Кодру Врабие е граждански активист, лектор и консултант по въпроси на доброто управление, прозрачността, отговорността и почтеността в публичното пространство. Той е допринесъл за множество реформи в областта на правосъдието и публичната администрация в Румъния. Има бакалавърска степен по политически и юридически науки (от Румъния, България и САЩ) и магистърска степен по административни науки и европейски въпроси (от Румъния, Холандия, Испания). От 1998 г. Кодру работи в различни НПО, а от 2010 г. е ангажиран в програмата „Лидери в правосъдието“, която т 2017 г. нататък бе приложена и в Република Молдова. От април 2018 г. Кодру се присъедини към екип на telegraful.net, където работи по серията от подкасти „Хипотези“ – проект на Сдружение „С кураж напред“
Господин Врабие, как очакваната победа на Лаура Кьовеши в състезанието за ръководител на европейската прокуратура влияе на румънската антикорупция?
Мисля, че в Букурещ тази новина ще бъде забравена веднага, щом приключат изборите за президент на Румъния, защото европейската прокуратура няма да има значителна дейност в първата година от създаването си. Тази тема може да е актуална сега, в предизборната кампания у нас. Но никой в Румъния не се занимава със същността на антикорупционните политики, нито пък преди някой се е занимавал с това сериозно. Само приказваха. Така че назначаването на Кьовеши за шеф на европейската прокуратура няма как да окаже влияние на антикорупцията в Румъния., която си е във все същото положение, както и преди половин година.
И лагерите са същите. От едната страна е Социалдемократическата партия и другите формации, които искат да си съхранят позициите. те критикуват антикорупционната прокуратура, но с мярка, защото разбират, че е важно да играят в правилния отбор на стратегическите партньорства със САЩ и с ЕС. Другият лагер е движението #rezist и техните политически представители, които продължават да вдигат врява срещу Социалдемократическата партия, дори и при положение, че нямат решения за значително подобряване на борбата с корупцията в Румъния. Това се нарича патова ситуация.
Важно да запомним, че DNA (т.е. борбата с корупцията чрез наказателни средства) бе в сянка заради скандалните разкрития през последните години за нарушения в дейността ѝ. А сега тя ще се опита да излезе на слънце все едно е с изчистено лице – въпреки че то още не е измито ни не са изяснени проблемите, за които бе обвинявана в миналото. Същевременно антикорупцията с административни, мениджърски и превантивни способи още не може да надигне глава, защото не изглежда да интересува някого, освен няколко специалисти.
С една дума, според мен този кислород, който назначаването на Кьовеши внася в румънската политика, е незаслужен. И в крайна сметка DNA няма да се върне на бял кон и да ни спаси от корумпираните политици – да не си правим илюзии.
Как тогава победата на Кьовеши променя политическите уравнения в Румънияв навечерието на президентските избори, насрочени за ноември т.г.?
Ако искате образен отговор, „победата на Кьовеши“, е като цвете в целофан – изглежда красиво, но знаеш, че до края на деня ще увехне и утре не може да бъде използвано.
Иначе за антикорупцията и е банка с кислород, която съживява политическите разпри в Румъния поради три причини:
– Защото голяма част от румънците (особено от движението #rezist) смята, че елиминирането на Кьовеши от DNA през 2018 г. е нарушение и е несправедливо. Тази част от населението и DNA като институция гледат на новината за Кьовеши като на „небесна справедливост“, в която ЕС удря Социалдемократическата партия;
– Освен това, тъй като сме в кандидатпрезидентска кампания, а новината разбунва духовете, ще има дискусии по телевизията. Мисля, че новината дава предимство на президента – господин Клаус Йоханис, а може би също и на основния му опонент на вота господин Дан Барна. Но дискредитира премиера госпожа Виорика Дънчила. Не знам как може да повлияе на останалите конкуренти;
– Не на последно място, очаква се вотът в Европейския парламент за комисарите. Румъния е разделена на две относно кандидатурата на госпожа Рована Плумб като комисар по транспорта и това се вижда в начина, по който ще гласуват евродепутатите от Националнолибералната пратия и Съюза „Спасете Румъния“-Плюс (опоненти на Социалдемократическата партия – бел.прев.). Има подозрения, че вотът в подкрепа за Кьовеши е договорен като размяна срещу подкрепа на опозиционните партии на вота за Плумб, което означава нова политическа сделка около Кьовеши. Спомняме си, че тя бе назначена начело на DNA през 2013 г. след преговори между премиера Виктор Понта и бившия президент Траян Бъсеску.
Какви очаквания трябва да имаме от европейската прокуратура под ръководството на Лаура Кьовеши?
Бих искал да припомня, че чрез основаването на европейската прокуратура ЕС реализира едва през 2019 г. решение, което е било препоръчано още през 1999 г. Имам предвид докладите Миделхьок, на базата на които бе основана по-рано службата OLAF.
Тоест ЕС имаше нужда от 20 години, за да стигне дотук. Още не знаем дали европейската прокуратура ще бъде ефективна институция. Може би ще научим това през 2022 г., когато предполагам, че ще бъдат получени първите присъди. Не виждам как това може да стане по-рано.
През 2020 г. институцията едва ще бъде изправена краката си – с централа, с персонал, с вътрешни процедури за работа. През 2021 г. може би ще започнат първите значими дела и е много вероятно доста от процедурните актове на прокуратурата да бъдат атакувани през националните инстанции и дори пред Европейския съд в Люксембург. През 2022 г. може би ще имаме първите осъждания на първа инстанция. Така че едва през 2023 г. можем да очакваме да получим първите окончателни присъди. Но – внимание! – ще имаме отново европейски избори през 2024 г.
Не на последно място бих искал да изясня и следното. Обективно погледнато, госпожа Кьовеши не представлява Румъния в надпреварата за европейски прокурор, защото това е състезание за професионалисти, в което поне теоеретично не е от значение от коя страна идват кандидатите. Но на субективно ниво е много подходящо да анализираме назначаването ѝ от гледна точка на страните-членки, защото те гласуваха току-що в КОРЕПЕР. Ако искаме да обсъдим това, ще видим, че „Стара Европа“ си избра от „Нова Европа“ личност, с която изглежда, че споделят еднакви ценности. Или напротив, „Нова Европа“ (нелибералната – на Полша, Унгария, Румъния, може би и България) прецени грешно начина, по който се противопостави на правосъдните реформи и правовата държава и не получи никакъв значим ресор в ЕС след майските избори – с изключение на този пост в европейската прокуратура, даден на Източна Европа напук на желанията ѝ.
Да обобщя – всеки може да се радва или да съжалява според начина, по който иска да види ситуацията. Аз лично, не съм убеден, че е добре шефът на европейската прокуратура да е личност, която може да бъде атакувана за лошо управление на DNA, за секретните протоколи за сътрудничество с тайните служби, за политическа договорка при назначаването ѝ през 2013 г. или 2019 г., за плагиатствана докторантска разработка (знаем, че според окончателното решение са плагиатствани само 4%, но това пак се нарича плагиатстване) или други мотиви, за които сега не мога да си спомня. Ако така са решили нашите представители обаче, мисля, че трябва да живеем с това решение.
През последните години прокуратурата като институция се засилва в много страни по света. Трябва ли това да ни тревожи? Как можем да бъдем сигурни, че главните прокурори няма да станат най-силните и неконтролируеми държавни служители?
Бих предложил да запазим спокойствие и да видим внимателно какво се случва. Има няколко основателни причини за засилването на прокуратурата:
– по-голямата прозрачност в публичното пространство прави по-достъпна информацията за собствеността на високопоставени държавни служители, а общественото мнение се храни лесно с кръвта на такива хора – така това отваря работа за прокурорите;
– конфликтите между политиците не се разрешават чрез политически преговори, а чрез наказателни дела, които влизат в новините и провокират коментари онлайн – така че прокурорите пак имат работа;
– промените, през които преминават нашите икономики, правят пазарите и големите мултинационални корпорации зависими от политическите решения, така че е лесно да се появят съмнения за корупция – т.е. прокурорите пак имат работа…
Така че прокуратурата се засилва, защото така сме изградили нашите общества и държави. В никакъв случай тя не е институция, която е по-важна от съда. А правосъдието не е по-важно от парламента или правителството никъде в света. Идеално би било властите да са равни по сила, но не може прокуратурата да се издигне над тях.
About The Author
