Куба продължава заветите на бащата на своята революция Фидел Кастро, макар той вече от три години и да е отпътувал към вечността. Това бе посланието на зрелищния концерт на открито, който се състоя в Хавана навръх третата годишнина от кончината на легендарния кубински ръководител, който си отиде на 25 ноември 2016 г. на 90-годишна възраст.
За амфитеатър към сцената на спектакъла бе използвана широката и дълга стълба на Хаванския университет, която има емблематично значение за историята на Куба. Тя е била арена на много студентски демонстрации срещу диктаторите Херардо Мачадо и Фулхенсио Батиста, на нея са падали убити и много студенти, разстрелвани от репресивните режими. На същата стълба започва своя борчески път като студент по право и младият Фидел Кастро.
Сега стълбата отново бе изпълнена от хиляди млади хора, насядали по стъпалата ѝ. Те пееха и скандираха заедно с излизащите на сцената в подножието популярни кубински певци и състави, които посветиха изпълненията си на Фидел.
При много от песните публиката участваше и с вдигнати в ръцете горящи запалки, като огънчетата бяха почит към превърналия се в национален символ Команданте ен Хефе.
В първите редици сред зрителите седяха ръководителите на Куба начело с президента Мигел Диас-Канел. Те ставаха и скандираха при много от изпълненията заедно с цялата многохилядна публика.
В памет на Фидел Кастро тези дни из социалните мрежи отново бяха припомнени доста популярните думи за него на големия колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес, който също напусна този свят през 2014 г. Той и Фидел бяха големи приятели приживе. Предлагаме тук тези думи на Маркес, станали известни под надслова „Фидел Кастро, както го познавам аз”:
Неговото призвание към словото.
Неговата способност да привлича.
Търси проблемите там, където са.
Поривите на вдъхновението определят стила му.
В книгите е отразена много добре широтата на предпочитанията му.
Спря да пуши, за да има моралната сила да се бори против тютюнопушеното.
Харесва му да готви, спазвайки кулинарните рецепти почти с научна прецизност.
Поддържа се в превъзходна физическа форма с гимнастика по няколко часа ежедневно и с често плуване.
Несломимо търпение.
Желязна дисциплина.
Силата на въображението го отвежда в непредвидимото.
Така, както е важно да се научиш да работиш, е важно да се научиш да почиваш. Уморен да разговаря, той си почива, разговаряйки.
Пише добре и му харесва да го прави.
Най-големият стимул на неговия живот е емоцията на риска.
Изглежда, че импровизираната трибуна е неговото перфектно екологично средство. Винаги започва с почти недоловим глас в неопределена посока, но използва някоя светкавица, за да спечели време педя по педя, докато после с един удар завладява аудиторията. Това е вдъхновението, състоянието на неудържимо и несравнимо блаженство, което могат да отрекат само тези, които не са имали щастието да го преживеят.
Той е превъзходен антидогматик.
Хосе Марти е неговия водещ автор, чиито идеи прилага с талант в жизнерадостния устрем на марксистката революция.
Същността на неговото мислене е в убеждението, че да работиш с масите означава преди всичко да се занимаваш с отделните хора. Това може да обясни неговото абсолютно доверие в директния контакт с хората.
Използва различен език за всеки отделен случай и по различен начин убеждава всеки различен събеседник. Умее да се постави на нивото на всеки един човек и разполага с обширна и разнообразна информация, която му позволява да се движи свободно в каквато и да било среда.
Едно нещо се знае със сигурност, а именно, че където и да е, както и да е и с когото и да е, Фидел Кастро е там, за да победи.
Когато загуби, дори и да е нещо дребно от всекидневния живот, изобщо не го признава и не се успокоява, докато не изнамери аргументи, за да го преобърне в победа.
Никой не може да бъде по-настоятелен от него, след като си е поставил за цел да достигне до същността на нещо.
Няма нито проект, независимо дали е колосален или миниатюрен,за който да не полага усилия с огромна страст, особено ако трябва да се изправи пред противник. Тогава показва най-добрия си талант и най-доброто си настроение. Онзи, който го познава добре, ще каже: „Нещата трябва да са много зле, щом сте толкова бляскав”.
Повторенията са негов начин на работа. Например, темата за външния дълг на Латинска Америка беше се появила за първи път в неговите разговори преди приблизително две години и беше се развивала, разпространявала и задълбочавала. Първото, което каза като обикновено аритметично заключение, бе, че този дълг е неизплатим. След това се появи ескалация от открития – ефекта от дълга върху икономиката на страните, неговото политическо и социално отражение, голямото му влияние върху международните отношения, дълготрайното му значение за единната политика на Латинска Америка…. до постигането на общо виждане, това, което той изложи на една международна среща по тази тема и което беше доказано от времето.
Неговата най-особена добродетел на политик е способността му да предвижда еволюцията на фактите и даже техните далечни последствия… но тази способност не идва от щастливи хрумвания, а е резултат на усилени и упорити разсъждения.
Неговият главен съветник е паметта му. Използва я, даже злоупотребява с нея, за да държи речи или да изнася частни беседи с поразителни доводи и аритметични изчисления с невероятна бързина. Това изисква разполагането с непрекъсната добре обработена информация.
Започва да акумулира информация още със събуждането си. Закусва с не по-малко от 200 страници от целия свят, които държи до себе си. През деня му се изпращат спешни информации, където и да се намира. Всеки ден трябва да прочита около 50 документа, като към това трябва да се прибавят докладите на официалните служби, посетителите и всичко, което може да интересува неговото детско любопитство.
Отговорите трябва да бъдат точни, защото е способен да открие най-малкото противоречие в случайна фраза.
Друг източник на жизнено необходима информация са книгите. Той е ненаситен читател. Никой не си обяснява как му стига времето, нито какъв е методът му за толкова четене и с такава бързина, макар той да настоява, че няма нищо специално. Много пъти на сутринта вече коментира книга, която е получил през нощта. Чете, но не говори английски език. Предпочита да чете на испански и в какъвто и да е час е готов да прочете какъвто и да е текст, попаднал му в ръцете.
Той е редовен читател на текстове по икономически и исторически теми.
Той е добър читател на литература, която следи с внимание.
Има навика да задава бързи въпроси. Задава последователни въпроси като моментален картечен откос, докато не открие защо, и защо, и защо накрая.
Когато един посетител от Америка му казва набързо данните за консумирането на ориз от неговите съотечественици, той прави на ум своите изчисления и казва: „Колко странно, че всеки човек изяжда приблизително два килограма ориз на ден”.
Неговата основна тактика е да пита за неща, които знае, за да потвърди своите знания и в някои случаи, за да провери знанията на своя събеседник. Така знае как да се отнася с него след това. Не пропуска нито един случай, за да се информира.
По време на войната в Ангола на един официален прием описа една битка с такива подробности, че беше трудно да се убеди един европейски дипломат, че Фидел Кастро не е участвал в нея. Разказите му за залавянето и убийството на Че, за нападението на Президентския дворец “Ла Монеда” и за смъртта на Салвадор Алиенде, както и за щетите от циклона “Флора”, представляват големи устни репортажи.
Виждането му за бъдещето на Латинска Америка е същото като на Боливар и Марти, т.е. интегрална и автономна общност, способна да движи съдбините на света.
Страната, за която знае най-много след Куба, са Съединените американски щати. Познава обстойно нравите на хората там, структурите на властта, намеренията на правителствата им. Това му е помогнало да избягва непрестанната буря на блокадата.
По време на интервю от няколко часа се спира на всяка тема, впуска се в подробностите, за които по-малко се мисли, като никога не омаловажава уточняването, съзнавайки, че само една неправилно казана дума може да навреди непоправимо. Никога не е оставал нито един въпрос без отговор, колкото и да е провокативен. Никога не е загубвал търпение.
Знае, че някои премълчават истината, за да не го тревожат прекалено. На един служител, постъпил така, му каза следното: „Може да криете истината, за да не се тревожа, но после, когато все пак я открия, ще умра точно от откритието на нещата, които са крили от мен. Най-тежко е, когато истината се крие, за да не се видят недостатъците. Защото наред с огромните постижения на революцията, с нейните политически, научни, спортни и културни постижения, има колосална бюрократична некомпетентност, която засяга всички области на ежедневния живот и по-специално, семейното щастие.”
Когато говори с хората от улицата, разговорът му придобива изразителността и истинската откровеност на реалните чувства. Наричат го просто Фидел. Заобикалят го без страх, говорят му на ти, спорят с него, противоречат му, търсят го, за да се свържат с него незабавно, като че ли това става чрез канал, по който стремително тече истината. Ето тогава той се разкрива като необикновен човек, невидим поради собствения си блясък. Това е Фидел Кастро, който вярвам, че познавам. Той е човек със строги навици и безкрайни мечти, със старо възпитание, с предпазливи думи и изискани маниери, неспособен да възприеме идеи, ако те не са изключителни. Бленува, че неговите учени най-накрая са намерили лекарство против рака. Формирал е външна политика със световно значение в един остров, 84 пъти по-малък от страната на могъщия враг.
Убеден е, че най-голямото постижение на човешкото същество е доброто формиране на неговото съзнание и че моралните стимули са по-способни от материалните да променят света и да тласкат напред развитието на историята.
Виждал съм го как в малкото часове на носталгия по живота, си припомня за нещата, които би могъл да направи по друг начин, за да спечели повече време.
Виждайки го много потиснат от тежестта на толкова много чужди съдби, го попитах, какво най-много му се иска да направи. Незабавно ми отговори: „Да застана на някой ъгъл”.
About The Author
