Винсент Бевинс, The Atlantic, Washington Post
Разсекретени наскоро дипломатически грами разкриват изненадваща степен на американско участие в бруталните антикомунистически чистки в Индонезия преди половин столетие.
През октомври 1965 г. влиятелният индонезийски военен лидер Мухамед Сухарто обвинява Индонезийската комунистическа партия (PKI), че подготвя преврат, използвайки отвличането и убийството на шестима високопоставени офицери от армията. През следващите месеци Сухарто ръководи систематичното изтребване на между 500 хил. и един милион индонезийци, обвинени във връзки с комунистическата партия или просто в симпатии към левите идеи. След това той овладява властта и управлява като диктатор с подкрепата на САЩ до 1998 г.
През миналата седмица Националният архив по сигурността и Националният център по разсекретяване публикуваха партида кореспонденция на щатски дипломати от този мрачен период. Новоразсекретените документи осигуряват допълнителна илюстрация на ужасите на масовите убийства в Индонезия през 1965 г., но също така потвърждават, че властите в САЩ са подкрепяли чистките на Сухарто. Вероятно още по-поразително – документите показват, че представители на Вашингтон са знаели, че повечето жертви са напълно невинни. Хора от посолството на САЩ дори са получавали актуални данни за екзекуциите и са предлагали помощ за потискане на медийното отразяване. Макар все още да липсват някои съществени документи, които да осигурят поглед върху дейността на властите в двете държави, общите очертания за зверствата и американската роля в тях са налични за всеки, който си направи труда да разгледа материалите.
Много често важността на тези събития не се оценява достатъчно, липсва и разбиране колко фундаментална роля има насилието за постигането на целите на САЩ в онзи момент. В сравнение с Виетнамската война или последвалата поредица от десни преврати в Латинска Америка, случилото се в Индонезия през 1965 г. е на практика непознато.
Но като се вземат предвид външнополитическите цели на щатското правителство в онзи момент – ограничаване разпространението на комунизма и вкарване на страни от целия свят в сферата на влияние на Вашингтон – то кървавите чистки на Сухарто са голяма победа. Изтребването на PKI и издигането на власт на Сухарто представляват повратна точка в Студената война.
“Голяма част от външнополитическата върхушка в САЩ е гледала на това като на важна победа, чрез която да “преобърнат” Индонезия много бързо”, коментира Джон Руса, професор по история в Университета в Британска Колумбия, който е автор на основополагащото изследване за случилото се през 1965 г. – “Претекст за масово убийство”. По онова време Индонезия е четвъртата най-населена страна в света, а комунистическата ѝ партия е трета по брой членове след тези в Китай и Съветския съюз.
Руса отбелязва, че един от големите проблеми с очертаването на събитията от 1965 г. е често срещаното твърдение, че Съединените щати само са “стояли безучастно” по време на кървавата баня – което просто не е вярно. “За американските коментатори е лесно да следват този подход, но САЩ са били част от тази операция, обсъждали са стратегии с индонезийската армия и са я окуражавали да се разправи с PKI”, изтъква той.
Далеч преди събитията през 1965 г. някои елементи от властта в САЩ са се опитвали да подкопаят или свалят Сукарно – лидерът на антиколониалното движение за независимост и пръв президент на страната. През 1958 г. ЦРУ подкрепя регионален въоръжен бунт срещу централното правителство, като операцията е отменена след като американският пилот Алън Поуп е заловен докато извършва бомбардировки, довели до смъртта на индонезийски войници и цивилни. Агентите на ЦРУ стигат до там да произведат порно филм с участието на човек, носещ маска на Сукарно, който е трябвало да послужи за дискредитиране на президента. Филмът никога не е използван.
Documents show US had real-time knowledge as Indonesia slaughtered ~500K in 1965-66 but made no public protest. https://t.co/NclYdrbVJ1 pic.twitter.com/gaecXIuOx3
— Kenneth Roth (@KenRoth) October 18, 2017
През следващите години САЩ обучават и засилват индонезийската армия. Смъртта на Джон Кенеди обаче проваля планираната президентска визита в Джакарта, а междудържавните отношения се влошават при администрацията на Джонсън. През 1964 г. Сукарно засилва съюзите си с комунистически държави и възприема антиамериканска реторика.
През 1965 г., когато генерал Сухарто обвинява комунистическата партия в заговор за преврат, ЦРУ му осигурява комуникационно оборудване, с което му помага да разпространява неверните си твърдения. Тази помощ от страна на САЩ преди Сухарто да овладял властта и да е започнал изтреблението в индустриални мащаби е известна от вече публикувани правителствени документи. Според някои от новоразсекретените материали посолството на САЩ е твърдяло, че разполага с достоверна информация, хвърляща вината върху действащи самостоятелно членове на комунистическата партия. Тази информация е била напълно невярна, но въпреки това е служела за окуражаване на индонезийската армия да експлоатира този наратив.
Отдавна се знае, че Съединените щати са предоставяли и активна подкрепа на Сухарто. През 1990 г. човек от екипа на щатското посолство признава, че е предал на индонезийските военни списък с имена на комунисти докато е протичал терорът. „Това бе в голяма помощ на армията. Те вероятно са избили много хора, и аз вероятно имам много кръв по ръцете си, но това не е толкова лошо“, заявява пред Washington Post Робърт Дж. Мартенс, бивш служител в политическата служба към посолството.
Голяма част от пресата в САЩ по време на събитията поддържа подобна гледна точка. През юни 1966 г. New York Times публикува коментар, озаглавен „Лъч светлина в Азия“, в който се казва следното: „Жестоката трансформация на Индонезия от прокитайската политика на Сукарно към отчетливо антикомунистическата политика на генерал Сухарто е най-важното от тези събуждащи надежда развития. Вашингтон внимава да не поема никаква отговорност… но това не означава, че Вашингтон няма нищо общо“.
Не би трябвало да е особено изненадващо, че Вашингтон е толерирал смъртта на толкова много цивилни, за да преследва целите си по време на Студената война. Във Виетнам убитите от щатските военни цивилни достигат два милиона. Индонезия обаче е различна: PKI е законна, невъоръжена партия, действаща открито в политическата система на страната. Тя е печелела влияние чрез избори и работа в общностите, но въпреки това е третирана като бунтовническа организация.
По-рано този месец присъствах на среща на Sekretariat Bersama 1965, една от най-големите индонезийски организации, посветена на паметта за тези събития. Там разговарях с един от оцелелите от клането, който ми каза следното: „Аз вярвах в президента Сукарно и в нашата революция. По онова време страната ни поддържаше официално идеологията “NASAKOM”. Това бе съчетание от националисти (NAS от Nasionalisme), мюсюлмански групи (A от “agama”, индонезийската дума за религия) и комунисти (KOM от Komunisme). Аз работех в лявата сфера на политиката, най-общо попадаща под етикета “KOM”, и в това нямаше нищо нередно”
Макар да е работел като учител и да не е бил член на PKI, той е бил арестуван и измъчван в продължение на дни и е гледал как съкилийниците му биват извличани един по един, за да не се върнат никога повече. Той е пощаден по причини, които никога не научава, и прекарва повече от десетилетие в затвора. Но не само комунисти и левичари са жертви на терора. Незнаен брой хора са изтезавани, изнасилвани и убивани, защото са нарочени за комунисти, защото принадлежат към някое етническо малцинство, или просто защото са врагове на някой член на подкрепяните от властта отряди на смъртта.
В цялата страна хора биват застрелвани, намушквани, обезглавявани или хвърляни от високи скали в реки, вливащи се в океана. Масовата сеч до голяма степен приключва до края на 1965 г., но насилието и дискриминацията продължават десетилетия.
Друг обичаен проблем с препредаването на събитията в Индонезия от 1965 г. е това, че масовото насилие често се описва като случайно съвпадащо с издигането на власт на Сухарто, а не като служещо за предпоставка за това. Сред историците като цяло има консенсус, че антикомуниситите в армията не биха могли да овладеят властта без да смажат PKI по някакъв начин.
“Сухарто не би могъл да дойде на власт без изтреблението на PKI”, казва Брад Симпсън, историк от Университета в Кънектикът, който е работил по дигитализирането на публикуваните миналата седмица документи. Той е съгласен с Руса, че описанието на Съединените щати просто като страничен наблюдател е проблематично.
По думите на изследователя документите могат да служат като допълнително потвърждение, че “официални лица от САЩ са знаели за извършваните от армията масови убийства на предполагаеми поддръжници и членове на PKI и активно са ги окуражавали”. “Те за знаели, че армията провежда кампания за изтребление срещу невъоръжени цивилни, които не са участвали, нито са знаели нещо за движението “30 септември” отговорно за убийството на офицерите”, заявява той.
Ученият споделя, че вероятно ще излязат още документи, разкриващи какво се е случило в Индонезия през 1965 г. Те обаче едва ли ще осигурят пълна картина на плановете и действията на двете правителства по онова време, тъй като и бъдещите публикации няма да включват документи от армията на САЩ или ЦРУ. Индонезийското правителство от своя страна практически не предлага никаква информация. “Буквално никакви официални индонезийски документи не са публично достъпни, така че сме зависими от западните архиви”, казва Симпсън.
Това се дължи на факта, че голяма част от индонезийският политически елит все още разчита на оригиналния – и фалшив – наратив на Сухарто, за да поддържа своята легитимност. Влиятелните военни лидери в страната се противопоставят на всякакво разследване, което може да хвърли вината върху тях. През 80-те години правителството на Сухарто дори поръчва изготвянето на нескопосан пропаганден филм, който показва как комунисти измъчват и убиват отвлечени офицери, докато комунистки танцуват дивашки около тях.
Declassified documents show US fingerprints all over the“final solution“ massacre of Indonesian communists https://t.co/cK3JUrnqSN
— Hugh Riminton (@hughriminton) October 19, 2017
Над половин век след събитията от 1965 г., това все още е взривоопасна тема в една от най-големите мюсюлмански държави. Наскоро консервативни и ислямистки актривисти, въоръжени с версията на Сухарто за събитията, призоваха да бъдат спрени усилията за разследване на убийствата. Те също така използват комунистическото плашило за атаки срещу умерения президент на страната Джоко Видодо.
“Има два инструмента, които могат да бъдат цинично използвани за трупане на политически дивиденти в Индонезия – религията и комунизма”, коментира пред Washington Post Баскара Вардая, професор в Университета Саната Дарма в град Джокякарта. “Митът за постоянната комунистическа заплаха бе създаден от Сухарто през октомври 1965 г. и все още е вкоренен в умовете на хората”, добавя той.
Неотдавнашна публикация на Human Rights Watch също констатира, че Индионезия все още страда от “опасна антикомунистическа параноя”. Хуманитарната организация заклейми атаките срещу офиси на Института за правна помощ в Джакарта, извършена в началото на септември. Причина за нападението бе организирането на малка конференция за събитията през 1965 г., за която консервативните среди разпространиха фалшива информация, че всъщност ще служи за възстановяване на PKI, която все още е незаконна. Заради нападението на “антикомунистическата” тълпа конференцията бе отменена, а участниците бяха блокирани цяла нощ в сградата.
Според участници в Института за правна помощ, тълпата е скандирала “Убий PKI” и “Алах Aкбар”. Според свидетелите много от демонстрантите са представители на ислямистката група, която проведе успешна кампания за вкарване в затвора на бившия губернатор на Джакарта – християнин от китайски произход – по обвинения в богохулство срещу исляма. Няколко дни по-късно тези “антикомунисти” организираха голям протест в Джакарта срещу опасностите на предполагаемото активизиране на PKI в управлението.
Много анализатори считат, че това ще е една от линиите за атаки срещу Видодо на изборите догодина. “Много влиятелни хора са посветени на поддържането на този фалшив наратив, роден от пропагандата и промиването на мозъци по време на Сухарто, тъй като не искат предшествениците им да се превърнат от герои в злодеи”, отбелязва Андреас Харсоно, изследовател в индинезийското представителство на Human Rights Watch. “Макар тук комунизмът на практика да не съществува, страховете, които създават, все пак могат да бъдат използвани срещу президента. Той е мюсюлманин и представител на най-голямата етническа група, така че не могат да го нападат по тази линия. Те го обявяват за комунист”, добавя той.
Методите, използвани от Сухарто, освен това може да са вдъхновили други подкрепяни от Вашингтон десни превратаджии по света. Според няколко източника в дните преди подкрепяния от САЩ преврат срещу Салвадор Алиенде в Чили по улиците в столицата Сантяго са се появили загадъчни надписи, споменаващи столицата на Индонезия: “Джакарта идва”.
