Странно затишие и информационно затъмнение забулва през последните няколко дни медийния любимец Хуан Гуайдо. Открои се силен контраст с предшестващата негова интензивна и публична седмица. Това не е типично за венесуелския опозиционер, който обича да се провъзгласява из разни вълнуващи места, като площади и редакции на вестници, ту за „временен президент” на Венесуела, ту за „легитимен председател” на Националното събрание. Много му харесва също важни чужденци да го тупат по рамото или поне да позират благосклонно до него, което старателно да се увековечава във фотосесии за социалните мрежи. Главно с това се занимаваше Гуайдо и в първите 7-8 дни след 20 януари.
Но откак на 27 януари се похвали в Туитър със снимки от частната си среща с канадския премиер Джъстин Трюдо, когото достойно изконкурира по екзотичност на чорапите, Гуайдо потъна в неизвестност.
Не се знае нито къде е бил в последните дни, нито с кого, нито с какво се е занимавал, кой го е тупал по рамото или другаде, кой и къде го е подслонявал, хранил, извозвал? В Туитър той пускаше през тези дни само стари свои клипове от евротурнето си или видеа от Венесуела, пратени му от съратници.
Сигурно е само, че не се е връщал в родния Каракас и че има планове за други географски точки в близките дни. Благодарение на Туитър и на пуснат там от Гуайдо афиш с грешки в пунктуацията стана ясно, че на 1 февруари той се кани да се яви в Маями, в американския щат Флорида, пред онази част от тамошното население, което не може да живее без да се бори с Николас Мадуро, Даниел Ортега или който и да е от рода Кастро.
Това бе потвърдено и от писмо на Гуайдо, публикувано на 30 януари във в. „Ел Нуево Хералд“ – испаноезичното издание на „Маями Хералд“, в което той се хвали с неотдавнашното си евротурне и зове „международна коалиция“ да му помага да сваля Мадуро.
В друга бележка в същия вестник, както и в отделна публикация на Асошиейтед прес пак от 30 януари, се обсъжда вероятността за безспорно силно желаната от Гуайдо евентуална среща между него и президента на САЩ Доналд Тръмп, който тази събота също ще е във Флорида. Тя не е потвърдена, но личи, че се полагат неимоверни усилия да се състои. А тонът на публикациите е такъв, сякаш уговарят Тръмп колко е важно да не пропусне да се здрависа с момчето от Венесуела. То пък изглежда цяла седмица е чакало да го повикат в Белия дом, но не би…
Още когато на 20 януари се разбра, че Гуайдо за втори път е нарушил съдебната заповед, забраняваща му да напуска страната си, и че се е появил в Колумбия, планирайки после да потегли към Европа, от антуража му известиха, че при отбиването си на Световния икономически форум в Давос ще се стреми да се щракне и с Доналд Тръмп. Получи му се да причака из коридорите там неколцина европейски величия за общи снимки – включително изненаданите в крачка Ангела Меркел, Марк Рюте или Себастиян Курц. Но от актуалната американска йерархия стигна само до Иванка Тръмп, не и до баща ѝ.
Ето защо сега последният му шанс да добави във фотоколекцията си и снимка с Доналд Тръмп изглежда остава за Маями.
Но защо това изобщо стои под въпрос? Не беше ли тъкмо Тръмп най-верният фен и поддръжник на Гуайдо? Само разочарованието, че американското протеже така и не успя да свали за една година Мадуро ли е причината стопанинът на Белия дом да го държи в такова напрежение?
Не, има още нещо. Една мътна история, в която Гуайдо проблясва чрез доста съмнителни връзки, оплитащи го с важни лица от нажежаващия се скандал около процеса за импйчмънт на американски президент. На следите му по тази линия попаднаха вече не само заглушавани от доминиращия медиен хор алтернативни и независими издания, но и големи медии от мейнстрийма. Като Ройтерс например. В своя публикация от 22 януари информационната агенция подреди в обща завера Гуайдо, неговия баща, живеещ от години на испанските Канарски острови, разследвания в САЩ за пране на пари венесуелски бизнесмен Алехандро Бетанкур, адвоката на Тръмп и бивш нюйоркски кмет Руди Джулиани и един от главните фигуранти по делото за импийчмънта на Тръмп, бизнес-партньора на Джулиани и украинец по произход Лев Парнас.
В резултат може да се окаже, че в дните преди митинга в Маями на 1 февруари Гуайдо всъщност е бил зает с трескави усилия да замита компрометиращи дири и връзки съвместно с част от американските си покровители или да измисля правдоподобни обяснения пред интересуващото се от случая американско правосъдие.
А ето и интригата, напипана и извадена на бял свят и от други издания, към която Ройтерс добавя и собствени разкрития. Излязлата на 22 януари публикация започва с разказ за състояла се през август м. г. среща в частно имение край Мадрид, притежавано от венесуелския бизнесмен Алехандро Бетанкур – едър предприемач с транснационални компании, включително в електроенергетиката.
Той е обект на американско разследване за предполагаемо пране на пари и злоупотреби чрез негови компании във Флорида. Затова кани в имението си Руди Джулиани, личния адвокат на Тръмп с голямо влияние в правораздавателните среди на САЩ, и бащата на Хуан Гуайдо – живеещия от 2008 г. на Канарските острови Вилмер Гуайдо. Целта на тази среща е Джулиани да бъде убеден, че Бетанкур подпомага с щедри дарения венесуелската опозиция – тоест, работи всеотдайно за интересите на САЩ. И затова американското правосъдие трябва да го остави на мира.
Месец по-късно, на среща с прокурори в министерството на правосъдието на САЩ във Вашингтон, на която отива заедно с двама адвокати на Бетанкур, Джулиани прави точно това. Съветва прокурорите да не се занимават повече с венесуелския бизнесмен, защото той оказва важна помощ за мисията на Хуан Гуайдо във Венесуела, а това е полезно за САЩ.
Ройтерс получава потвърждение за това от неназовано лице, присъствало на разговора на Джулиани с прокурорите, а също и от Лев Парнас, тогавашен сътрудник на адвоката на Тръмп. Парнас заявява пред агенцията, че след въпросния разговор самият Джулиани му разказал за какво ставало дума.
Трябва да се припомни, че Парнас е ключово лице и в импийчмънта срещу Тръмп, защото именно чрез него са получени данни за бизнеса в Украйна на сина Джо Байдън – един от водещите кандидат-президенти на Демократическата партия. И именно това ровене срещу политически съперник е в основата на искането за отстраняване на Тръмп от поста.
Свидетелствата на Парнас и на другото неназовано лице са приносът на Ройтерс за подплатяване с факти на визираната и от „Вашингтон пост” интрига с Джулиани, Бетанкур и Гуайдо.
Реакцията на Джулиани и Гуайдо е да отричат всичко. Бетанкур не дава никакви изявления.
Но както отказва да потвърди водил ли е или не такъв разговор с прокурорите, така Джулиани заявява пред Ройтерс, че „Лев Парнас няма право да говори за тази среща, тя беше поверителна”. И добавя: „Доверието в Лев Парнас не струва нищо”.
Хуан Гуайдо пък уверява агенцията: „Не познавам господин Бетанкур, нямам връзка с него.” Същото повтаря и Гуайдо-старши, който се видя със сина си вечерта на 25 януари – 3 дни след публикацията на Ройтерс – в Мадрид, по време на мадридската спирка в евротурнето на „временния президент”. Таткото пристигна специално за целта от Канарските острови.
Особено интересен е обаче коментарът, който е направил пред Ройтерс специалният представител на президента Тръмп по венесуелската криза – известният като „ястреб” Елиът Ейбрамс. Той заявява, че американската администрация е „наясно с липсата на прозрачност във финансирането на опозицията” във Венесуела. „Ние сме обезпокоени кои са всичките тези хора (които финансират Гуайдо и сие – б.р.) и как са спечелили парите си. Това е въпрос, който ние повдигаме заедно с опозицията,” казва Ейбрамс. Той обаче отклонява питането на Ройтерс дали и Бетанкур е сред тези обезпокояващи хора: „Не коментирам отделни имена”.
Та ето това е контекстът, съпровождащ необичайното „изчезване” на Гуайдо от последните дни, през които се предполага, че трябва да е бил нейде из САЩ. Пред кого ли се е отчитал?…
Впрочем, към питанията на Ройтерс би било редно да се добавят и многобройните въпроси към Гуайдо и компанията му от онези сектори на венесуелската опозиция, които вече категорично го отхвърлят. И които кръгът около Гуайдо клейми еднозначно като „купени” от правителството на венесуелския законен президент Николас Мадуро. Бившите му съратници неуморно се интересуват какво е станало с онези над 400 милиона долара, които още в началото на миналата година USAID отпусна за т. нар. „хуманитарна помощ” за венесуелските граждани – средства, които така и никой не видя материализирани в реална помощ. Но затова пък излязоха много свидетелства пак от бивши приближени на Гуайдо как с тези пари някои от съратниците му в Колумбия са си уредили „сладък живот”. Самият Гуайдо, разбира се, и за това нищо не знае и го приписва на конспирации на Мадуро.
Тези неща обаче изглеждат сега като дребно кокошкарство на фона на набъркването в мътилката около венесуелския опозиционер и на лица като Лев Парнас и Руди Джулиани с всичките им твърдения, което води и до пряко рефлектиране върху процеса по импийчмънт на Тръмп. Всъщност – дава допълнителни козове и по венесуелска линия за искащите отстраняване на президента. А това е политическа смърт и за Гуайдо, естествено.
С такъв парещ шлейф зад гърба му, какво друго му оставаше на „временния президент”, освен пак да се хвърли в медийното шоу, та дано замъгли неудобните разкрития, постепенно набиращи обороти още от края на миналата година?
И ето го на 5 януари, когато доминираното от опозицията Национално събрание в Каракас трябваше да си избере нов председател – усетилият, че ще загуби вота Гуайдо разиграва скеч, че уж охраната не го пуска да влезе в залата. След като многобройни видеа показват как той няколко пъти влиза и излиза без проблем именно през охранявания пропуск. Но за медиите по света остава кадърът с покатерилия се на символичната оградка пред сградата на Федералното събрание Гуайдо – защото уж не го пускали през нормалната врата.
Продължението е в редакцията на опозиционния в. „Ел Насионал”, където героят артистично се заклева като „легитимен председател” на Националното събрание – въпреки че междувременно за такъв вече е избран друг депутат от нормално събралите се в единствено допустимата от конституцията за такъв избор пленарна зала.
Следващият епизод е на 7 януари. След редовно състояло се заседание на Националното събрание с новото му ръководство, Гуайдо и съратниците му нахлуват като ударна група в пленарната зала, разгонвайки охраната (същата, която на 5 февруари представяха като много страшна), и там той се заклева отново и като „временен президент” на страната. На излизане е осигурено и меле в поляризираната тълпа отвън, в което са ранени и журналисти, включително кореспондентът на най-влиятелния испански вестник „Ел Паис”. Естествено, за всичко е виновен пак Мадуро.
Следва около двуседмично предъвкване на емоциите из многобройни интервюта, докато идва 20 януари и следващия героизъм – Гуайдо пак престъпва съдебната забрана да напуска страната и отпрашва за съседна Колумбия. На 21 януари участва в свикана в Богота от приятеля му Иван Дуке – десния колумбийския президент, конференция за борба с тероризма. С единствената цел да представи родината си Венесуела като държава, подкрепяща тероризма. Повтаря всички твърдения на Дуке, че венсуелските власти дават подслон на колумбийски партизански групировки. Нищо, че всъщност точно Венесуела е страната с особено голям принос за подготовката и сключването на мирното споразумение от 2016 г. между колумбийската държава и въстаническата групировка ФАРК.
На същата конференция Гуайдо снима се редом с покровителстващия го държавен секретар на САЩ Майк Помпео. Който пък на последвалия брифинг се чуди как да се измъкне от журналистически въпрос за провала на американската стратегия да се свали Мадуро чрез недоразумението Гуайдо. Помпео си избира нищо незначещият отговор в холивудски стил: „Знаете ли, аз пък имам сведения, че стратегията работи”.
Гуайдо отлита към Европа. Каца първо в Лондон и успява да се добере чак до камината на „Даунинг стрийт” 10 – въпреки първоначалната липса на интерес за такова рандеву от страна на британския премиер Борис Джонсън. Срещата все пак е уредена с огромни усилия на антуража на Гуайдо, но Джонсън поставя условието тя да е частна и без снимки. Въпреки това в Туитъра на Гуайдо се подрежа цяла фотосесия от доверителната му беседа с рошавия предводител на Брекзит.
Оттам венесуелскят гастрольор се прехвърля в Брюксел и продължава своя лов на снимки из порти и коридори на евроинституциите. Печели фото със зам.-председателя на Еврокомисията Маргаритис Схинас, отговарящ за лансиране на европейския начин на живот, с русата зам-председателка на Европарламента Дита Харанзова и с шефа на европейската дипломация Жозеп Борел.
Е, на вратата на ЕП получава и петно върху костюма от мазен сандвич, метнат по него от демонстрант срещу посещението му там… Полицията отвежда „атентатора” сконфузено – та нали именно за да избегнат такива епизоди са вкарали Гуайдо от друг вход, не от онзи, пред който се струпал друг митинг срещу него…
Онова, което чува „временния президент” и от Схинас, и от Харанзова, и от Борел, е само, че те всички подкрепят бързото и мирно решаване на венесуелската криза чрез преговори и избори. Избори, каквито Гуайдо още при самопровъзгласяването си преди година обеща да проведе, но за каквито вече безпощадно стана ясно, че няма нито ресурс, нито влияние.
Апелите му сега в Брюксел за нови санкции на ЕС срещу Венесуела, та да паднел по-бързо Мадуро, увиснаха без отклик – още преди пристигането му там Съветът на външните министри на Съюза реши, че нови санкции няма да се налагат.
Най-големият улов на снимки за Туитър Гуайдо направи, разбира се, на форума в Давос, където отиде след Брюксел. Всякакви световни лидери там му бяха на една ръка разстояние из коридорите. Така успя да засече и да се снима и със споменатите Ангела Меркел, Марк Рюте и Себастиян Курц. Също и с Джон Кери и Тони Блеър.
Осигури си и по-специално внимание от своя съидейник – консервативния гръцки прериер Кириакос Мицотакис, който вече му е правил неоценими услуги. Така например, едно от първите решения на Мицотакис след идването му на власт в Атина бе да признае Гуайдо за „временен президент” и да спре гръцките танкери, превозващи венесуелски нефт за чуждестранни партньори – та да се почувстват в Каракас още по-болно американските санкции. Въпреки тази близост между двамата, снимките на разговора им в Давос пак са от някакъв преходен коридор.
След Световния икономически форум Гуайдо се отби и в Париж за среща с френския президент Еманюел Макрон. Тя също бе лишена от блясъка, за който гостът жадуваше. Елисейският дворец не му отвори централните си порти, не повика журналисти, разговорът отново беше частен, а Макрон демонстративно стоеше с гръб или най-много в профил към приготвените за снимки телефони от компанията на Гуайдо. И не поддаде да позира редом с госта си, колкото и да го стискаше той за лакътя в опит да го обърне към снимащите. А смисълът на разговора се сведе пак до същото – преговори и избори като единствен изход от венесуелската криза. Без дитирамби за „временния президент”. Макрон изобщо избегна да го определи така.
Най-голямото разочарование за Гуайдо беше последната му европейска спирка в Испания, чийто премиер Педро Санчес отказа да го приеме и остави тази задача единствено на външната министърка Аранча Гонсалес Лая. Това бе особено многозначителен жест, като се има предвид, че преди година точно Санчес повлече крак, ставайки първия европейски премиер, признал Гуайдо, и дал така пример на останалите си колеги от ЕС. А сега демонстративно му обърна гръб.
Естествено, испанската и венесуелската десница ревнаха, че за това са виновни коалиционните партньори на Санчес от „Подемос”, които си другарували навремето с Уго Чавес, а днес с Мадуро. И заради тях сега испанската политика към Гуайдо се променяла.
Евтини приказки, които могат да заблудят само хора, незапознати с амбициозния лидерски характер на Санчес. Та той миналата година се наложи дори над упоритото нежелание за признаване на Гуайдо, изразявано от опитния дипломат и тогава испански външен министър Жозеп Борел, който не желаеше тази авантюра именно заради дипломатическите рискове около нея. Никой не би могъл да повлияе на Санчес и сега, ако той лично не е бил убеден, че Гуайдо е бита карта и няма защо повече да се занимава с него. Скандалът Бетанкур-Джулиани-Гуайдо със сигурност е изиграл своята роля за това.
Разбира се, истеричната испанска десница не обели и дума за този скандал, макар той да набъбна още на 22 януари, след публикацията на Ройтерс, а Гуайдо да се появи в Мадрид на 25 януари. Не, вниманието старателно бе отклонено другаде – към епизод, разиграл се на мадридското международно летище „Барахас” на 20 януари. Тогава междинно кацане там прави самолет, с който лети вицепрезидентката на Венесуела Делси Родригес, пътуваща към Истанбул. На нея са ѝ наложени европейски санкции и ѝ е забранено да стъпва на територията на ЕС. С нейния самолет обаче за участие в панаир на туризма в Мадрид пристига и венесуелският министър на туризма Феликс Пласенсия, спрямо когото няма санкции.
Пласенсия е стар приятел с настоящия транспортен министър на Испания и близък съратник на Педро Санчес – важната фигура в Испанската соцалистическа работническа партия Хосе Луис Абалос. Според собствените думи на Абалос той отишъл на летището да посрещне в лично качество Пласенсия, който пък го известил, че има проблем. Екипажът на самолета, докарал го заедно с Делси Родригес, отишъл да почива, съгласно нормите за сигурност на полетите. Но летищните власти не пускали вицепрезидентката да слезе от самолета заради санкциите срещу нея. Тогава Абалос се качил също на този самолет, за да убеди Родригес, че няма право да докосва испанска територия, иначе трябва да я арестуват. Уж я убедил и свалил напрежението. След което се прибрал в Мадрид.
После обаче от документацията на летищните власти пролчава, че Делси Родригес все пак слязла от самолета и, намирайки се само в транзитната зона, се прехвърлила на друг полет – през Доха за Истанбул.
В резултат трите испански десни партии гръмко обвиниха правителството на Педро Санчес в нарушаване на санкциите на ЕС и в подпомагане на ръководни дейци от екипа на Мадуро. С което потвърдиха отдавна доказания факт, че Венесуела всъщност е тема от вътрешната политика на Испания. Всеизвестно е, че доста испански политици, включително и бившият испански социалистически премиер Фелипе Гонсалес, имат сериозни икономически интереси в тази латиноамериканска държава, а видни тамошни опозиционни дейци и цели фамилии са им бизнес-партньори. От това се подхранва и всеотдайната им подкрепа за персонажи като Гуайдо и компания. Съответно и голямото мнозинство от онези 300 000 венесуелци, които официално живеят в Испания, също имат подобна мотивация.
За да компенсира недостатъчното според нея внимание, оказано от правителството на Санчес – в лицето на външната министърка – към Гуайдо, дясната Народна партия мобилизира своите официални дейци в града и общината Мадрид, за да окажат на госта всички полагаеми се на държавен глава почести. Мадридският кмет от Народната партия Хосе Луис Мартинес-Алмейда му връчи златния ключ на столицата.
А Исабел Диас Аюсо, ръководителката на Община Мадрид – също от Народната партия – го качи същата вечер на балкона на историческата сграда на централния площад „Пуерта дел Сол”, в която е мадридската община. И оттам двамата заедно помахаха на събралото се на площада множество от приветстващи Гуайдо венесуелци. Черешката на тортата бе, че въодушевеният от гледката венесуелски гост започна да скандира към своите фенове долу “Si, se puede” („Да, може”) – лозунга, с който и досега пали площадите от свои симпатизанти не Народната партия, а ненавистната ѝ левичраска „Подемос”…
Гуайдо не пропусна също срещи и снимки с настоящия лидер на Народната партия Пабло Касадо и с бившия десен премиер Хосе Мария Аснар, с водачката на „Сюдаданос” Инес Аримадас и с фюрера на „Вокс” Сантяго Абаскал. Далеч от камерите обаче остана късната му вечеря с неговия баща.
Обратният презокеански полет го отведе в канадската столица Отава, където на 27 януари го прие премиерът Джъстин Трюдо. И уж всичко беше идеално, чак до закачките с чорапите на двамата, когато Трюдо изведнъж предложи да посредничи за привличането на Куба в решаването на венесуелската криза. И Гуайдо нямаше къде да ходи, освен да се съгласи, че идеята е добра.
Канада и Куба поддържат отлични отношения още от времената на бащата на Джъстин – Пиер Трюдо, който беше личен приятел с Фидел Кастро. И до днес Канада е деен икономически партньор на Куба и държи първо място по свои туристи на Острова на свободата – поне по един милион канадци ежегодно карат ваканциите си там.
След края на срещата с младия Трюдо и изречените фрази за Куба, Гуайдо изсипа в Туитър един куп уточнения за успокоение на своите смразени хард-фенове, че все пак диалогът с Хавана бил невъзможен, докато тя не зарежела Мадуро.
И – дотам. Това беше последният „жив” коментар от него в социалната мрежа. Нататък се заредиха клипчета и снимки със спомени от Мадрид или Отава и приключения на негови съратници в Каракас.
На 29 януари се появи и апелът за предстояща сбирка на 1 февруари в Маями, който гласи: „Борбата на венесуелците е същата като на кубинците, никарагуанците и всички народи, потиснати от диктатури. Затова призовавам всички да се съберем и да се мобилизираме в Маями тази събота, на 1 февруари. Да живеят свободните Венесуела и Латинска Америка!”
„Ел Нуево Хералд“ уточни на 30 януари, че митингът ще е в голяма конгресна зала досами летището на Маями. Мястото било избрано, защото само него одобрили американските служби за сигурност. Дали от това уточнение трябва да се разбира, че все пак има шанс и Тръмп да се появи там? Или пък, че Гуайдо напразно е чакал цяла седмица за жадуван, но неосъществим прием в Беля дом?..
А междувременно причините сънят на Гуайдо да не е спокоен далеч не се изчерпват само с разкритията на Лев Парнас пред Ройтерс за Джулиани и Бетанкур. Защото се разприказва и още един съществен персонаж в делото за импийчмънта на Тръмп – върлият ястреб и доскорошен президентски съветник по националната сигурност Джон Болтън. Засега от подготвената му за печат, но още неизлязла негова книга изтичат само анти-Тръмп доказателства по украинската тема. Но кой да гарантира на бедния Гуайдо, че подробно осведомения и за всички тънкости около венесуелската криза Болтън няма да извади бомбастични подробности и за нея?…
About The Author
