„Богатите стават по-богати, а бедните стават по-бедни“ е вековна поговорка, която e по-актуална от всякога в Индонезия, тъй като страната става по-богата, но икономическото неравенство не спира да се увеличава, показват множество скорошни доклади, обобщени от The Jakarta Post.
Според списък, съставен от Forbes през миналата година, 50-те най-богати индонезийци са прибавили 5,6 милиарда щатски долара към съвкупното им богатство, което е достигнало рекордните 134,6 милиарда долара миналата година, въпреки световните търговски сътресения, забавящи икономиката на страната. Цифрата представлява около 12 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната през 2019 г.
Едрите бизнесмени Робърт Буди и Майкъл Хартоно, известни още като братя Хартоно, оглавяват списъка с нетна стойност от 37,3 милиарда щатски долара чрез различни бизнеси, вариращи от тютюн и банкиране до стартъпи и медии.
Въпреки това, докладът за глобалното богатство през 2019 г., публикуван през октомври от швейцарската мултинационална инвестиционна банка и компания за финансови услуги Credit Suisse, очертава мрачна картина на разпределението на богатството в страната.
„Въпреки нарастващите нива на богатство, неравенството в богатството също е по-голямо от средното“, се казва в доклада. Авторите му допълват, че средното богатство на глава от населението при пълнолетните граждани се е повишило четири пъти от 2000 г. насам и в момента възлиза на 10 555 долара. Същевременно обаче 82% от възрастното население има богатство под 10 000 долара – много над глобалната цифра от 58%. Само 1,1 процента от възрастните притежават богатство над 100 000 долара, в сравнение с 10,6% в световен мащаб.
Неравенството на Индонезия, измерено с коефициента на Джини, намалява – индексът беше 0,382 към март миналата година, показват данните на местната статистическа служба. Но едно проучване на изследователския институт SMERU показва, че абсолютното неравенство продължава да се увеличава въпреки спада на относителното неравенство, измервано с коефициента на Джини.
Този спад на индекса на Джини е настъпил, защото растежът на доходите в средния сегмент е по-бърз от този в други групи от приходи. Въпреки това, абсолютният ръст на доходите на богатите остава по-висок от този на бедните, увеличавайки се разликата в доходите, коментират изследователите от SMERU.
Структурните фактори са повлияли на промените в неравенството, казва старши научният сътрудник на SMERU Асеп Суряхади. Сред тези фактори са образователното равнище на населението, модернизацията на трудовия сектор, урбанизацията и участието на жените в работната сила. „Така че това, което трябва да се направи, е да се подобри достъпът до капитал за бедните и да се подобри тяхното образование и умения. Но това е дългосрочно усилие “, каза Асеп през декември.
Jakarta Post посочва, че правителството изглежда разпознава проблема с неравенството и прави известни стъпки в посока на преодоляването му. Властите са предоставили субсидирани микрокредити (KUR) и общностно-базирани икономически предприятия (KUBE), за да осигурят по-добър достъп до капитал и да помогнат на микро и малкия бизнес да процъфтява. Също така правителството предоставя стипендии за бедните, известни като Bidikmisi, и планира да увеличи изплащането на пари чрез Програмата за семейна надежда (PKH), както и да подготви карти за предварителна заетост на работниците, за да развият своите умения, наред с други политики.
Броят на бедните намалява до 24,79 милиона души, или 9,22% от населението, към септември 2019 г., показват данните на статистическата служба на Индонезия (BPS), публикувани на 15 януари. Въпреки това, нивото на бедност в страната намалява само с 1,74% между 2014 и 2019 г., най-бавният за последните 40 години, сочат данни, събрани от изследователя на Института за развитие на икономиката и финансите (Indef) Русли Абдула.
„Със забавянето на растежа се забавя и темпът на намаляване на бедността“, заяви вицепрезидентът на Световната банка за Източна Азия и Тихия океан Виктория Кваква в съобщение за пресата през октомври миналата година.
Икономическият растеж на Индонезия застина на около 5 процента от 2014 г. насам, като разрастването през 2019 г. се забави до 5,02 процента в края на годината. Цифрата е най-ниската от 2015 г. и по-ниска от постижението през 2018 г. от 5,17 процента.
Изданието посочва, че някои от богатите индонезийци полагат усилия да помагат на бедните и да намаляват неравенството чрез филантропия. „Това е задължително, защото ако неравенството се разшири, това ще доведе до социални проблеми и социални вълнения“, заявява пред Jakarta Post наскоро Тахир, бизнесмен и седмият най-богат човек в страната.
Тахир, който е основал групата на Mayapada и понастоящем председателства фондация Tahir, същевременно подкрепя борбата с неравенството чрез системи мерки като прогресивни данъци и облагането с по-високи ставки на по-богатите, тъй като това ще помогне за намаляването на неравенството. „Ако покупателната способност на хората се подобри, тогава бизнесмените също могат да извлекат печалба [чрез бизнеса си]“, казва той.
В Индонезия съществува четиристепенна прогресивна данъчна скала за доходите на физическите лица, които варира от 5% за най-бедните (до 3500 долара годишно) до 30% за най-богатите (над 35 000 долара годишно), както и елементи на семейно подоходно облагане.
About The Author
