Има си от какво да е в стрес мисир-председателят и да се кокошини, изпъчен на микрофонения плет. Не е заради обичните му микрофонодържачки, които той всъщност най-любовно призна за свои мисирки, че дори и побърза да им се извини ласкаво, щом те нещо се разтревожиха. Не е и заради сам воинът Румен президентин, уплашил май наистина само мисирките със снетото си доверие към правителствената орда – защото какво да ѝ извади насреща тоз войвода без чета, дето сал едни подписки му се ветреят наоколо с дялани за всички постове академици.
От друго е стресът на бащичкото. Все е нащрек да не падне в някой от казаните, бълбукащи от двете страни на плета и готови да го сготвят – единия за вечеря в Кремъл, другия за обяд в Белия дом. Предплатил е той за самолети фантоми, та да захлупят единия казан. Прокарва и газови тръби, та да спуснат капак на втория. Ама казанджиите не мирясват. Още и още съчки мятат в огньовете, та да бумтят все по-силно.
Какво искат повече – да им се неначудиш! Закле ли се във вечна дружба на Тръмп пред камината? Закле се. Въртя ли заедно с Путин и Ердоган кранчето? Въртя. И пак не го оставят на мира. Все човъркат нещо по плета му, та да го катурнат оттам. Ту едните, ту другите. Право в някой от казаните.
Обаче и той не е вчерашен. Ненапразно погушка Херойката отвъдморска. Изстиска от нея истината. Борба с корупцията им дай на началниците ѝ, ама не каква да е, а правилна. Готово бе, брадъри! Ей ви гологлавото борчè срещу правилните корупционери. Тип-топ е, каквото си го искахте. Веднага урежда шоута секакви. Нà ви СРС-та с оня, дето не ви щеше самолетите, и с разни негови келеши. Нà ви Череп на антична тепсия. Нà ви бой по руските мекерета – сърбите, че 5 години не ни дават банкера-беглец.
Има и десертче за Херойката, опечено още пред камината на Тръмп. Той като взе да притиска там как така сме хем фанàли, хем после пуснàли руски шпионин да ходи да си взима орден от Путин – и аз хоп, поднасям му на тавичка съдията путинец, дето ги издава тия разрешения. Знаем си го ние отдавна – същият други важни дела спираше, хак да му е сега. Получавайте го – корумпиран по най-правилната от правилните шпионски линии.
Ама шът – не сме ви го дали ние. Ние само се чудим какви ги върши. А корупцията му вие си я хващайте, по съюзнически. Службите ви мощни там, дето борят лошите по цел свет, ала-бала.
И ей го бе, проработи! Херойката бърза интервюта да дава. Зарадвà се чак шефчето ѝ, помпееца. Официално размахва съдийчето, санкции му лепва, ти да видиш!
Ама то много убаво не е на убаво. Верно, че и аз съм прост, и народа прост, ама чак дотам пък нема да се фане, че туй е най-големио корупционер у територията! Чак некои мисирки взеха да се съмняват. Е, други пък тиражираха незабавно досието на съдийчето, стараят се. И, значи, трябва да се почва там, из онуй съдийско котило, тотална чистка от корумпирани. А после и наред из държавата. Де що неравно седи. Но аз не се меся! Друга власт е това! И на моите от мисирския съвет съм заповядал да мълчат.
Ама стреса, ей, стреса не прощава! Казаните продължават да си бълбукат, а плетът помежду им с мен отгоре да се крепи сал върху едни несигурни американски избори с временна Херойка и върху едно борчè с правилните корупционери. Ми ако го преметнат към неправилните?!…