голямата част от времето в стаите си.
- Над леглата е имало алармени звънци, повечето от които към момента на проверката не работят. Това намалява гаранцията за сигурност на лицата и своевременната реакция на персонала
Публично изнесени данни за унизително и жестоко отношение към лица с деменции в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция в гр. Пловдив предоставиха допълнителни аргументи за липсата на подготвени кадри, които да полагат адекватни грижи, както и за неефективно упражняван контрол, посочва още омбудсманът в своя доклад.
„Константни препоръки в годините по отношение на домовете за лица с умствена изостаналост, психични разстройства и деменции са лоши материални условия, отдалеченост, липса на комуникационна инфраструктура, което затруднява достъпа на специалисти“.
Омбудсманът повтаря препоръките си: държавните институции да подкрепят семейството и близките на застрашените от изоставяне хора; да се приемат ясни критерии и медицински стандарти преди постъпване в резидентна социална услуга за пълнолетни лица, както и въвеждане на изискване за актуализиране на здравното състояние на лицата преди настаняване; да се осъществява превенция на дементните заболявания чрез ранна диагностика и осигуряване на качествена грижа и други.
Права на деца, настанени в резидентни социални услуги
По време на проверките в институции за деца през 2019 г. омбудсманът установява, че има деца, които престояват по 11 години там, като в същото време родителите им не са лишени от родителски права. В плановете за действие на всички деца е отбелязано, че дългосрочната цел е реинтеграция на детето в семейна среда, посочват от институцията, но в същото време по данни на управителите на центровете, реинтеграция на деца не е имало повече от пет години. Като причина за липсата на реинтеграция отделите за „Закрила на детето“ посочват лоши битови условия и липса на родителски капацитет.
В този смисъл омбудсманът като изпълнител на националния превантивен механизъм подчертава, че е „крайно време държавните институции да установят устойчивата практика на индивидуалния семеен подход, т.е. семействата да бъдат подкрепени социално-икономически и психологически в отглеждането на техните деца, а не последните да продължават да се настаняват в домове“.
Диана Ковачева и екипът ѝ цитират осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), който установява, че основната причина за решението за настаняване на децата в детски домове е била липсата на подходящо жилище и поради това за подобряване на положението им е следвало да бъдат използвани по-малко драстични мерки. Поради тази причина омбудсманът препоръчва МЗ и МТПСП „да предложат интегриран подход за подкрепа на близките на застрашените от изоставяне деца и възрастни като в този процес да вземат участие също и общините, граждански сдружения и др. заинтересовани страни“.
Омбудсманът настоява още за експертна оценка на процеса на деинституционализация и нуждата от изграждане на повече социални услуги в общността – дневни центрове за деца и лица с увреждания, центрове за обществена подкрепа и др., и да се осигурят достатъчно лични асистенти, за подобряване на материалните условия в резидентните социални услуги, недопускане на пренаселеност и осигуряване на сгради, които са подходящи и на комуникативни места. Също така за инвестиции в обучение, квалификация и достойно възнаграждение на специализирания персонал в резидентните социални услуги и други.
Защита на лицата с психични заболявания
Като „незадоволително“ определя омбудсманът състоянието на държавната психиатрична болнична помощ, като призовава за реформа на системата. Все още не е приета Националната стратегия за психично здраве 2020 – 2030 и Планът за действие към нея, посочва докладът. Това изцяло възпрепятства реформата на системата за предоставяне на психиатрична грижа, тъй като в Националната стратегия е заложено подобряване на материално-техническата база, обучения на специалисти, провеждане на информационни кампании, психосоциална рехабилитация, социално подпомагане и др.
„Здравната грижа в проверените лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ е незадоволителна и сигурността на пациентите не е гарантирана“, категорични са експертите. Друга констатация касае лошото състояние и амортизацията на материалната база в проверените лечебни заведения. При проверката на Държавна психиатрична болница – Карлуково се констатира, че три от отделенията са разположени в стара и амортизирана триетажна сграда. Достъпът до нея е посредством стъпала, които са нестабилни и нямат странични перила за подсигуряване на пациентите и персонала. Техническото оборудване на лечебния процес също не е на необходимото ниво. Липсва и достатъчно храна – средните стойности на един храноден са под средните за страната за такъв тип лечебни заведения, който за 2018 г. е 2,40 лв., докато в болницата в Карлуково пациентите се хранят за 1,92 лв., а в Държавна психиатрична болница в Кърджали – 2,05 лв.
Омбудсманът препоръчва на здравния министър да се приеме Националната стратегия за психично здраве като първа и задължителна стъпка към подобряване на здравната грижа в тези заведения. Необходими са повече финансови средства за капиталови разходи, за ремонти и гарантиране на добри битови условия за живот, както и за достойно заплащане на труда на медицинските и немедицинските специалисти и обезпечаване на психиатричната помощ с достатъчно персонал.
Защита на лицата, търсещи закрила
Омбудсманът отбелязва в доклада си за превантивния механизъм, че „грижата към непридружените деца от страна на държавните институции е повишена“ и частично е изпълнена основната препоръка да се изгради отделен център на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в който да се настаняват непридружените малолетни и непълнолетни деца.
Но въпреки предприетите „редица положителни действия“, продължава да съществува проблемът с определянето на законен представител на непридружените деца-бежанци. В тази връзка отново се повтаря препоръката, дадена в тематичния доклад от 2016 г., да се създаде работещ институт на представителството на непридружените деца, да се определят предварителни критерии, на които трябва да отговаря служителят, определен за представител и да му се осигури допълнително обучение.
Константна препоръка е свързана със спазване на забраната за принудително настаняване в Домовете за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция“ на малолетни и непълнолетни лица, като се посочва, че при проверката през 2019 г. в Дом за временно настаняване на чужденци в София отново са констатирани случаи на три настанени деца, които са включени в заповедите, издадени на възрастни лица, за налагане на принудителна административна мярка по Закона за чужденците в Република България, без същите да се познават или да е налице някаква роднинска връзка между тях.
Омбудсманът не констатира подобряване на медицинското обслужване, оказвано на настанените чужденци. Като основен проблем при медицинското обслужване на чужденците в доклада е посочена езиковата бариера (недостиг на преводачи), което води до затруднения и пропуски при установяването на здравословното състояние на лицата.
Права на лишените от свобода и състоянието на затворите
Сериозно внимание в доклада се обръща на състоянието на затворите, затворническите общежития, арестите и поправителните домове. Констатирана е „положителна тенденция“ за подобряване на битовите условия и решаване на проблема с пренаселеността в затворите в Ловеч, Плевен и Белене. Въпреки това омбудсманът констатира, че голяма част от проблемите остават нерешени.
„Особено наболял е проблемът с пренаселеността в затвора в София и арестите в структурата на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – гр. София (арестите на бул. „Г. М. Димитров“ и ул. „Майор Векилски“)“, посочва омбудсманът. Институцията припомня стара своя препоръка за „необходимостта от закриване на места за лишаване от свобода, които не отговарят на стандартите“, какъвто според експертите на институцията е софийският затвор.
„За съжаление, през годините не се изпълнява законовото изискване на чл. 46 от ЗИНЗС – министърът на правосъдието да представи в Министерски съвет препоръки на омбудсмана да се закрият места за лишаване от свобода, които не съответстват на изискванията (общежитие „Кремиковци“; затворът в гр. София; общежитие „Керамична фабрика“ в гр. Враца)“.
Омбудсманът установя още и „липсата на публичност на някои правила в местата за лишаване от свобода, поради продължаващата практика тези правила да се издават чрез заповед на министъра на правосъдието, а не като част от нормативен акт“.
„Проверките през 2019 г. показаха, че здравната система в затворите остава нереформирана и качеството на здравната грижа за лишените от свобода не се подобрява. НПМ смята, че е необходима структурна реформа в здравното обслужване на пенитенциарната система с насоченост към външни здравни услуги, съобразена с Европейските правила за затворите. (…) НПМ смята, че успехът на реформата в здравното обслужване на затворите е неразривно свързана с подобряване на битовите условия за живот и социалната ангажираност на лишените от свобода“.
В доклада се посочва още, че в цялата система на местата за лишаване от свобода не се предоставя възможност за повече от две свиждания в месеца. „Удълженото свиждане като награда, вместо да се провежда в семейна среда, е изменено в контактно свиждане без прегради в присъствие на надзорен състав и видеокамера. Това лишава лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си при двата тежки режима – специален и строг, от възможност за какъвто и да е било личен живот и засилва изолацията им“, пише в доклада, като се критикува и фактът, че „свижданията с лишените от свобода остават безконтактни“.
Докладът установява и „неправилно нормиране на труда на лишените от свобода – съобразно минималната работна заплата, а не съобразно възможностите за изпълнение на трудовите норми (залагат се неизпълними норми). В тази връзка омбудсманът препоръча на министъра на правосъдието, в качеството му на собственик на капитала на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, да възстанови нарушените трудови права на лишените от свобода.
Друг „системен дефицит“, който НПМ констатира през годините, е „липсата на бюджетно финансиране на адекватни дейности при работата на социалните работници“. В новоремонтираните арести няма помещения за социални дейности, а там, където ги има (например, арестите в гр. Пловдив и гр. Шумен) – няма социални работници, които да ги осъществяват.
Констатира се още, че „съществуват условия за нарушаване на тайната на кореспонденцията“, като се препоръчват „ясни и точни законови критерии“ кога е допустимо нарушаването на тайната на кореспонденцията, като се съобрази чл. 34 от Конституцията на Република България, според който: „(1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени“, и „(2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.“
About The Author
