Адина Маринча е изследовател в областта на социалните науки с докторат в областта на комуникацията. Има опит от над 5 години в национални и европейски изследователски проекти в рамките на независимия мозъчен тръст „Медиен изследователски център“ и е публикувала статии на платформата за политически анализ и дебати OpenPolitics. Интересува се от масмедии и социални медии, политическа комуникация, обработка на естествени езици, изкуствен интелект, реч на омразата, европеизация и популизъм.
Адина, специализирала си се в областта на медиите. Би ли ни казала как оценяваш развитието на твоята страна в тази област през последните години?
Ако видим последните доклади на организациите Media Pluralism Monitor и ActiveWatch-FreeEx, общите тенденции показват в най-добрия случай застой. Някои основни показатели – като свобода на изразяване, условия на труд в рамките на професията, сигурност и защита на журналистите отбелязват спад – както в Румъния, така и в останалата част на Европа. В случая на Румъния някои проблеми остават неразрешени от дълго време. Примери засягат условията на несигурен труд в журналистическия бранш, липсата на силно синдикално представителство за журналистите в частните медии. Източниците на информация нямат адекватна защита. Продължават случаите на заплахи (например неотдавна имаше такъв случай с известната журналистка Емилия Шеркан, която разкри поредица от плагиатствания в академичните трудове на публични личности – бел.прев.) и физическа агресия срещу журналисти (особено в контекста на антиправителствените протести от 10 август 2018 г.). Има и опити да се ограничат критиките и да се шантажират журналисти от страна на властите, включително в интернет и в социалните мрежи.
Тези условия както и много други системни проблеми намаляват редакторската автономия и капацитета на журналистите да си вършат работата. Има много политически и комерсиален натиск над журналистите. Правилата GDPR са използвани, за да се окаже натиск над RISE Project (румънският аналог на „Бивол“ – бел.прев.) да разкрие източниците си за разследването TeleormanLeaks, което удари по бившия лидер на Социалдемократическата партия Ливиу Драгня. Жандармерията наложи глоби за участието или организирането на протести на базата на статуси във Фейсбук и на това кой изглежда като организатор на събитията в социалните мрежи. Големи проблеми има и в обществените медии, които ограничават редакционната свобода на журналистите и водят до големи злоупотреби с власт, както се видя в случая със записи, публикувани от водещия на „Състоянието на нацията“ Драгош Пътрару. Всичко това води до много намалено качество на пресата, което подхранва недоверието, подозрението на хората и отваря място за взаимни обвинения между различните политически страни във „фалшиви новини“ – концепция, използвана от всичко лагери и водеща до засилване на политическото противопоставяне.
През ноември в Румъния ще се проведат президентски избори. Кои каузи, политике и проблеми считаш за приоритетни?
Това, което ме интересува – не само в президентските избори, а и в средносрочен и дългосрочен план, са социалните политики, които осигуряват достойни работни места и заплати, позволяващи достоен живот. Тези доходи трябва да отчитат и истинските разходи за живот – не само минималната потребителска кошница, предполагаща да живееш с хляб и маргарин и да бъдеш затрупан от дългове. Интересуват ме жилищните политики, осигуряването на публични жилища, както самият закон предвижда. Подкрепям мерки, които да ни защитават от ексцесиите на пазара на недвижими имоти. Те правят все по-труден живота в достойни условия в големите градове в Букурещ и Кулж Напока, където наемите продължават да растат.
Поддържам даването на дотации и подобряването на инфраструктурата на обществения транспорт, на здравеопазването, както и защита за жертвите на домашно насилие, на което да не се противодейства само с наказателни мерки, а и например с повече домове за жертвите. Бих желала да видя развитие и на други важни публични услуги, които се целят в най-чувствителните общности – например борба с гетоизирането на ромите и със сегрегацията им в училище. Нужно е в училището да бъдат въведени програми за репродуктивно здраве и равенство на половете на базата на консултации с експерти и организации с опит от съответната сфера. Трябва да нарасне финансирането за образованието и здравеопазването като достъпни и качествени публични услуги.
Не на последно място, мисля, че е важно да бъде приоритет темата за околната среда, за устойчива енергийна стратегия и за намаляване на отрицателното ни въздействие върху околната среда. Въпреки че Румъния не е сред основните замърсители или сред основните страни, вземащи решения в тази област, е важно да имаме визия за качестовото на въздуха, който дишаме, на водата, на почвата, на храната, за експлоатация на природните ресурси на базата на устойчиво развитие.
Румъния и светът бяха разтърсени от престъплението в Каракал, от отвличането и убийството на две момичета от този район. Това престъпление бе последвано от много тежки публични дискусии и от протести на феминистките в Румъния. Каква социална промяна породи престъплението от Каракал и реакциите на румънците близо два месеца след убийството? Каква роля играят румънските феминистки в борбата да избегнат повторението на подобни събития в бъдеще?
Мисля, че един месец е малко време, за да оценим случилото се или да очакваме значителни социални промени. Има няколко неща, които трябва да се споменат. От една страна, мисля, че феминистките успяха да поставят на вниманието на обществото в този злощастен контекст темата, за която се борят от много години – насилието на база пол, и как то е поддържано от различни институции (от полицията, през линията за спешна помощ 112, до пресата). Начинът, по който властите действаха, техните декларации, думите на Динка (признал се за извършител на убийствата – бел.прев.), коментарите на много хора в социалните мрежи, които обвиняват жертвите направиха по-видима тази поддръжка за насилието. Затова и се проведе протестът „Ако падне една, падаме всички“ пред МВР, чрез който феминистките искаха искаха дискусиите за антикорупцията да не са единствените по повод случилото се в Каракал. Феминистките отрекоха патриархата, когото считат за причина за системните проблеми, свързани с насилието над жени. Феминистките опитаха да избегнат и представянето на случилото се като нещо изключително и изолирано. Те се опитаха по-скоро да предложат обяснителни схеми, които отчитат системните фактори и поддържат порочния кръг на насилието: от стереотипите, подхранвани от пресата, културата и образованието, до наранимостта и несигурността, създадени от бедността, от липсата на адекватна инфраструктура за обществен транспорт в селските района. Те стигнаха и до насилническата култура и сексизмът на властите.
Случи се една видима промяна, но тя не е точно позитивна. Изглежда нарасна общественият глад за наказания. Въпреки че феминисткото движение се позиционира срещу наказанията като единствено решение, в общественото пространство се чуха много гласове в тази посока. Социалните мрежи изобилстваха от коментари и статии за химическо кастриране на изнасилвачите. Виорика Дънчила се бореше за повишение на наказанията за престъпленията като изнасилване и педофилия и дори лансира идеята за референдум по тези въпроси. Ана Биркал – министърът на правосъдието, започна проект за извънреден указ, чрез който да се модифицират някои нормативни актове, които да предложат увеличението на наказанията за престъпления срещу личността, както и повишение на изискванията за предсрочно освобождаване. Правителството на Дънчила прие през септември извънреден указ, който увеличава наблюдението над обществото, задължаващо продажбата на предплатени мобилни карти да става чрез представяне на лична карта и други идентификационни данни. Това се случва при положение, че както показа неправителствената организация APADOR-CH Европейският съд отсъди в смисъл, че властите са задължени да локализират обажданията на телефон 112 дори и на телефоните без SIM карта, иначе рискуват санкции. Румъния е сред първите няколко държави, които са блокирали достъпа до 112 на телефони без карта. Властите се опитаха и през 2014 г. да прокарат тези промени, но тогава те бяха обявени за неконституционни. В контекста на трагедията от Каракал имаше дори журналисти от големи вестници, които поддържаха мярката за предплатените карти, като показаха, че по-малко се тревожат как „някои може да бъдат подслушвани.
За съжаление реакциите след трагедията бяха най-вече свързани с увеличаването на наказанията и контрола, а липсваха мерки за превенция, които да се занимаят със системните проблеми. За тези проблеми говори манифестът „Ако падне една, падаме всички“. Бих казала, че ролята на феминисткото движение е да доведе до общестевното внимание своите искания и да привлече политическите лица, така че последните да ги трансформират в законодателни предложения и конкретни мерки.
Румънската политика често създава усещането за мъжки спорт. Много от хората на върха на партиите са мъже. Как да разбираме тогава ролята, играна от премиера Виорика Дънчила в този контекст? Какво означава нейният възход?
Ако погледнем през призмата на либералния феминизъм, можем да видим възхода на Виорика Дънчила като феминистки успех, както се гледаше и на кариерата на Хилари Клинтън. Само че аз се идентифицирам по-скоро с т.нар. „феминизъм на 99-те процента“, за който Дънчила и Клинтън са просто продължения на патриархалната политическа система, базирана на експлоатация. Те поддържат йерархиите и привилегиите за малцината на върха на пирамидата, а остават назад или игнорират нуждите и проблемите на бедните жени, на ромките, на хората с различна полова идентичност или сексуална ориентация. Докато няма солидарност с тях, представяне на нуждите им и отговор на социалните и икономически причини, задълбочаващи неравенствата, политиката ще остане в същата патриархална матрица, независимо от по-големия брой жени в нея. Оана Уйорян обяснява по-подробно всичко това в една нейно неотдавнашно интервю. Тя казва, че много жени от върха на властта възпроизвеждат интересите на властовите структури. Тоест 1% пробиват стъкления таван, докато останалите 99% са викани да събират трохите от трапезата.
Бихте ли ни нарисували картина на феминисткото движение в Румъния? Кои са основните организации, дейности и успехи на това движение? До каква степен то се висва в международните течения на феминизма?
Мисля, че феминисткото движение в Румъния се разви много през последните десет години. То достигна до зрялост, която позволява на различните групи да си сътрудничат конструктивно, дори и да има идеологически различия между тях. След комунизма се развиваше главно либералния феминизъм в академичните среди. Но през последните 5-10 години нараснаха критиките към него. Феминистките групи и тяхната дейност станаха по-разнообразни. Говорим все повече за феминистки феминизъм, за анархофеминизъм, за куиър феминизъм, а те са обединени от левите ценности. Феминистките организации и неформалните групи са много на брой, но са ограничени до големите градове. Всяка от тях има своята специфика. Сред НПО-тата най-видими са Център „Филия“, Сдружение „Фронт“, Сдружение „Трансцена“, Център „Партньорство за равенство“, Сдружение на жените срещу насилието (Артемис), Сдружение „Анаис“ и други, участващи в „Мрежата за превенция и борба с насилието над жените“. Те организират ежегодния марш „Заедно за сигурността на жените“, който ще се проведе тази година на 19 октомври.
Въпреки че може би са по-малко видими, е важна работата на феминистките ромски организации като Е-Ромня – Сдружение за утвърждаване правата на жените роми, което развива проекти с жени от различни общности в Румъния и е част от мрежата за борба с насилието над жени. Интересна е „Джувлипен“ – компания за феминистки ромски театър. От категорията на радикалния антикапиталистически и куиър феминизъм е Дисномия – неформална група, която води началото си от кръг за фемнистко четене. Вече са издадени два броя на списание „Дисномия“. Тук попада и радикалното поп списание „Кутра“, което скоро ще отпечата втория си брой и има сайт, публикуващ статии от различни гледни точки. Или Corp., феминисткият колектив от музикантки и DJ-и за електронна музика, който отвари „включващо“ простраство в Букурещ и повишавав видимостта на фиминистките артисти на местната сцена.
Неотдавна се появиха и други сдружения и колективи, като например GirlUp (организация на девойки, част от „Ако падне една, падаме всички“) или „Ваджента“. В културата област миналата година бяха обявени наградите „София Надежде“ за литература, написана от жени. Тези награди са феминистко усилия да се разчупят предразсъдъците към жените писатели и поети. Медея Янку у една от открито феминистките поетеси. Тя пише често по феминистките теми и нейните текстове са ползвани в различни дейности, като например протестът „Ако падне една, падаме всички“.
В Клуж и в Тимишоара има неформални феминистки групи, които поддържа кръгове за четене и публикуват феминистки списания (например Zine Fem – вече във втория му брой). В Тимишоара групата h.arta е активна от 2001 г., ат аиз години тя организира среща (FEMINISME) с представители на по-горе споменатите групи.
Трябва да споменем и сайта и страницата във Фейсбук Feminism România, които през годините допринасят за видимостта на движението. Има и много пространства, групи и организации с различни профили, които се идентифицират като феминистки или са свързани с движението (например затвореният в момента ляв бар „Маказ“, MozaiQ, Acasă Cluj, анархисткото издателство „Свободни страници“, Жилищен блок – националната организация на румънскот движение за право на жилище и т.н.).
Мнозинството от тези организации са пресечна точка на различни идеологически течения. Те се присъединяват към антирасистката борба, поддържат правата на хората от LGBTQ+ общността, солидарни са със сексуалните работнички (SWC), участват в движението за право на жилище, за приемане на невроразнообразието (Mad Pride) и т.н. Както много пъти се е виждало, включително на феминистките протести, организирани по повод 8 март и в рамките на движението „Ако падне една, падаме всички“ румънското феминистко движение е свързано с различни международни феминистки движения и изразява солидарността си с тях. За протеста „Ако падне една, падаме всички“ писа например международната организация Ni una di meno (Нито една по-малко). Някои от международните движения, с които има връзки са Ni una di meno, „Феминизмът на 99-те процента“, Международна стачка на жените за 8 март, #КажиИметоЙ и движенията на афроамериканските жени.
