В Иран избухнаха протести срещу повишението цената на бензина и срещу намаляването на субсидираните квоти за потребление на гражданите. В събота, 16 ноември 2019 г., бе съобщено за първите смъртни случаи по време на протестите, в резултат на сблъсъци на демонстрантите със силите за сигурност. Протестиращите блокират булеварди в големите градове, което доведе до отмяната на учебните часове в неделя в Шираз и Исфахан (в Иран еквивалентът на неделята за Европа е петък, докато събота и неделя са работни дни). BBC Persian съобщава, че скоростта на интернета е спаднала на много места в страната през уикенда. Освен това най-големите мобилни мрежи в страната MCI, Rightel and IranCell са изгубили сигнала си в събота вечерта.
⚠️Alert: #Iran's largest mobile network operators including MCI, Rightel and IranCell have fallen offline as of 6:00 pm (14:30 UTC) amid worsening internet shutdowns as protests intensify #IranProtests?
? https://t.co/1Al0DT8an1 pic.twitter.com/NC8JVN8v9E
– NetBlocks.org (@netblocks) November 16, 2019
Протестиращите палят сгради и автомобили. В едно от видеата, достигнали до западните новинарски мрежи, демонстрантите скандират „Смърт на диктатора“.
Правителството на Хасан Рухани въведе повишението на цените на бензина, за да намери средства за субсидии за 18 млн. семейства или 60 млн. граждани на страната. Новите мерки ще осигурят 2,55 млрд. долара годишно, обясни ръководителят на Организацията за планиране и бюджет Мохамад Бакър Нобахт. Плащанията се очаква да започнат в рамките на следващите десет дни.
Иран има големи залежи на нефт и дори отскоро откри находище, което поставя страната на трето място в света по размер на доказаните резерви от черно злато. Едва през 2019 г. страната постигна самодостатъчност при производството на бензин, докато преди това значителни средства отиваха за внос на гориво. Бензинът преди поскъпването бе много евтин – около 8 евроцента на литър, докато след него цената достигна 12 евроцента на литър. В същото време бе въведено месечно ограничение на потреблението на автомобил от 60 литра, докато по-рано лимитът беше 250 литра. Всеки закупен литър бензин над 60-те литра ще се заплаща по 48 евроцента на литър.
Тези мерки бяха оправдани с желанието на правителството да намали контрабандата на гориво. Повишението на цената на бензина обаче води автоматично до поскъпване на цените на всички други продукти. Това поставя в трудна и дори непосилна ситуация жителите на бедните градове и квартали, където се разгръщат сегашните протести. Инфлацията за тази година е 40%, а очакванията са БВП да се свие с 9%, посочва DW.
BBC Persian публикува видео, показващо жена в Наджафабад – град в област Исфахан, която е легнала на земята и крещи, че когато бензинът е скъп, всичко е скъпо. „Каква беля докарахте на хората?“, пита тя истерично и иска властите да помогнат на жени като нея, които са глава на семейството. Жената се е завила в покривало, използвано за мъртъвците и е сложила Коран върху бялата покривка, докато изразява своя протест. Употребата на Корана и на бялата завивка могат да се тълкуват като знак, че жената не е против исляма, но недоволства, че хората са обеднели през последните години.
Междувременно полицията се разполага около бензиностанциите, за да ги предпази от атаки на демонстрантите. Представители на иранския политически елит като депутата Али Мотахари заявяват, че са допуснати грешки с начина, по който са повишени цените на бензина. Самият Мотахари обаче е категоричен, че не оправдава протестите, които „правят Тръмп и Нетаняху щастливи“. И други ирански политици и анализатори заявяват, че Иран не е Ирак или Ливан, като явно имат предвид протестите в тези две страни, смущаващи Техеран.
„Никой не трябва да си представя, че правителството е направило това, защото има икономически проблеми. Напротив, нито един риал от приходите от мярката няма да отиде в хазната“, уверява Рухани, срещу когото се насочва част от недоволството на демонстрантите. Засега изглежда, че те имат яснота срещу какво се противопоставят, но е по-трудно да се определи какво конкретно искат като промяна. Вероятно те осъзнават и че правителството няма власт да промени много от сегашната ситуация, при която икономиката страда от жестоки международни санкции.
Сегашните протести изглеждат по-ограничени от избухналите през първите месеци на 2018 г. Беше направен паралел между сегашните демонстрации и жълтите жилетки. В условията на силен международен натиск срещу Иран обаче демонстрантите вероятно ще останат без съюзник в политическата система, тъй като никой от политическия елит няма да иска да разклаща властта. Това вероятно е и едно от обясненията защо предишните подобни протести от края на 2017 г. и началото на 2018 г. не доведоха до промени в страната. В неделя върховният лидер на Ислямската република аятолах Али Хаменей подкрепи покачването на цената на бензина и призова различните институции „да изпълнят задълженията си в поддръжката на сигурността“. Едва ли консервативните духовници, които се противопоставят на правителството на Рухани, ще дръзнат да тръгнат против Хаменей.
Влиятелни западни персоезични медии избягват да класифицират сегашните протести и да правят прибързани заключения. Протестите със сигурност са следствие не само от борбата с контрабандата, която според различни оценки се равнява на между 1/10 и 1/5 от ежедневното потребление на бензин, но и на жестоките международни санкции, както и на множеството вътрешни ирански икономически и социални проблеми. Трудно е обаче да се каже дали иранското правителство би могло да води друга политика в тези условия, и предстои да се види дали протестиращите ще насочат недоволството си към цялата политическа система.
About The Author
