В категории:България

Станишев: Фалшива новина е, че зеленият преход води до безработица

Промените не трябва да плашат хората, а да ги карат да изискват от своите правителства адекватни социални защити и достоен живот, защото това също е съставна част от устойчивото развитие, подчерта лидерът на ПЕС в обзора си за предизвикателствата пред света, ЕС, България и БСП през 2020 г.

Председателят на ПЕС Сергей Станишев представи в София свой обзор за предизвикателствата пред света, ЕС, България и БСП през 2020 г. Снимка: Къдринка Къдринова

Само правителство с ясна визия и смелост за реформи може да преведе Българя  през започващата в ЕС мащабна трансформация – зелена, институционална, ценностна. Това заяви председателят на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев на среща с журналисти в София. Той направи подробен обзор за предизвикателствата пред света, ЕС, България и БСП през 2020 г.

Станишев припомни, че новата Еврокомисия е заложила много от приоритетите на социалистите в задвижваните сега промени. Той обърна внимание, че към предлагания Зелен пакт има инвестиционен план за финансиране на зеления преход, включително Фонд за справедлив преход. Предстоят инициативи за реализиране на Социалния стълб и въвеждане на европейска рамка за по-справедливи минимални заплати в ЕС.

Председателят на ПЕС отбеляза, че в България първосигналната реакция на мнозина е тези планове да се представят единствено като нови, по-строги европейски изисквания, най-вече свързани с енергетиката, водещи след себе си масова безработица и закриване на цели индустрии. „Това е фалшива новина, удобно прикритие за липсата на политическо мъжество за истински реформи, които да доведат до качествено подобрение в живота на хората,” подчерта Станишев. Според него промените не трябва да плашат хората, а да ги карат да изискват от своите правителства адекватни социални защити и достоен живот, защото това също е съставна част от устойчивото развитие.

Картината в България не е успокоителна, смята лидерът на ПЕС. Един или два добри икономически показателя не могат да скрият факта, че почти 2 млн. души у нас живеят под линията на бедността, условията на труд са потресаващо ниски в цели сектори, а голяма част от заетите чрез новите уеб-платформи не се ползват от никакви социални права и защити.

Станишев изтъкна още: „За съжаление, България не просто изостава, а върви в обратната посока. За 10 години управление на ГЕРБ, заради крехките коалиционни, геополитически и вътрешнопартийни баланси, не се състоя нито една реформа. Цели сектори са пред колапс: енергетика, транспорт, околна среда, здравеопазване, образование, цялостна социална политика, икономическа политика и чуждестранни инвестиции.  Да, има добри макроикономически показатели и ниска безработица. Но дали това е заслуга на правителството, конюнктура или се дължи на факта, че много българи заминаха зад граница? Демографията и липсата на работна ръка са проблем, без тях няма икономически растеж и инвестиции. Не можем да си позволим повече да се въртим в кръг, да искаме отсрочки и изключения от правилата. ЕС ще продължи да върви напред – към по-устойчиво бъдеще, към по-добър живот за хората, към по-чиста планета. Следващите няколко години ще бъдат решаващи за мястото на България в Съюза и живота у нас – ако не успеем да се възползваме от новите възможности и да вървим заедно с другите, ще останем на опашката завинаги – мръсният заден двор на ЕС. Имаме да наваксваме много, но никоя европейска директива или план сам по себе си няма да ни реши проблемите, ако управлението у нас не подходи най-сетне отговорно и далновидно. Имаме нужда от политики с хоризонт 10, 20, 30 години, а не потушаване на кризи на парче по начин, който залага нови проблеми и капани”.

Председателят на ПЕС очерта четири основни задачи пред управляващите у нас:

– да отстояват националните интереси при преговорите по финансовата рамка на ЕС за 2021-2027 г. най-вече по отношение на кохезионната политика и селскостопанската политика, които Съветът иска да ореже;

– да излязат със силни аргументи и разчети, за да получи България необходимите средства и да се постигне широк обществен консенсус как хиляди българи у нас да не останат без работа и перспектива, изхвърлени от пазара на труда;

– да се впишат в инициативите за реализиране на принципите на Европейския социален стълб, като придружат прехода към по-устойчива икономика с адекватни социални защити и осигурят достоен живот за всички;

– да се включат с прогресивни и човеколюбиви идеи в предвидената да продължи около две години Конференция за бъдещето на Европа, където ще се изработват новите цели на Съюза, нова Конституция, а вероятно и промени в учредителните договори на ЕС.

„Ако не участва пълноценно и навреме, България рискува да остане извън ядрото – еврозона, Шенген, по-тясно икономическо сътрудничество, защото тези, които искат да вървят напред, се умориха да чакат тъпчещите на едно място в името на мнима стабилност и оцеляване на правителството”, посочи Станишев. Той добави още: „Хората очакват работа по същество, а министерските оставки и снишаването в криза не решават проблемите. В Европа на ход е висшият пилотаж. За него се иска не просто поемане на отговорност. Иска се мащаб, визия и компетентност.“

Станишев се спря подробно и на състоянието на БСП, която според него се е доказала като опозиция, често дори агресивна, но засега не предлага политическа алтернатива и е в политическа изолация. Вместо да се изявява като защитник на социалните права на хората, партията копира „хашлашкото” поведение на ГЕРБ и търси ниши в националистическия терен. „Но както показаха последните три изборни загуби на БСП, избирателите предпочитат да гласуват за оригинала, а не за копието”, подчерта председателят на ПЕС.

Станишев посочи също, че главната причина изчерпалият се ГЕРБ все още да стои на власт в е именно липсата на експертна и сериозна алтернатива от страна на БСП. Той прогнозира, че настъпващите на европейски и световен терен промени ще тласнат и ГЕРБ да става все по-социален, а на този фон съвсем непростимо е соцпартията да не изпълнява присъщата си роля с ясни леви послания и да не предлага програми и действия в социалната сфера. БСП трябва да е проактивна с цялостна политика, за да мобилизираме и своя електорат, и да привлечем центъра,” каза Станишев. Освен това според него трябва да спрат и „вътрешнопартийните войни, които често са инициирани от ръководството”.

Той отдели внимание и на предстоящото провеждане на пряк избор на лидера на БСП – „нелека задача”, която според него носи рискове преди предстоящите парламентарни и президентски избори. „Всяко съмнение в прозрачността, демократичността и честността на прекия избор в БСП ще удари не само върху легитимността на новия лидер, но и върху легитимността на партията да управлява. Медиите, гражданският сектор и най-вече управляващите изкъсо ще следят и ще сигнализират за това,” посочи Станишев.

Припомняйки, че партията в момента е във вяло протичаща отчетно-изборна кампания, той изрази загриженост и от липсата на избирателни списъци, които са фундаментът на всички избори. Членовете на БСП по време на партийното председателство на Михаил Миков са били около 115 хиляди, а сега няма информация каква е членската маса.

Станишев каза: „Ако искаме БСП да стане политическа алтернатива и да печелим избори, нека дадем шанс на широк дебат каква искаме да е нашата партия, накъде да върви, къде в политическото пространство да се позиционира, кого да представлява, какви отношения да има с политическото си семейство в Европа. Надявам се, че всички кандидати ще излязат с платформи и ще ги отстояват не само пред структурите и симпатизантите, но и в публичен дебат пред медиите. Прекият избор в партиите-членки на ПЕС обикновено е инструмент за ясно заявяване на партията, за насочване на обществено внимание към нея, за увеличаване на нейната електорална тежест и привличане на много нови и активни членове и симпатизанти. По тези признаци се съди дали един пряк избор е успешен. Така и новоизбраният лидер тръгва в изборни битки, тествайки идеите си най-напред вътре в партията и получавайки широка подкрепа.”

Председателят на ПЕС обаче отбеляза, че не вижда в БСП признаци за такъв контекст на развиващите се процеси и изрази опасение, че вместо изборът на нов соцлидер да даде самочувствие на членовете и симпатизантите, той ще доведе до нови разделения.

Станишев посочи, че в други европейски соцпратии, осъществявали пряк избор на лидера си, този избор се потвърждава от партийния конгрес – механизъм, който в задвижения сега в БСП процес не е включен. Това показва стремеж към конструиране на вождистка партия, в която ще действа само вождът, а членската маса ще го следва.

Председателят на ПЕС изрази тревога и от „диентелектуализацията на БСП”, чието настоящо ръководство нито води конструктивна вътрешна дискусия за изработване на експертна, идейна и програмна алтернатива, с която да привлече избирателите, нито води такива дебати в обществото, за да потърси партньори за бъдещо управление.

„За мен бъдещето на БСП категорично не е на терена на т.нар. консервативно ляво, а на модерното, социално, европейско и зелено ляво“, подчерта Станишев. Според него БСП трябва да потърси подкрепата на всички леви хора в България и да работи за разширяване към центъра, така че заедно с тези сектори да постигне изборна победа. „На терена на национализма БСП е обречена единствено да губи“, категоричен е лидерът на социалистите в Европа.

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар