Дилма Русеф е убедена, че неравенството е големият проблем на нашето време, пише испанският в. „Ел Паис” в свой репортаж от колумбийския град музей Картахена де Индиас, където се проведе 15-ото издание на фестивала Hay Festival. Целта на фестивала е да популяризира културата и социалната ангажираност.
По време на своя изява на този форум първата жена, избрана за президент на Бразилия, обърна внимание, че вълната от консервативни правителства в Латинска Америка орязва правата на жените и на малцинствата. Според нея „голяма грешка на левицата и прогресистите е да вярват, че има някакъв неолиберален консенсус, който трябва да се следва.”
Борбена и пламенна, наследничката на Лула да Силва, която бе преизбрана и отстранена при събития, чиито рани остават отворени, покори публиката на Hay Festival, обсадила я за селфита след края на участието ѝ. То бе едно от най-очакваните на форума и премина под формата на събеседване, водено от директора на изданието за Америка на испанския вестник „Ел Паис” Хавиер Морено.
„Никога в света не е имало толкова много натрупано богатство, колкото сега, както и никога не е имало толкова натрупана бедност,” каза Русеф. „Живеем вероятно в най-сложния период, в който икономиката е възприела всички критерии и планове на неолиберализма,” добави тя. И осъди „бруталното разрастване на неравенствата”, включително в развитите страни.
Русеф посочи, че това е и основното предизвикателство за левицата, която „трябва да се интересува какви именно са нещата, които неолиберализмът налага на обществото”. Тя разкритикува остро предполагаемия „консенсус” като идеология, която орязва ролята на държавата.
За да се преодолее крайната бедност, са необходими качествени образование, здравеопазване, услуги – а именно тези сектори в момента са под атаките на консервативните правителства. „Неолиберализмът е този, който отвори пътя за десния популизъм,” посочи Русеф.
В Бразилия всички я наричат просто Дилма и знаят, че на младини се е борила с диктатурата, била е арестувана и изтезавана. Историята ѝ е част от много популярния през последната година документален филм на Netflix за събитията в Бразилия „На ръба на демокрацията”, който може да се види с български субтитри на сайта „Документални”.
Дилма смята, че има и ляв популизъм, а също и че в по-предишни времена в Латинска Америка е съществувала десница, която не е била фашистка или неофашистка – за разлика от настоящото правителство на Жаир Болсонаро. Зад него тя вижда злокобен съюз на сектори от пазара, на критикувания министър на правосъдието Сержио Моро, който бе и съдията, преследвал Лула, на военните, на големите медийни корпорации. Според нея всички те продават суверенитета на латиноамериканския гигант и предават Амазония за експлоатация от минната индустрия.
Може ли левицата, организирана в партии, да подеме растящото недоволство на латиноамериканските улици? Има ли бъдеще левица, която не е феминистка и не защитава околната среда? „Крайната десница в Бразилия е онази, която живее в други измерения,” отговаря Русеф. И обяснява, че Работническата партия, към която принадлежат тя и Лула, винаги е предвождала борбите за правата на жените и на малцинствата, а също така е защитавала Амазония и се е противопоставяла на изсичането на горите. Експрезидентката обръща внимание, че левицата освен от партии се състои също и от социални движения, които днес са обект на атаки. Подчертава: „Никога левицата не се е занимавала с политика, без отчита колко важни са хората, които нямат нищо”.
Русеф смята, че кризата на левицата засяга и социалдемокрацията, която в Латинска Америка се разполага в политическия център.
Когато водещият Морено споменава Венесуела, която се е превърнала в инструмент за подхранване на страхове, и сочи, че част от латиноамериканската левица „не се е дистанцирала достатъчно ясно от режима на Николас Мадуро”, Русеф се въздържа да атакува чавизма. „Никога не бих подкрепила, а бих осъдила една военна интервенция във Венесуела,” отговаря тя. Мнението ѝ е, че процесите около тази страна се влияят от два полюса, чужди на региона. „Онова, за което става дума във Венесуела, е нейният петрол,” казва Русеф.
По време на разговора Морено цитира фраза на друг левичарски идол – бившия уругвайски президент Пепе Мухика: „Трябва да се поучим от допуснатите грешки и да започнем отначало”. Със забележителна бързина на ума Русеф припомня на събеседника си, че фразата има и продължение, което гласи: „Няма нито окончателни поражения, нито окончателни победи”.
