Хората в Багдад се страхуват, че следващата война между САЩ и Иран ще се развива на територията на Ирак, който чак сега успява да се завърне към мира след разгрома на ИДИЛ. Тревогата, че страната ще бъде въвлечена в подобен конфликт, се увеличава заради скорошните израелски атаки с дронове срещу бази на иракските паравоенни отряди, известни като „Хашд ал Шааби“. САЩ и Израел считат тези шиитски милиции за прокси на Иран.
„Новото развитие е, че Израел се намеси в конфликта в Ирак“, заявява пред Independent Абу Алаа ал-Уалай, лидер на „Катаиб Саид аш-Шухада“, шиитска паравоенна групировка с връзки с Иран. Той казва, че три израелски дрона са атакували база на милицията в Багдад на 12 август, вследствие на което са се взривили 50 тона въоръжение. Израелците потвърдиха, че са извършили тази атака, както и няколко преди нея. Те са ударили складове с ирански ракети, предназначени за Сирия и Ливан.
Това, че САЩ по всяка вероятност са съпричастни с израелските действия, би могло да провокира политическа криза в Ирак. Според Абу Алаа непубликуван иракски правителствен доклад за атаките разкрива, че израелските дронове са излетели от база на САЩ в Североизточна Сирия, наречена Касад. „Иракски радар е проследил един от трите дрона, движещ се със 140 км/ч, преди, по време и след атаката“, казва той.
Политиката на САЩ в Близкия Изток при управлението на Доналд Тръмп е пословично непоследователна и противоречива, но разрешението Израел да извършва такива атаки от щатска база изглежда като странно желание да се простреляш сам в крака. Това вече доведе до гласуване в иракския парламент на искане за изтегляне на щатските войски от страната.
Попитан дали „Катаиб Саид аш-Шухада“ биха атакували щатските сили в Ирак, ако се стигне до война между САЩ и Иран, Абу Алаа заявява: „Да, абсолютно“. Той се изказва ентусиазирано за военното приложение на дроновете. По думите му успешните атаки срещу саудитски петролни съоръжения на 14 септември правят бойното поле по-равностойно за групи като неговата. „Работим ден и нощ за разработката на дронове, които можеш да сглобиш и в хола си“, казва той.
Евентуални атаки с употреба на дронове срещу щатските военни бази в Ирак няма да могат да се възползват от същия елемент на изненада като тези срещу саудитските петролни инсталации, но въпросните бази несъмнено са уязвими. В много отношения те не увеличават военната мощ на САЩ в Ирак, но същевременно могат да се превърнат в американски „заложници“ в случай на конфликт между Вашингтон и Техеран.
Бъдещето на проиранските шиитски милиции в Ирак, които представляват държава в държавата, е решаващ въпрос в борбата за влияние между Иран и САЩ в страната. Вашингтон настоява ролята на милициите да бъде намалена, или дори те да бъдат разпуснати, но тези усилия са неефективни и вероятно ще се окажат контрапродуктивни.
„Хашд ал Шааби“ е не само военна, но и политическа организация, и като такава има много стабилни позиции в Ирак. А САЩ няма много какво да направят, за да намалят влиянието ѝ. Парламентарните ѝ представители получиха добри резултати на изборите през 2018 г., и подкрепата им е от ключово значение за стабилността на иракското правителство.
Този модел се установи в Ирак след нахлуването на САЩ през 2003 г. САЩ искаха да се отърват от Саддам Хюсеин, без обаче от това да се облагодетелства Иран. Но падането на сунитският режим на Саддам бе неизбежно последвано от политическа революция, при която режимът бе заместен от управление на шиитското мнозинство и в по-малка степен от влияние на кюрдите. Колкото и да се опитваха, щатските дипломати и генерали в САЩ не можеха да избегнат сътрудничеството с Иран, макар често това да се случва скрито.
През всичките години след иракската война нещата не са се променили много. Управляващото шиитско мнозинство има иракска национална идентичност, но тя е съчетана, а понякога и засенчена от силна шиитска религиозна идентичност. Като се има предвид, че Иран и Ирак са сред малкото държави, в които шиитите имат водеща роля в управлението, не е изненадващо, че се чувстват близки. След падането на Саддам в Ирак се установи първото шиитско арабско управление, след като през 12 век Саладин сваля Фатимидите от власт в Египет. „В религиозно отношение Иран дава на Ирак стратегическа дълбочина“, казва Диа ал-Асади, водеща фигура в религиозното движение на шиитския лидер Муктада ал-Садр.
Президентът Тръмп и предишните администрации в САЩ многократно повтаряха грешката да осъждат „Хизбула“ в Ливан, хутите и Йемен и „Хашд“ в Ирак чисто и просто като ирански проксита. Това е грешка, защото тези мощни паравоенни движения се коренят най-вече в местните шиитски общности. Иран може да е насърчавал и подпомагал тези групи, но не ги командва и контролира.
Друга аргумент, че напъните на Тръмп да стесни иранското влияние вероятно няма да стигнат доникъде, е фактът, че иранските паравоенни съюзници винаги са излизали победители, или поне са успявали да удържат позициите си, във войните в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен през последните две десетилетия. Много иранци негодуват от фрагментацията на властта и се оплакват, че шиитските милиции са силни, а правителството – слабо. Но те също няма много какво да направят по въпроса. Иран се е превърнал в умел играч на иракската политическа сцена и се е утвърдил като посредник между различните фракции и центрове на властта.
САЩ не са достатъчно силни, за да изтласкат „Хашд“ от Ирак, но това не означава, че няма да се опитат. САЩ, които контролират иракското въздушно пространство, няма как да не са знаели какво атакуват израелските дронове. Но използването на Израел като прокси в Ирак е много рискована игра.
Ирак се радва на няколко години относителен мир след разгрома на ИДИЛ и завземането на Мосул през 2017 г. Стотиците КПП-та и бетонни противобомбени ограждения в Багдад вече почти са изчезнали. Градът е пълен с нови ресторанти и магазини, а улиците са изпълнени с хора до посред нощ. Много иракчани обаче се чудят колко ще продължи това, ако конфронтацията между Иран и САЩ прерасне във война. „Много мои приятели са толкова уплашени да не избухване война между САЩ и Иран, че използват обезщетенията си при напускане на държавна работа, за да си купуват къщи в Турция“, споделя един държавен служител.
Има сериозни причини да се притесняват. Авторитетът на САЩ и Саудитска Арабия в Близкия Изток е сериозно накърнен от атаки, вдъхновени от Иран, но извършени от други – което е обичайният начин на действие на Техеран. Сред целите бяха петролни танкери в Персийския залив, щатски дрон, а последно и саудитската петролна индустрия. Досега Тръмп не е решавал, че е от интерес на САЩ да отвърне, но той не би могъл да поема такива удари безкрайно, без да изглежда слаб.
Ирак е основното място, където САЩ и съюзниците им могат да се опитат да отвърнат, а най-вероятната им цел ще са „Хашд ал Шааби“. Това на свой ред може да провокира атаки срещу щатските военни бази в Ирак, които изглеждат уязвими в ерата на дроновете. Иракчаните се ужасяват от идеята за нов военен конфликт, но се страхуват, че при всички положения нещата вървят в такава посока.
About The Author
