През 2015-та Португаля произведе фурор в европейския политически пейзаж със своята geringonça („инструмент”, „изобретение”, „приспособление”). Така нарекоха португалците споразумението, което Социалистическата партия начело с Антонио Коща сключи с комунистите и с Левия блок. Двете по-леви формации се ангажираха с парламентарна подкрепа за целия мандат на соцправителство на малцинството начело с Коща, само и само да се избегне ново управление на изпреварващата социалистите по гласове обединена десница.
За да е по-лесно и на европейците да разберат смисъла на този нетипичен троен съюз, къде на шега, къде на сериозно бе лансирано и името „добрата Тройка” – в противовес на онази страховита Тройка в състав на ЕС, ЕЦБ и МВФ, която стана мрачен символ на социалните орязвания чрез „спасителни планове” за държави в криза като Гърция и самата Португалия.
Всъщност в Лисабон управляваше не точно „добрата Тройка”, а правителство на ПСП, крепено в парламента от двете левичарски формации, сред чиито членове обаче набъбваше ропот, че така се легитимира политика на социалистите, разминаваща се с техните идеологии и приоритети.
В крайна сметка на състоялите се на 7 октомври т.г. нови парламентарни избори ПСП взе 36,7% или с 4% повече гласове, отколкото през 2015-та, като така се класира на челно място сред състезавалите се във вота партии. Малко не ѝ достигна до 40-те процента, които биха ѝ дали абсолютно мнозинство в парламента и съответно стабилно самостоятелно управление. Ето защо веднага след оповестяване на резултатите Коща отново започна сондажи с Левия блок и ПКП с идеята за подновяване на „добрата Тройка”.
След интензивни консултации през изтеклата седмица обаче досегашният и очевидно бъдещ премиер стигна до извода, че този път е по-добре да мине без споразумение, след като така или иначе новият мандат му е гарантиран. Не само Левият блок и съюзените със „зелените” комунисти му обещаха, че няма да се възпротивят на негово управление със соцправителство на малцинството, но също и увеличилата своите депутати до четирима екопартия PAN („Народ, животни, природа”), както и единственият депутат от новата лява формация Livre („Свободен”). Така че и без споразумение Коща ще има на своя страна гласовете било „за”, било „въздържал се” (което също е в негова полза) на общо на 142-ма депутати в 230-членния парламент. А вече в хода на самото му управление по време на предстоящия мандат всяка от тези партии ще преценява как да гласува за различните решения на кабинета му.
Това е много по-развързваща ръцете на Коща формула. Той вече няма да хаби енергия за дълги спорове с досегашните си партньори по geringonça. А и за техните електорати ще отпадне напрежението да преглъщат политика, с която не са съгласни.
Преди изборите Левият блок в лицето на лидерката си Катарина Мартинс се точеше към увеличаване на своите 19 депутати, но накрая едва удържа и тази тази бройка. Така залезе и нееднократно демонстрираното желание при новия правителствен мандат Блокът да стане партньор в коалиционен кабинет със социалистите. Получилите се резултати подтикнаха Мартинс да предложи на Коща нов тип споразумение за подкрепа между техните партии – не еднократно за целия 4-годишен мандат, а година по година.
Комунистите пък начело с лидера си – ветерана Жеронимо де Соуза, заявиха при консултациите, че въобще не желаят споразумение, а занапред ще преценяват поотделно за всяка една стъпка на соцправителството дали да я подкрепят или не. Включването на ПКП в досегашната geringonça предизвика силно брожение в редиците на партията, защото според значителна част от членовете ѝ тя така се отдалечавала от своята програма и цели, превръщайки се в коларобационист на неолибералния курс на социалистите. При вота на 7 октомври ПКП загуби над 170 000 гласа от обичайните си избиратели, което доведе и до спадане на депутатите ѝ от 17 на 12. Ето защо ръководството ѝ се отказа от ново споразумение със Социалистическата партия.
На този фон Коща прецени, че въобще с никого няма да сключва споразумения и така форматът с „добрата Тройка” отиде в историята. Хипотетично той можеше да се договори с Левия блок по предложения от Катарина Мартинс модел – година за година. Но първо, това е форма на обвързване и зависимост и за самия него, която ежегодно ще го поставя на изпитание пред условията на Блока. Второ, ако беше се съюзил само с Блока, това би стимулирало комунистите да влязат в ролята на радикална опозиция. А най-малкото, което иска Коща, е да има ПКП за открит противник – с влиянието на тази партия в местната власт и с нейните мощни профсъюзи правителството му би било обречено на постоянни стачки и други социални трусове. Не, че той се надява да изобрети някакъв сигурен щит срещу подобни турбуленции. Но просто като поддържа равна отдалеченост от съперничeщите си за левия електорат и взаимно ревниви ПКП и Ляв блок, Коща явно се надява да си запази известен периметър за лавиране и балансиране между техните противоречия.
А Коща го чака труден мандат. И Блокът, и комунистите имат твърди изисквания за ревизия на трудовия закон, приет още под натиска на „спасителния план” на Тройката (не „добрата”). Законът претърпя някои промени през юни т. г., с които обаче левичарите не бяха съгласни, и Коща ги прокара в парламента с подкрепата на десницата. Непокътнати остават улесненията на работодателите за уволняване на служителите, „плаващото” трудово договаряне, прекариатският труд и т. н. – все клаузи, за чиято отмяна настояват и Левият блок, и ПКП. Няма изгледи натискът им по този въпрос да отслабне, както обаче няма и признаци Коща да им тръгне насреща.
Другото общо искане отляво е за увеличаване на заплатите и намаляване на данъчната тежест. Поне по тази тема Коща е на същото мнение, като обещава не само вдигане на минималната заплата, но и различни финансови облекчения. Например – промоционални квалификационни курсове за държавните служители, безплатни учебници за учениците, сваляне на процентите при данъчното облагане и т.н.
Всичко това обаче вече ще се разиграва в обичайни парламентарни условия, без досегашния гарантиран от geringonça управленски комфорт за Коща, макар че несъмнено създадените форми на диалог ще продължат да оказват своето смекчаващо за политиката му въздействие.
Най-разочарован от края на „добрата Тройка” в Португалия вероятно е съседът и съмишленик на Коща – лидерът на испанските социалисти Педро Санчес, който през всичките последни години не спря да се прехласва по досегашния „португалски модел”. Той непрекъснато го даваше за пример на левичарите от „Подемос” у дома си, опитвайки се да ги склони и те да го оставят да управлява със соцправителство на малцинството само срещу едно споразумение, както Левия блок и ПКП дадоха шанс на Коща. Не му се получи на Санчес. „Подемос” предявиха повече претенции, той не ги прие и в резултат сега Испания се е запътила към нови предсрочни избори на 10 ноември, когато левиците отново ще са повече съперници, отколкото партньори. И ето, че междувременно „португалският модел” колабира, от което пролича, че не е чак такава панацея, както му се привиждаше на Санчес. Вместо той да го приложи на испанска почва, сега португалецът Коща се оказва заразен от испанската несигурност на правителство на малцинството без сигурен тил…
About The Author
