Рекламното турне на самообявилия се преди година за „временен президент” на Венесуела Хуан Гуайдо из някои европейски столици преминава парадоксално, както и самото приключение в политиката на този екзотичен персонаж. Хем официални лица го приемат, хем всеки си избира в какъв статут да го посрeща – ту като председател на Националното събрание в Каракас, какъвто вече не е сигурно, че е, след като друг опозиционер бе избран на този пост на 5 януари, ту като „временен президент”, за какъвто все пак не е признат от мнозинството държави в света. Отгоре на всичко навсякъде го чакат демонстранти, които скандират против чуждата намеса във вътрешните работи на Венесуела и го клеймят като маша на американските интереси.
Гуайдо прелетя отсам океана, след като за втори път напусна родината си, нарушавайки съдебна заповед, която му забранява това. Първото му отбиване бе в колумбийската столица Богота, за да участва там в инициатива на приятеля си Иван Дуке – местния президент, свикал конференция, за да изкара виновна Венесуела в поддържане на партизански групировки, действащи срещу официалната власт в Колумбия. Всъщност точно Венесуела има доста сериозен принос за убеждаването на една от тези групировки – ФАРК, да сключи мирно споразумение с властта в Богота през 2016 г., както и за подтикването на другата – Армията за национално освобождение (ELN), да започне подобни преговори.
Но явно това са подробности, след като очевидната цел на Гуайдо бе да си осигури снимка с държавния секретар на САЩ Майк Помпео, който също кацна за конференцията в Богота и с удоволствие се фотографира с протежето си. А на журналистически въпрос на пресконференцията след това относно провала на американската стратегия да се свали венесуелския президент Николас Мадуро чрез лансирането на Гуайдо, Помпео по холивудски отговори: „Знаете ли, аз пък имам информация, че стратегията работи!” Не приведе никакви доказателства, но това също са подробности.
Нататък турнето на Гуайдо продължи с гостуване в Лондон на 21 януари и с мечта вероятно за кралско посрещане. В действителност беше му предложена само среща с външния министър Доминик Рааб, който го обсипа с любезности и уверения за британската подкрепа за „мирен и демократичен” изход от венесуелската криза.
След дълги молби от екипа на Гуайдо, все пак беше издействана и частна среща с премиера Борис Джонсън, който по първоначален сценарий се предвиждаше само мимоходом да го поздрави по време на срещата му с Рааб. В крайна сметка Джонсън склони да го приеме край камината в резиденцията си, но с изричната уговорка, че срещата е само частна и че няма да има никакви снимки.
Е, как да устои Гуайдо на такива сурови условия?! Разбира се, че пусна цяла поредица от снимки от тази среща на своя профил в Туитър. Гуайдо придружи кадрите с триумфалистки коментар как Джонсън оставал „фундаментален съюзник на венесуелския народ”. Но без уточнението, че Джонсън все пак е настоял венесуелската криза да се решава само по мирен и дипломатически път, в рамките на международната Контактна група с участието и на европейски представители.
След края на тези емоционални за Гуайдо разговори симпатизиращи му венесуелци, живеещи в Лондон, се събраха на среща с него във венесуелски ресторант. Отвън пък се строиха демонстранти от международното движение „Долу ръцете от Венесуела”, които протестираха против посещението му и против американската намеса във венесуелските вътрешни работи.
Демонстрация очакваше на 22 януари Гуайдо и в Брюксел – следващата спирка на турнето му. Тази негова визита бе анонсирана на 20 януари от висшия представител на ЕС по външната политика и сигурността – доскорошния испански външен министър Жозеп Борел – по време на заседание на Съвета на външните министри на ЕС. Интересното е, че на същото това заседание на Съвета е било решено да не се разширяват повече съществуващите досега европейски санкции срещу Каракас и да бъде свикано колкото се може по-бързо съвещание на Контактната група по венесуелската криза.
Цитирани от в. „Ел Паис” източници от Европейската службата за външни действия към Европейската комисия (ведомството на Борел) оповестиха, че Гуайдо ще направи посещение в евроинституциите и ще бъде приет от Борел в качеството си на председател на Националното събрание на Венесуела – без изобщо да споменават претенциите му да е и „временен президент”.
Европейският парламент обаче излезе с друго тълкувание на статута му. Оттам беше съобщено, че „легитимният временен президент” Хуан Гуайдо ще бъде приет от зам.-председателката на Европарламента – чехкинята Дита Харанзова, възпитаничка на испанската Дипломатическа академия, отговаряща за отношенията с Латинска Америка. Впрочем, в предварителните си изявления Харанзова също акцентира, че ЕП държи на мирно и демократично решение на венесуелската криза в рамките на усилията на Контактната група.
Снимките с русата и привлекателна чехкиня също бързо украсиха Туитър-профила на Гуайдо.
Но той не намери там място за протестната демонстрация, която го чакаше на входа в Европарламента. Тя също бе организирана от международното движение „Долу ръцете от Венесуела”.
Специално за „Барикада” намиращата се в момента в Брюксел Ваня Григорова изпрати снимки от протеста и запис от колективен разговор между протестиращи и репортери. Става ясно, че сред демонстрантите има представители и на латиноамериканската общност в Белгия, и белгийци. Разговорът с медиите се води и на испански, и на английски.
Един от участниците обяснява, че събралите се гледат на официалното ръководство на Венесуела като на наследник на идеите на покойния президент Уго Чавес, който е защитавал независимостта на страната, а Гуайдо възприемат като проводник на американските интереси, като инструмент за извършване на държавен преврат срещу законния президент Николас Мадуро. Демонстрантът прави и обзор на ситуацията в други латиноамерикански страни, в които са били извършени преврати или обрати в управлението, за да станат по-послушни на САЩ – като Хондурас, Еквадор, Боливия. Той обобщава, че всичко това е резултат от външна намеса, която да възпре осъществяваните в много страни от Латинска Америка социални програми и преобразования.
„Онова, за което настояваме ние, е да се спазва Устава на ООН, записал още в първата си точка правото на самоопределение. Така че всеки народ, включително и венесуелският, има право сам да избира пътя за своето развитие. И нито САЩ, нито ЕС имат право да забраняват това,” категоричен е демонстрантът.
След това в разговора се включва участваща в протеста колумбийка, която пояснява, че представлява Координационен комитет за латиноамериканска солидарност. „Не искаме намеса в Латинска Америка нито от САЩ, нито от Европа. Оставете всяка от нашите страни, всеки от нашите народи сами да си определяме живота,” настоява жената. Тя пояснява, че живее близо до границата на родната си Колумбия с Венесуела – точно в района, където действа наркобандата „Лос Растрохос”. Става дума за криминалната групировка, за която се доказа, че е съдействала на Гуайдо при първото му незаконно излизане в чужбина през февруари м. г., когато именно „Лос Растрохос” го прекараха през „своя” район, за да се появи той в Колумбия. „На собствения си гръб съм изпитвала какво е да се понася терора на тези бандити, с които се прегръща Гуайдо!“ – казва още колумбийката.
Друг участник в протеста, който говори испански с френски акцент, препоръчва на интервюиращия репортер да прочете книгата на белгийския журналист Мишел Колон „Седемте гряха на Чавес”, в която е обяснено „с факти, без пропаганда, както е обичайно в медиите”, кои идеи и действия на Чавес предизвикват такава яростна съпротива у САЩ.
Четвърти демонстрант се включва с изявления на английски. Той обяснява, че международна кампания „Долу ръцете от Венецуела” (Hads off Venezuela) за солидарност с Боливарската революция действа още от опита за преврат срещу Уго Чавес през 2002 г. Съставена е от различни групи – синдикати, младежки организации.
Демонстрантът обяснява: „Протестираме срещу посещението на Гуайдо в Белгия и най-вече срещу това, че получава официално посрещане. Той не е държавен глава, най-много може да се каже че е председател на парламента. Самообяви за президент на Венесуела ей така, на площада. Ако аз бях кралят на Белгия, щях да съм притеснен, че Гуайдо може да се обяви и за крал на Белгия. На практика той разполага с толкова влияние в страната си, колкото и тук. Няма никаква причина да бъде приеман официално от европейските институции”.
Според демонстранта управлението на Мадуро във Венесуела е продължение на управлението на Чавес, и е изправено пред световна рецесия и икономически санкции, които осакатяват икономиката на страната и се отразяват много тежко на населението. „Затова това също така настояваме за вдигане на санкциите. Ако ЕС наистина иска да помогне на Венесуела и венесуелците, трябва да настоява за вдигане на санкциите,” казва демонстрантът.
Репортерът го пита дали е белгиец и какво мисли за позицията на белгийските власти и ЕС като цяло. Отговаря, че е белгиец и че белгийското правителство не стига до крайности в подкрепата за Гуайдо, макар да го признава. Обяснява как съдбата на венесуелците трябва да се решава от самите тях, а не във Вашингтон, Брюксел, Богота или някъде другаде.
На въпрос относно твърденията на Гуайдо, че не е бил допуснат от силите за сигурност на Мадуро да влезе в Националното събрание в Каракас при избирането на новото парламентарно ръководство на 5 януари, демонстрантът отговаря, че не е сигурен дали тези твърдения са истина. Според него Националното събрание, което вече избра за своя председател друг опозиционен представител, трябва само да взима тези решения, без указания отвън кое е демократично и кое не. Той припомня още, че Гуайдо и свързани с него хора са уличени в злоупотреби с т.нар. „хуманитарна помощ” за Венесуела, поради което тези хора „нямат морален авторитет да съдят демокрацията в страната”.
На 23 януари, когато се навършва точно една година от самообявяването на Гуайдо за „временен президент”, се очаква той да се появи на Световния икономически форум в Давос. Приключението продължава…
About The Author
