Всеки трети у нас не успява да си плаща сметките навреме

България остава стабилно на върха в поредната негативна класация, която се отнася до социално-икономически показатели, измервани от Евростат. Освен сериозно отклонение от средноевропейските нива, данните говорят достатъчно и за причините – след въвеждането на плоския данък делът на домакинствата с такива затруднения се повишава рязко

30.1% или всяко трето домакинство в България е пресрочвало сметки за комунални нужди в последните 12 месеца, като по този показател страната ни е на второ място в Европейския съюз, сочат данни от Евростат за 2018-та година.

Единствената държава, в която ситуацията с невъзможността на хората да си плащат навреме сметките, е ударената от тежка криза Гърция, в която 35.6% са просрочвали задължения за битови сметки.

Високият процент на домакинства, просрочвали задължения у нас, рязко се отклонява от средните нива за Европейския съюз като цяло, където едва 6.6% от домакинствата са просрочвали сметки през последните 12 месеца – около 4.5 пъти по-малко от домакинствата у нас.

Случаят на „водачът“ в тази негативна класация Гърция е специфичен, тъй като през 2010-та година процентът на домакинствата с просрочия на сметките там е 18,8%, но за няколко години до 2014-та година се удвоява.

След нас се нареждат новият член на ЕС Хърватия с близо два пъти по-малко домакинства, изпадащи в просрочия (17.5%) и съседна Румъния, с която често се сравняваме, където 14.4% от домакинствата просрочват битови сметки. Най-добра е ситуацията в Нидерландия, Чехия, Швеция и Австрия (около 2%).

Интересното е, че преди данъчната реформа от 2007 – 2008 г., когато бе премахнат необлагаемият минимум и дори най-ниските доходи започнаха да се облагат наравно с всички останали, делът за българите с закъснели плащания е бил 19%. След въвеждането на корпоративния плоския данък през 2007 г. този дял скача до 28.8%, а през следващата 2008-ма, когато и доходите на физическите лица започват да се облагат „плоско“, този показател достига пик от 33.4%.

Преглед на тенденциите през годините показва, че страната ни не е постигнала почти никакъв прогрес през последното десетилетие. През 2010-та година процентът на домакинства, просрочвали сметки, е 31.6%, което означава под 5% намаление на общия обем от домакинствата с такива проблеми осем години по-късно. За сравнение, през 2010-та година средно 9,1% от европейските домакинства са просрочвали сметки, докато осем години по-късно те са 6.6%, което значи около около 30% намаление.

България изпреварва Гърция, ако бъдат взети предвид само самотните пенсионери и тяхната възможност да си плащат сметките. 26.9% от самотните пенсионери просрочват задължения, докато в Гърция в такава ситуация изпаднат 23.7% от тези домакинства, изградени от един пенсионер.

Тежка е ситуацията и за самотните родители – 35% от домакинствата, изградени от един родител и едно дете у нас, просрочват сметките си за комунални услуги при 13.8% средно за ЕС. При семействата от двама родители с две деца, 26.7% от домакинствата попадат в тази група при средно 6.3% в ЕС. 26.4% от домакинствата от двама родители с едно дете изпитват тези проблеми.

Най-тежка е ситуацията за семействата от двама родители с три или повече деца – 53% от тях изпитват затруднения да си плащат сметките навреме, като тук отново изпреварваме Гърция (46.5%). Голямо тук е и отклонението спрямо средните за ЕС 11.1%.

Данните дават обяснение на бума на бързите кредити „до заплата“ у нас, които остават силно популярни. Също така е видно, че последните няколко години на умерен, но постоянен икономически растеж почти не се отразяват положително на хората, срещащи затруднения с битовите сметки, което показва, че растежът се концентира във високите подоходни групи, а държавата не се възползва от добрата ситуация, за да извърши структурни реформи, което се подчертава редовно и от Европейската комисия в годишните доклади в рамките на Европейския семестър.

Статистическата информация за просрочването на сметките за комунални услуги е поредната в последните месеци, която опровергава категорично твърденията на българското правителство за всеобщия просперитет, към който ни води управлението на Бойко Борисов. А ако има „стабилност“ в нещо, това е водачеството ни в почти всички негативни класации, отнасящи се до социално-икономически показатели.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар