Из дневник на либертарианеца…
30 юни, 09:00 часа
Събуждам се, но нещо ми е криво. Със ставането още. Защо ли? Сигурно понеже и днес ще трябва да живея заобиколен от комунисти. Ей, писна ми от този изпълнен със забрани и регулации свят. Гаден, комунистически свят! Да, това е причината, какво друго? Ето – пускам новините и на какво попадам? Поредната компания, обвинена в експлоатация на детски труд. Тези глупости съсипват предприемаческата мисъл! Смачкват икономиката! Гледай значи, каква наглост – пак скачат на спортни гиганти, че дечица шият футболните топки из Пакистан и Индия. Ами кой да ги шие, бе, аз ли? За т’ва ли съм се бъхтил толкова да уча. Да са учили и те! „Тези деца се конкурират изцяло с възрастните за всяка свободна работа“.
Е, браво! Това е добре! С конкуренция към прогрес! Пък и виж какво още: децата били предпочитани, понеже имали малки ръчички, с което по-лесно шиели топките. Конкурентно предимство! Но разни комунистически медии и организации пак реват. Това не се търпи. Отивам да се разходя в парка, да подишам чист въздух, че се изнервих.
10:00 часа
Каква глупост казах: чист въздух. Това за мен е страшна глупост – що пък трябва да е чист въздухът? Кой го е решил това? На социализъм ми мяза. Някакви червени идиоти налагат разни ограничения и регулации, свързани с „вредни“ емисии, забраняват газове и какво ли още не. Чакай, бе, това си е моят газ, ти къде се бъркаш? Ми не го дишай, като не ти харесва, запуши си носа! Но не, на такива само забрани са им в главите. Забрани и вериги! Вредят на икономиката и развитието. До там са стигнали, че са измислили термина „устойчиво развитие“. Но както каза новият екоминистър (хехе, отвътре ги превзехме) – това е някакъв социализъм. Тези гниди са навсякъде. Или орки беше? Трябва да питам Емил Дж. Но както и да е – бил си ти отговорен пред следващите поколения. Глупости! Отговорен съм само пред себе си – днес, тук и сега. Всичко друго е социализъм, даже направо комунизъм!
10:15 часа
Та, дишам си аз мръсния въздух, понеже и без това в България плюем на всякакви регулации. Което е нормално, като се замислиш, и нашата заслуга за това е голяма – от сутрин до вечер обикаляме студията да обясняваме, че „трябва да бъдат премахнати регулаторните режими, спъващи развитието на икономиката“ и „държавата не трябва да пречи, не трябва да се бърка никъде, тая скапана държавна, тая тоталитарна машина!“. Почти успяхме да убедим всички, че всякакви регулации са комунизъм. Казваме им – тия искат пак да ви вземат мандрите, ей, внимавайте! Къш, къш! Тъпо, ама виж как добре действа. Та, дишам си аз въздуха, радвам се на този символ на свободата и прогреса и си мисля – абе тоя парк, защо е толкова мръсен и разбит? Тая скапана държава пак показва, че не може да го стопанисва! Пари нямала, понеже са ниски данъците. А, не, бе! Ще ме крадат те мене, за да чистят и поддържат разни паркове, инфраструктура! Аз съм категорически против тези крайни форми на комунизъм!
Като нямат пари, да го дадат на частна фирма, тя да го стопанисва. То това поначало трябваше отдавна да са го направили, както в много други сектори. Нищо, ще ги убедим и в това скоро, пък после кой откъде е! Не вършила работа фирмата, по-зле станал паркът? Ало, ти за „лоша пазарна обстановка“ чувал ли си? Па и с тия високи минимални заплати, наложени отгоре… пазарът не позволява! Липсва и работна ръка! Няма необходимите кадри! Произведете ни кадри! Не, не знаем с какви пари, това си е ваша работа! Така ще кажем, те пак ще се вържат, както обикновено. Ганьо Георгиев довечера и без това е пак на гастрол в телевизиите – първо държавната БНТ, с която на договор работи като коментатор в „Референдум“, а после ще обиколи и частните телевизии. Ще му се обадя да му кажа тази опорка. Ало, Ганьо, Айн Ранд акбар! Как си, абе…
11:00 часа
Е, тоя ужас няма край! Прибрах се вкъщи и пусто любопитство, отворих смартфона. Първо разбрах, че всяка година дори имало Международен ден срещу детския труд. Но това едно на ръка. Комунистите от „Дойче Веле“ дали трибуна на някакъв ляв радикал да бръщолеви срещу детския труд в САЩ. А, бе, спрете се, бе! Тя се оказва стара новина, но няма значение, аз пак се ядосах, кипна ми направо. Та пише, значи, че в строителството, както и във фермерството, се експлоатирали деца. „На картофените плантации в Северна Каролина детските ръце ровят в пръстта, събират картофите в пластмасови кофи. Срещу всяка напълнена кофа се плащат 35 цента. Пот се стича по лицата на децата“. Мале, много тъжно, разплаках се направо! Плащат им, а те реват, това комунизма нема изкореняване!
„Най-малко 43 деца са починали между 2005 и 2008 г. при трудови злополуки в американски плантации, констатира правозащитната организация Хюмън райтс уоч“. Е, това не е много приятно. Но в крайна сметка – поели са си риска! Който го е страх от мечки, да не ходи в гората! Така е в джунглата, братче! Оцеляват силните. Това да не ти е комунизма, дето всички живеехме в зоопарк! Ей, това как добре го казах! Ще си го подчертая, та ако ме питат в някое телевизионно студио, да го повторя. И на Ганьо ще го кажа. Бе, аз това дали не съм го чувал някъде, кой го беше казал? Трябва да проверя, че да го цитирам – това винаги някак по-авторитетно стои. „Мистър доктор доцент професор Джон Джоновсън от Университета в Едисикъде, твърди, че…“ А? К’во ще кажеш? Пък той тоя е наш университет. Е, има още стотици, дето съвсем друго твърдят. Но ти ги мани тях, ако ги цитират, ще кажем, че са комунисти. Лесна работа, отработена. А пък може и да кажем, че всичко това са фейк-нюз. Ей, това е прекрасна идея! То вече кой ли ти гледа – важното е само да изглеждаш убедително.
13:00 часа
Абе, к’во става днеска, бе? Тамън се успокоих, че и този президент на САЩ няма да ратифицира Конвенцията за детския труд на Международната организация на труда, но пък научавам как правели списъци на стоки, произведени чрез експлоатация на детски труд. Това ми се струва доста подмолна комунистическа тактика! Настройват хората един вид. Не взимай това, че детски ръчички са го правили, ужас! Няма що! Но пък от друга страна – абе май те добре са го измислили. Няма да забраняваме, ще сочим с пръст. Сочете си, не ни пречите.
15:00 часа
Не издържам вече. Решавам да пусна статус в нашата групичка. Там поне със сигурност ще срещна разбиране. Тия работи са малко пиперливи и много-много не ги говорим на всеослушание, че хората не ни разбират още. Работим по въпроса, ама закостенелите им комунистически мозъци бавно загряват. И в някакъв смисъл рискуваме да ни помислят за идиоти, които живеят в своя собствен утопичен либертариански свят. Та затова го караме една идея по-внимателно, първо да си спуснем опорки поне. Така се случи, в някакъв смисъл, като пламнаха ония складове в Пловдив, за които вече писах в този дневник преди време. Не ми било Тютюнев град, най ми било отличен терен в центъра на града! Пална му клечката някой предприемчив колега! Натопи клошарите, понеже на кой му пука за бедните! За бедните на нас не ни пука, да са забогатяли! Като нас! Но не го разбират глупаците, цитират разни мракобесни закони, като онзи за „запазването на културното наследство“. Нищо, ще му дойде времето и на него. Както рутим от години разни членчета и параграфчета от Кодекса на труда, защити ми ти разни, работнически. Само още малко телевизии да обиколим и още една-две свои да направим.
Но на мене мисълта ми беше друга: ще пускам статус. Ще потърся разбиране за тази моя мъка. Намирам някое либертарианско клипче, примерно на Института за пазарна икономика, или още по-добре – нещо подобно, ама чуждестранно и го пускам да събирам лайкове. Ето, почват да валят. Вулджо, разбира се, е онлайн, лайква веднага. Пуска и линк в моя подкрепа – от Освободи.ме, тоя велик сайт. „Оставете децата да работят!“. Браво, дру.. господа! „Пазарът дава на децата избор!“. Мед ми капе на душата. Ще си го принтирам това, да им го завирам в лицето на разни глупави противници на детския труд! Забравям всякакви разстройващи конвенции, всякакви данни, всякакви червени бръщолевения за страдания, експлоатация и жертви. Аз по принцип тази дума „експлоатация“ не я признавам, това е дума – комунистка. Така им викам. Пък и нали се разбрахме вече по този въпрос. Това са осъзнати рискове, това са закономерни и обективни последствия в търсене на щастието, просперитета и богатството, това е свободен избор и предприемачески дух! Не признавам и да се въвеждат разни категории труд – това може, онова не може. Кой решава тия работи? Всичко трябва да може! Щом има търсене, ще има и предлагане! Щом може да не яде по цял ден, тогава ще може да извършва и тежък физически труд! Малък бил! Ами малките в джунглата ги изяждат. Ако иска да яде! Той си знае, ти не му се бъркай на него, не му ограничавай сво-бо-да-та!
15:10 часа
Да, ето и колегата Каракольо, подсеща ме за хубава опорка – с тия забрани обричаме хората на глад! И призовава: „Нека не ги обричаме на гладна смърт, както с потенциалните забрани на ГМО!“. Как добре го е казал, ще го лайкна. Тия забрани на ГМО са ми друга голяма болка. Абсолютна простотия! Обаче не, няма да го лайквам, по гореспоменатата причина – да не ни помислят за идиоти. Ние не сме такива, разбира се. Ние сме либертарианци, което е далеч по-престижно!
20:00 часа
Взех, че се замислих и друго. Ако има нещо по-глупаво и комунистическо от това да забраняваш детския труд, регулации да му налагаш, то това несъмнено е забраната на наркотиците! Не, не говоря само за тревата. Ние трева даже не пушим много, понеже тя е твърде типична за онези тъпи зелени терористи – дините. Така им викаме – дини. Като плода – отвън зелен, отвътре червен. Като повечето идиоти в тая страна. Ох, това ще го задраскам после, че нали не трябва да разбират за какви ги мислим. Как ще ги облъчваме иначе. Но мен мисълта ми беше друга: за наркотиците. Та защо, значи, е забранен хероинът? Или белото? Ей това аз не мога да го разбера. Имаш производител, имаш търговец, имаш и потребители. Защо се бъркаш ти в пазара (да се слави името му)?! Защо им пречиш на свободните пазарни отношения с глупавите ти регулации и забрани?
Решил бил някой, че е вредно. Ама това си е моят живот, бе. Ще си правя с него каквото си искам! То и маргарина е вреден, ама го ядеш, нали? Е защо хероин да не може? Искам да си боцна, отивам в магазина и си купувам! Ти откъде – накъде ще ми забраняваш? Защо ще ми ограничаваш свободата? СВО-БО-ДА-ТА, глупако! Долу тези глупави забрани! Долу тоталитаризма и комунизма! Решили го били разни международни здравни организации. Мани ги, стадо! Те ли знаят по-добре от мен? И преследват, братче. Съдят, вкарват в затвори. Истинско мракобесие! Пък и икономиката спъват, растежа на БВП! Ей, че пак се изнервих…
21:00
Ей го Димо, коментира и той. „Child labour laws are ruining this country“. Това го е казал Рон Суонсън, комедийният образ, който е нещо като наш идол – либертарианец на държавна служба. Взима пари от държавата и по цял ден плюе срещу нея, иска да я ограничава. Наш човек! Всяка прилика с действителни лица, разни скиори – съветници на бивши икономически министри или настоящи екоминистри е случайна, разбира се. Или пък не е?
23:00 часа
Ще си лягам вече, взе да става късно, а и бая нерви почупих днес заради комунистите. Но това днес е нищо, ако трябва да го сравниш с утре! Утре изобщо няма да ставам, че е първи май – черен ден. Комунистически ден. Айде, лека нощ и до вдругиден! Зиг Хайек!
