Като заваля, та цяла неделя: то не бяха журналисти, спортисти, артисти, музиканти и други амбуланти в листите. Публиката притаи дъх. Една част от нея каза, че за първи път се вихри такава предизборна търговия с популярни лица. Друга част видя доброто – партиите се цакат с „граждани” , понеже искат да размажат физиономията на врага – истинска безкомпромисна борба, също за първи път. Трети пък ще разгледат снимките от тази статия без да прочетат текста – ние въобще няма да им се сърдим, понеже има какво да се види; дето се вика – а, дано и ръка да пипне.
Дали наистина нещо се случва за първи път на тези избори е трудно да се прецени. Но е факт, че завидно количество „граждани” скоропостижно се изсипа в партийните листите. Факт е също, че…
други активни борци останаха капо.
БСП изведе на огневата линия тежка артилерия – журналистите Тома Томов и Елена Йончева. Там е и винаги черногледият за бъдещето на човечеството социолог Иво Христов, който неизменно разнообразява тъмната дупка с пътеводна светлинка – Русия. От по-задния редут атакува актрисата Нона Йотова, известна като жена на Богомил Бонев, който пък е бордовак в Георги-Герговия Пловдивски панаир.
Там е и колегата ѝ Любомир Ковачев – младеж, участвал в сериала “Забранена любов”, филма „Чужденецът” и рекламите за цифровизацията („Как да го свържа, бе!…”). Няколко добри думи за Йотова – ако тя присяда до коляното на мъжа си Бонев, и поради това връзката с Гергов е невидима, то при спасителя на България Христов е на показ – оня ден седна до Гергов на първия ред на пловдивската партийна конференция и отвсякъде си личеше как е тръгнал да спасява България… И човечество, разбира се.
Днес е последният ден за регистрация на листите, затова тръпнем дали „новият Левски” Веселин Плачков ще стане кандидат-депутат (бил поканен от БСП, четем, а той размислял), както и от кой точно град ще се кандидатира Нешка Робева (поне партията сега е социалистическа…). Доайенът Стефан Данаилов не го броим, свикнахме с него.
С тревога следва да отбележим, че социологът Кольо Колев, известен като Червен Кольо, колежката му и бивша депутатка Татаня Буруджиева, както и Юрий Асланов, всичките от общо котило, са аут от надпреварата. Добрата вест, е че тези персони ще продължат да дават из медиите експертни независими прогнози и коментари – без никакво притеснение за конфликт на интереси на експертизата.
ГЕРБ не останаха назад. Дори дръпнаха с едни мъжки гърди и коремни плочки напред, след като поканиха Калин Вельов. Засвири ли той,
електоратът се строява като овчици пред Орфей,
отвори ли уста – направо хуква към урните. Като например: „Контактите ми и съвместната ми работа с ГЕРБ започна назад във времето. Смятам, че тук не става въпрос за използване, а за нови сили, които да донесат едно надграждане, нова енергия. Най-големият успех на ГЕРБ са магистралите. Магистралите не се ядат, но аз сега пътувам за 3 часа до Бургас с колата си и отивам там, за да имам концерт, с което се храня и си спестявам часове за работа. Друг много голям успех е, че аз наблюдавам как в моя квартал започна бум на строителството, което беше замряло от години, тоест има икономически ръст и се движим в добра посока” (БНР). Кой не би гласувал за Вельов? А само музикант ли работи, да попитаме, разглеждайки разголените му снимки из интернет? Вельов се опита да „прелее доверие” и на Цецка Цачева през есента, ама ние тогава си мислехме, че го прави като независим гражданин. А то… И за него добри думи – съблича се той, не Цецка.
При ГЕРБ е и бившият седесар, също и конституционалист Георги Марков, известен в последните години като говорител на Бойко Борисов зад маската на общественик. Друг един такъв – Михаил Константинов, остава на служба извън парламента. Както и социологът Антоний Гълъбов. Притесняваме се за Харалан Александров – откак се отрече от неолиберализма го пъне творчески спазъм, и дуфалак не помага.
Партията на Бойко Борисов може да се похвали и с още два успешни трансфера. Към партията – на бургаската журналистка и поетеса Диана Саватева. И извън от нея, но пак с дестинация НС – на актьора Калин Сърменов, прочул се като Милото, който ще влезе в парламента отдаден под наем на Марешки.
За „Да, България” няма нужда да споменаваме. Там всеки е гражданин, кой от кой по-виден, един през друг се прескачат експерти и интелектуалци – като се почне от самия Христо Иванов, мине се през всепризнатия изборен експерт Антоанета Цонева (образование – българска филология), та се стигне до най-новото бижу – актрисата Луиза Григорова. По разбираеми съображения ние горещо искаме Григорова да стане народен представител. По-хубава е от голата Маха, както и от други, дето са махали голи . “Голата депутатка от „Да, България” маха” – ей тази картина иска да види изтерзаната българска електорална едиица (от мъжки род, ляво-либерална).
Вдясно при Радан-Къневата „Нова Република” фронтмен е Ивайло Цветков – Нойзи. Защо не, след като друг легендарен „егоист” – Мартин Захариев, преди време стана депутат с лявото (БСП). Вече никой не брои „хиподилите” Светльо Витков и Венци Мицов за музиканти. Те са си политици, които се коалириаха с остатъчния Реформаторския блок – ако са записали някое остатъчено добро парче, молим да ни извинят, но на нас такова не ни е известно.
И в дясното обаче някой липсва. Политологът Даниел Смилов остава на вахта като „независим експерт”. Палим свещи и се молим на финала на изборния ден нейде да бъде регистриран Илиян Василев, известен като Сашо 11 – иначе хибридчикът Иво Христов ще вземе превес. Дебело следва да подчертаем, че подривен завой към Русия може да бъде предотвратен единствено от бивши служители на ДС,
затова искаме Сашо отново на държавна служба.
Искаме, не се майтапим! Номер 11 във внезапен пробив по фланга тропясва неприятеля – като синята легенда Божидар Искренов в листата на ДПС (eх, времена, помните ли?).
Като цяло може да разделим „гражданите” в партийните листи на две – такива, които обичат да се събличат, и други, които не. Вероятно и вторите го правят, ама поне не пред толкова хора. То и това си е занаят – да знаеш кога и къде точно да се разголиш; и кога събличането си е чист секс, кога – извисена метафора.
Първата категория, дами и господа, са безопасни прелетни птици. Ще оставят диря толкова, колкото и например Юлияна Дончева. Вторите обаче са по-сериозни – от години говорят на народа в качеството на целомъдрени специалисти по всичко, още дълги години ще го правят. Време е народът най-после да се замисли – те народни представители могат ли да бъдат, поне себе си някога представлявали ли са. Да не се окаже, че партии, политици и посолства ги снасят, мътят, люпят, пускат на свобода, а по някое време пак си ги приютяват в полога, за да ги пуснат един ден наново –
перпетуум мобиле на бутафорното гражданско общество.
Обективността изисква да изключим Томов и Йончева от този списък, но…никога не е късно да станеш за резил. От тях зависи какво предстои.
А голичките – нека се събличат. Една гола истина ни остана. Ето, Мелания Тръмп с токчета върху възглавницата позираше навремето, ама докъде стигна… Искаме голата да ни маха!…
