Непубликувани писма на Че Гевара излязоха в Куба

На 9 октомври се навършиха 52 години от убийството в Боливия през 1967 г. на легендарния латиноамерикански революционер Ернесто Че Гевара. Това е поводът да разкажем и за една нова книга, съдържаща всичките му лични писма, писани между 1947 и 1967 г. Сред тях има и широко известни, но и доста непубликувани досега, които разкриват интересни размисли и преценки на Че.

Книгата е озаглавена „Епистоларно свидетелство за времето. Писма. 1947-1967. Ернесто Че Гевара”. Тя излезе в Куба малко по-рано тази година, навръх рождения ден на героя, който е роден на 14 юни 1928 г. На премиерата на книгата в Хавана бе и една от дъщерите му (децата на Че са общо пет – три момичета и две момчета), гостувала неколкократно и в България – Алейда Гевара. А по видеовръзка към публиката се обърна и вдовицата на Че – 82-годишната Алейда Марч. Сборникът с писмата е дело на две съставителки – Дисамис Арсиа Муньос и Мария дел Кармен Гарсия, от основания от семейството на Гевара изследователски център в Хавана, който се занимава с документиране на всичко, свързано с личността му, и носи неговото име. Издателството е Ocean Sur, което издава за цяла Латинска Америка книги на испански с революционна тематика.

Известният познавач на Куба – испанският журналист Маурисио Висент, който дълго е работил като кореспондент на Острова на свободата, разказа за книгата с писмата на Че в испанския вестник „Ел Паис”.

………………………………………………

Сред писмата на Че Гевара привлича вниманието едно до неговите деца, изпратено няколко месеца преди смъртта му, когато той се намира в боливийската джунгла, опитвайки се да разпали пламъка на партизанско огнище. Като място и време на изпращане е отбелязал: „От един кът на Боливия, 1966”. В последния абзац се обръща към най-малкото от децата си – кръстения на него Ернесто, с галеното му име: „Татико, ти пораствай и ставай мъж, а после ще видим с какво ще се занимаваш. Ако още има империализъм, ще отидем да се борим с него, а ако това е свършило, тогава ти, Камило (другият от синовете на Че – б.р.) и аз ще можем да заминем на ваканция на Луната.”

Това е финалът на книгата „Епистоларно свидетелство за времето. Писма. 1947-1967. Ернесто Че Гевара”, наскоро публикувана в Куба. Тя съдържа 350 страници с лични и политически писма, писани от Че още от времето, когато завършва гимназия и тръгва да открива Америките на мотоциклет, и до последните му думи от Боливия, отправени към родителите, децата, съпругата Алейда Марч, на която се изповядва в последното си писмо до нея: „Има дни, в които носталгията става неудържима и се загнездва дълбоко в мен. На Коледа и на Нова година най-вече – не можеш да си представиш колко ми липсва твоето ритуално просълзяване под това небе с нови звезди, което ми напомня колко малко съм взел от живота в личен смисъл…”

Книгата представлява една изчерпателна и разкриваща много нови неща селекция. Тя включва малко непознати писма и повече познати, но те за първи път са публикувани заедно. В това е и една от ценностите на това издание – така можем да проследим личното, интелектуално и политическо израстване на Гевара, да видим неговата еволюция, да се приближим до траекторията му на държавник и да открием слабо известни аспекти на живота му, като отношенията му с негови роднини и приятели.

От историческа гледна точка „Епистоларно свидетелство…” е важен документ за онези, които се интересуват от историята на първите години след Кубинската революция, тъй като тук е пълно с позовавания на конкретни събития и факти, в които Гевара е участвал като главно действащо лице и които определят бъдещето на Куба.

Хронологически книгата е подредена в четири големи блока. Първо са младежките писма (1947-1956), в които влиза кореспонденцията от малкото градче Вия Мария, където Ернесто отива да работи 19-годишен, и от пътуванията му из Аржентина и Латинска Америка. Втори е блокът с писма от периода на партизанската борба в Сиера Маестра и проникването на партизаните в централната част на Куба, което той ръководи заедно с Камило Сиенфуегос и чиято кулминация е завземането на град Санта Клара, до победата на революцията (1956-1959). Третата част е с писмата му като политически ръководител (1959-1965) – етап, в който заема различни отговорни постове в правителството, включително е министър на промишлеността и председател на Националната банка, а така също участва в големи икономически и политически дебати в страната, в много случаи от критични позиции. Четвъртият отрязък са писмата от периода на интернационалните му мисии (1965-1967), в който са включени наред с другото и епизодите с партизански поражения в Конго и Боливия, описани от него и в прочутите му дневници.

Едно от писмата, от което досега бяха известни само отделни откъси, публикувани като предговор в книгата „Критични бележки към политическата икономия” (2006), несъмнено е голямото откритие в „Епистоларни свидетелства…” . Става дума за второто прощално писмо, което Че пише до Фидел преди да замине за участие в партизанската война в Конго. Широко известно е първото писмо с неговите думи: „Други земи по света се нуждаят от моите скромни усилия…” . То е прочетено от Кастро в деня, в който се учредява Комунистическата партия на Куба и се избира нейният първи Централен комитет – на 3 октомври 1965 г. Второто прощално писмо, което сега се публикува за първи път в пълен текст, е с дата 26 март от същата година. То представлява критичен и строг анализ на политическите и икономически минуси на революцията със специален фокус върху онези, които за актуалния момент са засягали и функционирането на Комунистическата партия, правителството и държавата.

„Смятам, че допуснахме много грешки от икономически характер,” пише Че на Кастро. „Първата и най-важната от тях е импровизацията, с която прокарвахме нашите идеи и която доведе до политика на зиг-заг. Импровизация и субективизъм, бих казал. Залагаха се цели за постигане на невъзможен растеж,” продължава той в дългия си текст. Посочва, че се опитва да направи „конструктивна критика, която, ако може, да послужи за подобряването на някои продължаващи да са сериозни проблеми”. Наблюденията на Че са съкрушителни и излъчват немалко обезсърчаване: „Имам усещането, че това е загуба на време за всички, защото имам копия на предишни указания с подобен тон и наистина малко неща са се променили оттогава, нищо фундаментално не се е променило.” Че пояснява пред лидера: „Това са критики, които отправям, опирайки се на старото ни приятелство и на безграничното ценене, уважение и лоялност, които изпитвам към теб”.

С подобен тон, но с повече ирония Че се изразява и в писмо, изпратено до историческия водач Армандо Харт (участник в Кубинската революция, дългогодишен министър на образованието и на културата – б.р.) през 1965 г., когато Харт току-що е избран за организационен секретар на ККП. По същото време – след разгрома на партизанската война в Конго, Че се намира в Танзания, очаквайки нелегалното си прехвърляне в Боливия. Той пише на Харт: „През този дълъг период на почивка си пъхнах носа във философията – нещо, което отдавна се канех да направя. Сблъсках се с първото затруднение: в Куба няма нищо публикувано, ако изключим съветските тухли, които имат недостатъка да не те оставят да мислиш, защото партията вече го е направила вместо теб и ти само трябва да го смелиш”. Гевара се забавлява със схемите в учебниците от СССР и предлага на Харт да се изработи нова програма за изучаване на философията в Куба: „Подготвих за себе си един план за изучаване и вярвам, че той може да бъде анализиран и доста подобрен, за да се изгради основата за една истинска школа по мислене; вече сме направили доста, но един ден ще трябва още да помислим”.

Дисамис Арсия Муньос, съставителката на книгата заедно с Мария дел Кармен Ариет Гарсия – и двете са от Центъра за изследвания „Че Гевара” – отбелязва, че в това писмо, както и в други, личи неговият директен и искрен стил да поднася своите критики. Но също така той го прави чрез „една достойна революционна дискусия в името на общия интерес, независимо от съществуващите различия”. Арсия Муньос посочва още, че когато човек пише статия или реч, той обръща внимание на езика, на пунктуацията, но в едно лично писмо не се безпокои за такива неща, а се показва с автентичния си глас. Заради това според нея тази книга предлага възможността за едно по-различно приближаване към начина на мислене на Че.

„Епистоларните свидетелства…” е засега последното издание от поредицата, известна като Издателски проект „Че Гевара”. Тя стартира през 2000 г. и досега включва около 20 публикувани книги, повечето от тях на издателство Ocean Sur.  В Испания те трудно се намират. В повечето случаи това са неоторизирани издания и обикновено с минимални тиражи. Но според литературната агентка Паула Канал от Indent Agency, която представлява Ocean Sur за изданията на испански, тази нова книга вече е предизвикала издателски интерес и може да бъде публикувана. Тя казва: „Че е личност, която концентрира все още голям исторически капитал по цял свят, която представлява универсалните ценности на Кубинската революция. Тези писма са портрет на Че, видян от различните ъгли на неговия личен живот и на неговия обществен и политически живот.  Показва много изненадващи аспекти на една сложна личност: политически лидер, партизанин, син, баща, влюбен човек, философ, поет. Някои са изключително остроумни, понякога – убийствено саркастични. Докато други, писани до приятели и роднини, са дълбоко пропити от обич и дори носталгични”.

Такова е и последното писмо, което Че изпраща на родителите си преди за загине в Боливия: „Скъпи старци, отново усещам под петите си ребрата на Росинант, връщам се на пътя с моите доспехи. Преди около десет години вече ви писах друго прощално писмо… Може би това ще е последното. Не търся такъв край, но той е в рамките на пресметнатата логика на възможното. Ако стане така, ето я тук последната ми прегръдка”.