Точно в дните, в които в Ню Йорк заседава глобален форум за климата и околната среда, в Чили се стигна до поредна ескалация във водената в тази страна от десетилетия „битка за водата”. В този случай важно действащо лице се оказа живелият в България като емигрант в годините на диктатурата на Пиночет чилиец Родриго Санчес. От 2008 г. той е кмет на град и община Ла Лигуа в провинция Петорка, страдащи от остър недостиг на вода.
Липсата на вода е хроничен проблем за много градове и общини в Чили. Това е резултат не толкова и не само от свързаната с глобалните климатични промени продължителна суша, но и от порочно законодателство. В страната все още е в сила приет по времето на Пиночет „Кодекс за водите”, който облагодетелства големите компании в използването на този природен ресурс, позволявайки им да правят безразборни и безконтролни каптажи и дренажи за своите производства. Това сериозно ощетява обикновените потребители, чиито домашни кранове пресъхват, защото водата не стига до тях. Съсипват се и нивите на дребните селски стопани, добитъкът измира.
Широко известни са тревожните данни по този проблем, разпространявани от официалните чилийски санитарни служби и от много дейната екоорганизация, известна като „Модатима” (съкращение от Движение за защита на достъпа до вода, земя и опазена природна среда). Красноречив е примерът с транснационалната мина „Лос Бронсес”, която работи в Чили от 1980 г. Тя добива мед и молибден в планината на около 60 км от столицата Сантяго. За производствените нужди там се използват 780 литва вода в секунда. Дневно това прави толкова вода, колкото е необходима за два 200-хилядни града като Ла Серена и Икике, взети заедно.
В „Лос Бронсес” си осигуряват водата от каптажи на планински потоци и дренажи за подпочвени води Същевременно не само селските жители в близките зони, но дори и обитатели на покрайнините на столицата Сантяго изпитват остър недостиг на вода. Налага им се да я извличат от прокопавани от самите тях кладенци, които обаче бързо пресъхват и затова на всеки няколко години е необходимо да се прави все по-дълбоко и все по-скъпо сондиране. Ако през 1991 г. до вода е можело да се достигне при 15-метров кладенец, сега е нужен 132-метров.
Подобно е положението и в много други райони на Чили, което редовно предизвиква остри протести. От 2011 г. е в ход широка кампания за промени в убийствения за хората Пиночетов „Кодекс за водите”, но едва догодина се очаква дългите парламентарни и законодателни процедури да доведат до реално преразглеждане на текста. Основания за особен оптимизъм обаче няма, като се има предвид, че в момента в Чили управлява десният президент Себастиан Пиниера, голям приятел на едрия бизнес, чрез който и сам е натрупал милиони.
Това е общият фон, на който и „нашият” кмет на Ла Лигуа – Родриго Санчес, от години участва с всички възможни институционални инструменти в „битката за водата”, опитвайки се да подобри достъпа до нея за хората от града и общината. Още преди пет години в зоната официално е обявено „катастрофално положение” относно водата.
Понеже жалбите, петициите и комисиите така и не дават реален резултат, местите хора не пропускат да алармират за тежката ситуация и с протести, надявайки се правителството в Сантяго така да ги чуе по-добре. На 22 септември, неделя, Родриго и съпругата му се включиха заедно с още стотици жители от Ла Лигуа в мирно протестно шествие с искане за справедлив достъп до вода за населението и с настояване за контрол и санкциониране на „узурпаторите на вода” – големите компании.
Шествието излезе на платното на минаваща в района автомагистрала и това бе използвано като повод за хвърляне на спецчастите на карабинерите срещу демонстрантите. При това тези части действаха изключително агресивно, напълно несъразмерно с характера на проявата и участващите в нея мирни хора, много от които жени. Сред арестуваните 14 души бяха и кметът Родриго Санчес заедно със съпругата му.
Снимки и видеа с арестите обиколиха социалните мрежи и предизвикаха силно възмущение в цяло Чили. В острите коментари се припомняше, че в Ню Йорк световни лидери, включително и чилийският президент Пиниера, приказват високопарно за климата и опазването на природата, а по същото време хора, излезли да искат най-елементарното – вода, са малтретирани от чилийските сили на реда.
Парадоксално съвпадение имаше и във факта, че пак буквално същия ден в Нюрнберг създателят на споменатото екодвижение „Модатима” Родриго Мундака получаваше международна награда за защита на човешките права. Мундака е носител и на друга награда за своята всеотдайна природозащитна дейност – миналата година за нея го отличи френската фондация „Даниел Митеран”. Многократно подлаган на атаки и натиск в Чили, Мундака е бил изправян 24 пъти пред съда по какви ли не обвинения от лица и фирми, чиито интереси е настъпил, отстоявайки правото на хората на достъп до вода. Преследването му дори е предизвикало намесата на „Амнести Интернешънъл”, по настояване на която чилийското правителство е осигурило на Мундака охрана, за да не бъде убит от враговете му. Много активна е дейността му именно в района на Ла Лигуа и провинция Петорка, където голяма компания за селскостопанска продукция черпи вода от едноименните реки Ла Лигуа и Петорка и оставя на сухо населението.
С една дума, на жителите на тази зона, а и въобще на милионите чилийци, засегнати в една или друга степен от същия проблем, така им е накипяло, че бруталните арести на демонстрантите и кмета Санчес на 22 септември предизвика силен обществен резонанс.
След излизането си от ареста Родриго Санчес заяви пред медиите, че ще подготви и внесе съдебни искове срещу лица и компании, които от 12 години причиняват постоянно влошаване на тежкото положение с водата в Ла Лигуа и Петорка. „Ще искаме компенсации и обезщетения за нанесени щети върху екосистемата,” каза той, отбелязвайки, че основният проблем не е в продължителната суша, а в „узурпацията” на водата.
Санчес и досега не е стоял със скръстени ръце. Той е инициатор на многобройни конкретни предложения до централните власти за алтернативни решения. Включително и за изграждане на големи инсталации за преработка на морска вода в питейна, което е лесно осъществимо, тъй като районът на Ла Лигуа и провинция Петорка са недалеч от Тихоокеанското крайбрежие и разположеното там пристанище Валпараисо.
За да даде и нагледен пример, Санчес договаря чрез свои контакти в Европа доставката от Германия в Ла Лигуа на малка действаща мостра за такава пречиствателна централа. Успява да издейства средства за закупуването ѝ по време на втория мандат (2014-2018 г.) на президентката социалистка Мишел Бачелет, която проявява отзивчивост и ангажираност по „битката за водата” в Чили. Интересното е, че макар инсталацията да е била докарана чак от Европа, тя излиза три пъти по-евтино, отколкото, ако е била закупена в Чили.
Мострата и сега действа в Ла Лигуа. Продукцията ѝ се бутилира с етикет „Народна вода” и се раздава безплатно на хората. Но централата е малка, произвежда само по 30 000 литра питейна вода дневно. Тя обаче може да се разшири, защото проектът е замислен на модулен принцип. И именно за това се бори от пет години Родриго. Смята, че големи централи от този тип могат да се изградят с държавно финансиране на много места по дългото Тихоокеанско крайбрежие на Чили и така да станат алтернативно решение за проблема с водата. С настоящото дясно ръководство на страната обаче това е трудно постижимо. За момента инициатива и по тази линия имат частниците, а не държавата. Санчес се безпокои, че скоро цялото крайбрежие може да се окаже в частни ръце.
Въпреки всичко Родриго не губи надежда, че алтернативният проект може да проработи, ако бъде отменен Пиночетовият „Кодекс за водите”. „Настояваме да се отмени действащият воден кодекс и достъпът до вода да бъде записан в конституцията като основно човешко право. Така водата ще спре да е предмет на търговия и пазарен продукт,” казва той.
Междувременно с общински средства Санчес е успял да закупи и втора инсталация за преработка на морска вода, която ще пристигне в Ла Лигуа в средата на октомври – тя ще произвежда вече 100 000 литра дневно. Родриго се надява заедно с първия модул така да бъдат подпомогнати около 3500 домакинства, при които недостигът на вода е особено остър.
Той е наясно, че климатичните промени не са просто стихийно бедствие, което ще отмине, а структурен феномен и единствен отговор може да са екологични решения за устойчиво развитие на обществото. Ето защо освен с инсталациите за преработка на морската вода в питейна се занимава и с друг проект – за реактор, произвеждащ енергия от изгаряне на битови отпадъци. С тази енергия се кани да захранва водните инсталации. И не само. Планира също генератор за ток и газ за битови нужди и за отопление на оранжерия за биозеленчуци, които ще се наторяват с органичните отпадъци от въпросния реактор. Освен с „узурпаторите на вода” се бори и с манталитета, „който базира развитието на страната върху енергия от изкопаеми горива”.
Родриго Санчес е популярен и обичан кмет – не случайно го избират постоянно от 2008-ма насам. А преди него на същия пост е бил баща му – Раул Санчес, ярък деец от политическия живот на Чили, добре познат заедно с цялото си семейство и в България, където фамилията Санчес живее от 1974-та до 1989-та.
Роденият в Сантяго през 1929 г. Раул Санчес започва да работи като миньор в Петорка още 12-годишен. По-късно е минал през строежите в курорта Виня дел Мар, през фабрика за производство на кинопрожекционни апарати, през още заводи и мини. Става комунист и активен синдикалист, като поради организиране на стачки многократно е уволняван. Оглавявал е поделението на силния комунистически профсъюз CUT (Единна централа на трудещите се) в провинция Аконкагуа. Подпомагал е няколко кандидат-президентски кампании на Салвадор Алиенде, издиган съвместно от социалисти и комунисти. Активно съдейства за аграрната реформа в Ла Лигуа, осъществявана от правителството на Алиенде (1970-1973 г.). През 1971-1073 г. е кмет на Ла Лигуа. През март 1973 г. е избран за депутат. Член е на ЦК на ЧКП.
Край на онзи период в политическата му дейност слага военният преврат на генерал Пиночет, извършен на 11 септември 1973 г. и потопил Чили в кръв. За да избегне участта на хилядите избити от военната хунта левичари, Раул Санчес, както и много други в неговото положение, се укрива в чуждестранно посолство – той избира българското. Освен него убежище там намират още 16 души.
Заедно с останалите тогавашни соцстрани България прекъсва дипломатическите си отношения с Чили след преврата. Но в посолството остава един служител, който да поддържа сградата. И именно той се грижи също и за бегълците от хунтата. С представляване на дипломатическите интереси на България в Чили е натоварена неутрална Австрия. Ето защо след 8-месечен престой в нашето посолство накрая е уредено прехвърляне на получилите там убежище чилийци в Австрия. Така Раул Санчес заедно с жена си и петте си деца първо се оказва във Виена, а оттам през 1974-та всичките пристигат в България.
У нас това голямо и сърдечно семейство с три дъщери и двама сина има много приятели, които ги помнят с обич и до днес. Раул Санчес работи като дърводелец в „София Прес”, където също спечелва симпатиите на всички. Децата получават образование у нас.
Цялата фамилия винаги активно участва във всички културни и политически прояви, провеждани от чилийската общност у нас в много популярния по онова време Чилийски клуб в София, намирал се на тогавашната улица „Чапаев“, днес „Шипченски проход.
Раул Санчес неизменно е до генералния секретар на ЧКП Луис Корвалан, който многократно посещава България след излизането си от затвора в Чили през 1976 г. Синът на Луис Корвалан – Алберто, изтезаван жестоко на превърнатия след преврата в концлагер Национален стадион в Сантяго, от 1974-та до 1975-та живя у нас също като емигрант и правеше специализация по агрономство. Той почина на 26 октомври 1975 г. в София на 28-годишна възраст вследствие на преживените мъчения на стадиона и бе погребан тук. След 1989 г. семейството му прибра неговия прах в Чили.
След смъртта на Алберто Раул Санчес пише стихотворение за него. То стои и до днес на стена в дома на семейство Корвалан в Сантяго. Луис Корвалан си отиде на 92-годишна възраст през 2009 г.
Всички Санчес се прибират в Чили след падането на Пиночет от власт в резултат на плебисцита от 1988-ма. Раул Санчес отново се потопява в любимата си синдикална дейност – съветник е в синдикатите на миньорите, селскостопанските работници и текстилците. От 1992 г. до 2004 г. постоянно го избират за общински съветник в Ла Лигуа. А от 2004-та до 2008-ма е кмет. Беше наскоро избран, когато участва заедно с цялото си семейство в срещата на някогашните чилийски емигранти у нас с българския президент Георги Първанов, състояла се по време на посещението на държавния ни глава в Чили през януари 2005 г. Срещата беше дълбоко емоционална, дойдоха около 100 „наши” чилийци от цялата дълга към 5000 км страна. Пяха български песни, плакаха и благодариха на България за подслона, приятелството, образованието…
През 2008-ма 79-годишният тогава Раул Санчес предпочете да не се кандидатира повече за кмет. Но това направи синът му Родриго – и спечели. Сега кара вече трети мандат на този пост. А баща му си отиде от този свят през 2013-та. През 2014 г. Синът му издигна в Ла Лигуа Център за семейно здраве „Раул Санчес“, който бе открит от тогавашната президентка Мишел Бачелет.
Родриго продължава по пътя на баща си, на семейството си, на съидейниците си, на избирателите си, който минава и през „битката за водата“. Всъщност – битката е за живота.
About The Author
