Как е възможно едно събитие, на което цяла страна е била свидетел и което завършва с над 1000 жертви, така и да не е изяснено в продължение на 30 години? Този въпрос поставя журналистката от румънската медия PressOne Кодруца Симина. Вече три десетилетия румънците не спират да се питат кой всъщност стреля след 22 декември 1989-та, когато „кондукатор“-ът Николае Чаушеску бяга от Букурещ и режимът остава без лидер?
През 2018 г. румънските историци Мадалин Ходор и Андрей Урсу заедно с американския политолог Роланд Томасон публикуват книга за ролята на тайната служба “Секуритате” в събитията в Румъния от декември 1989 г. Те анонсират нова хипотеза за случилото и за жертвите. Според тях е била извършена военна диверсия от “тайната армия” на Комунистическата партия – т.е. от самите тайни служби.
Това твърдение е встрани от популярните конспиративни интерпретации – „Чаушеску е виновен за всичко“, „съветски военни под маската на туристи са действали в страната“ или „съветските и унгарските служби са направили революцията“.
В интервюто си, което дава по този повод на Кодруца Симина, Мадалин Ходор казва:
„Това, което се опитахме да извадим на показ най-напред, е, че в разследванията на прокуратурата е скрита ролята на „Секуритате“ в интервала 17-22 декември 1989 г., както и в следващия период до 27 декември. Тя не е сред привлечените към отговорност. Нашето изследване има за цел да покаже, че „Секуритате“ като основен репресивен апарат на режима е главният виновник за репресията преди 22 декември и за диверсията след 22 декември 1989 г.“
Според Ходор най-убедително е да се твърди, че онези, които са имали най-големи причини да извършат военна диверсия след 22 декември, са същите, които са искали да избегнат отговорност за кланетата до 22 декември. „Секуритате“, армията и другите структури на министерството на отбраната са действали по заповед на Николае Чаушеску и са прилагали волята му до 22 декември, до последния момент, когато той напуска сградата на Централния комитет на Румънската комунистическа партия. Те са главните заинтересовани да бъде създадено усещането за военна диверсия. Така те биха могли да избегнат отговорността за убийствата и да запазят привилегиите си. По този начин те се поставят в услуга и на новите политически сили, които и да са те.
Едно от доказателствата в подкрепа на тази теза е свидетелство на Юлиан Влад – шефът на „Секуритате“ през 1989 г., което не е включено в делото за революцията, но е публикувано от генерал Йоан Дан – бивш шеф на Военната прокуратура в книгата му „Терористите от 1989 г.“ Влад изброява в своето свидетелство всички бойни единици и звена на „Секуритате“, от които могат да дойдат терористите.
Свидетелството остава в едно досие с протоколи от всички извършени разпити. От него прокурорите изваждат онова, което използват в делото, но то не е било разгледано в процеса за революцията. Влад говори за т.нар. „мрежа R“, съставена от кадри от резерва и пенсионирани служители на вътрешното министерство, патриотичната гвардия и партийните членове. „Тази декларация би трябвало да доведе до мащабно разследване, но е останала в една папка. По какви мотиви – можем само да гадаем“, казва Ходор.
По време на революцията задържаните „терористи“ са били лесно освобождавани – само се е проверявало дали тяхната история е вярна. След 22 декември вината за жертвите се приписва изключително на Чаушеску. Затова и за виновни са считани само абсолютните негови лоялисти. Припомняйки думи на Юлиан Влад и на шефовете в армията, Ходор заключва: „Ако отчетем техните твърдения (че не знаят кои са терористите), си даваме сметка, колко изкуствена е конструкцията, че е имало терористи.“ Той смята, че терористи не е имало, а те са били измислени с цел да се извърши диверсионната операция.
Историкът припомня, че след съветската инвазия в Чехословакия през 1968 г., която не е подкрепена от Чаушеску, Румъния поема по път, различен от останалата част от Източния блок, в своята стратегия за отбрана и външна политика. Тогава се създава концепцията за война на целия народ срещу евентуален окупатор, което предполага да има законспирирани клетки сред самото население.
„Тези клетки на съпротивата се наричат „Мрежа R“, като R идва от „съпротива“ (rezistenţă). Това са законспирирани хора, вербувани по време на военната си служба. Те са се оттеглили от армията, от „Секуритате“, от вътрешното министерство, от патриотичната гвардия, от партийните членове. Това е структура под командването на Партията. Това е своеобразна тайна армия на Партията, която по време на война действа под директното командване на първия секретар в областта или на други хора в мирно време. Тоест няма една мрежа на армията, една на „Секуритате“ и трета на вътрешното министерство…, а всички действат заедно“, категоричен е Ходор. Той е убеден, че тази мрежа е съществувала от 70-те години до 1989 г.
След 22 декември 1989 г. броят на жертвите расте. Дотогава оръжие са имали само армията и „Секуритате“, казва Ходор. След това оръжие е дадено на всички. В крайна сметка е извършена военна диверсия, която успешно спира народната революция, започнала в Тимишоара на 16 декември 1989 г.
„Парадоксално е. Налице е събитие от голям мащаб с над 1000 жертви и десетки хиляди свидетели. И въпреки това десетки години по-късно не може да се направят заключения какво точно се е случило“, коментира Симина. Ходор отговаря на мига: „Заключенията не могат да са ясни, защото не е имало желание да се изчистят въпросите. Защото изясняването им би довело до обвиняването на хора, които по-рано са били на върха на държавата.“
Първите обвинени от армията излизат на фокус чак през 2004-2007 г. Много хора лъжат съзнателно за тяхната роля в събитията, за да получат сертификати на революционери. След 30 години не се знае колко от направените декларации и свидетелства отговорят на истината и колко не. Няколко секуристи (хора от службите) са били осъдени, за да се хвърли прах в очите на народа, добавя Ходор.
В заключение историкът призовава на овластените да изследват архивите институции да бъде предадено всичко, което досега не е стигнало до тях. Необходимо е и разследване на разследването за революцията. Няма доказателства, че е имало съветски „туристи“ в Румъния по онова време. Вместо това според Ходор доказателствата водят към местна роля в извършването на диверсията, която оставя над 1000 жертви. И която продължава и до днес да е едно неизяснено събитие в съвременната история на Югоизточна Европа.
About The Author
