Обявената за днес, 9 октомври, от влиятелната Конфедерация на индианските народи на Еквадор (CONAIE) обща стачка вече е в ход в цялата страна и е подкрепена от различни граждански и синдикални организации. Десетки хиляди индианци от различни общини се стекоха през последните два дни в столицата Кито, а снощи, на 8 октомври вечерта, дори за кратко завзеха празното Национално събрание.
По-рано същия ден президентът Ленин Морено, който преди седмица въведе драстични мерки на МВФ за рязко поскъпване на живота и орязване на доходите и така предизвика масов народен бунт, разпореди изнасяне на цялото правителство и държавните институции във втория по големина град – разположения на Тихоокеанското крайбрежие Гуаякил. Също така той добави нощен полицейски час към вече обявеното извънредно положение и заповяда на армията да вземе под охрана всички правителствени сгради.
За днес вярната му кметица на Гуаякил – блондинката Синтия Витери, обяви „контрапротест” в този град срещу прииждащите и там мургави демонстранти от други части на страната, които дамата представи като някакви орди, тръгнали „да палят, да разрушават, да крадат”. В този дух препредават протестите и повечето големи медии в страната, ако въобще ги отразяват – голяма част от каналите предпочитат в тези размирни дни да забавляват зрителите само с теленовели и анимационни филми. Активистите, участващи в шествията, масово уличават медиите в манипулации, подмяна на фактите, тенденциозност.
От CONAIE обвиняват властите в брутални репресии и похвати, типични за военните диктатури. Също така бяха установени и разгласени случаи на инфилтриране на провокатори сред протестиращите, които именно се хвърлят да вандалстват, за да създадат превратна представа за цялото движение. Организаторите на протестите предупредиха, че ще пресичат подобни насилствени действия и ще прилагат „индианските закони” срещу провокаторите.
Оприщилите този бурен отпор мерки на МВФ включват голямо поскъпване на горивата заради отмяната на досегашната им държавна субсидия. Ключовият за доставки на всякакви стоки и за транспортните услуги дизел скача със 123%, което вдига цените практически на всичко. От CONAIE настояват мерките да бъдат отменени, също както и извънредното положение. Искат и промяна в политиката на фаворизране на едриия бизнес и банков капитал, отмяна на раздадените концесии за разработки на природни ресурси в индианските територии, освобождаване на всички арестувани от началото на протестите и т.н. Много от демонстрантите вече от дни наред развяват и плакати с надписи „Морено – вън!” и „Ленин – вън!“.
Първата протестна реакция на еквадорците беше националната транспортна стачка на 3 и 4 октомври. Още тогава президентът Ленин Морено избяга в Гуаякил и се укри в укрепената централа на тамошните служби за сигурност, откъдето разпореди арести на синдикални ръководители и активисти. Под натиска на репресиите транспортната стачка бе прекратена, но вече включилите се в пътните блокади из страната членове на CONAIE от различни индиански общини обявиха, че няма да спрат да протестират, докато президентът Морено не отмени убийствените мерки. Последва и насрочването на обща стачка за днес, 9 октомври.
Социалните мрежи се изпълниха с много снимки и видеа от шествията на прииждащите към столицата Кито индианци. Трябва да се има предвид, че тяхната Конфедерация е с голямо влияние в живота на страната и нееднократно в миналото е била решаващ фактор за свалянето на управници от различни нива, включително и на държавни глави. Индианските общини се ползват с автономен статут и никоя власт не смее да вкарва в тях полиция или армия с репресивна цел.
Пришпорвани от Ленин Морено, силите на реда като цяло реагират доста брутално спрямо протестиращите главно в Кито и из подстъпите към града. Има вече и ранени, и убити, като три от жертвите са блъснати от униформени от един от високите мостове в столицата. Но на част от видеата и снимките се вижда също, как войници и полицаи най-приятелски се присъединяват към някои от шествията и тръгват заедно с демонстрантите.
Ленин Морено обяви неколкократно в свои обръщения, че е жертва на заговор и че се извършва преврат срещу него. Като главни конспиратори той обвини предшественика си на президентския пост Рафаел Кореа, а също така и венесуелския държавен глава Николас Мадуро. Според Морено, който се позова на сведения от венесуелската опозиция, Кореа се намирал на венесуелска територия – в района на Баркисимето. И оттам с подкрепата на приятеля си – „сатрапа” Мадуро, дирижирал преврата в Еквадор.
Явно Морено доста се е притеснил и дори е очаквал при навлизането на индианците в Кито колоните им да се водят лично от Кореа, та затова е побързал да изнесе държавния апарат със себе си начело към Гуаякил – това се коментира оживено в латиноамерикански алтернативни медии.
Всъщност Рафаел Кореа от две години – откакто остави президентския пост в Кито на предалия го по-късно Ленин Морено – живее в родината на жена си Белгия. И днес, 9 октомври, се появи на пресконференция в централата на Европейския парламент в Брюксел по повод ситуацията в Еквадор. Пускайки в своя Туитър снимки и видео от събитието, Кореа се подигра на Морено и на информаторите му от венесуелската опозиция така: „Днес, 9 октомври, пресконференция в Европейския парламент – който вече не се намира в Брюксел, а в Баркисимето 🙂 ”. Пред медиите в ЕП Кореа настоя за отмяна на въведените от Морено мерки на МВФ и за спешно свикване на извънредни избори в Еквадор, което според него е единственото законно средство за решаване на кризата.
На обвиненията на Морено отговори и Мадуро от Каракас, заявявайки, че еквадорският лидер е „изпаднал от реалността” и от истинските мотиви за протестите на сънародниците му. „Ленин е смел, когато отнема социалните завоевания на народа си, смел е, когато предава Еквадор на МВФ,” каза венеуселският президент, като добави, че всеки трябва да носи своята отговорност, а не да прехвърля на други вината за собствените си непопулярни решения.
Версията за „венесуелска намеса” подкрепиха и други десни латиноамерикански правителства, редовно изявявали се досега с позиции срещу законната власт в Каракас и известни като „групата от Лима”. Макар в самата перуанска столица Лима в момента да цари двувластие между взаимно отстранилите се президент и парламент, външното министерство на Перу излезе с комюнике за подкрепа не на своя държавен глава, а на еквадорския Ленин Морено. В комюникето се посочва, че както Перу, така и останалата компания – Аржентина, Бразилия, Гватемала, Колумбия, Парагвай и Салвадор – „твърдо подкрепят действията на президента Ленин Морено” и „отхвърлят всякакви действия за дестабилизация на нашите демокрации от страна на режима на Николас Мадуро”.
Твърде вероятно е скоро да последва цял порой от подобни комюникета – като се има предвид, че и в Колумбия местните синдикати се стягат за национална стачка на 21 октомври срещу трудовата реформа на десния президент Иван Дуке, а в изборите в Аржентина на 27 октомври се очаква тежко поражение за неолиберала Маурисио Макри и връщане на власт на левите перонисти. „Групата от Лима” едва ли ще пропусне да види и в тези събития дългата ръка на Мадуро…