Скандални разкрития удариха както по самообявилия се за „временен президент” на Венесуела опозиционер Хуан Гуайдо, така и по покровителите му от държавните върхушки на Колумбия и САЩ. Оказва се, че всички те не са се поколебали да се възползват от услугите на наркобандата „Растрохос”, контролираща част от границата между Венесуела и Колумбия, за да може с нейна помощ Гуайдо нелегално да бъде прехвърлен от своята страна на колумбийска територия през февруари т.г. Компрометиращата връзка с мафиотската групировка бе удостоверена със снимки, заради които колумбийските медии и обществени реакции достигнаха точката на кипене.
Всичко това се разиграва на фона на повишено напрежение в отношенията между двете съседни държави и реактивирането от страна на Организацията на американските държави на стар регионален договор за отбрана, който може да бъде използван срещу правителството в Каракас. Разпространените в Колумбия злепоставящи снимки с Гуйдо обаче разклащат сериозно пропагандната антивенесуелска кампания.
Да напомним – прехвърлянето на Гуайдо в Колумбия бе осъществено на 22 февруари т.г., като тогава симпатизиращите му международни медии славеха неговата смелост. Той така наруши издадена му от венесуелски съд забрана да напуска пределите на родната държава заради първото от общо няколкото заведени досега срещу него разследвания. То е за възможно негово облагодетелстване от замразените от САЩ фондове на CITGO, дъщерна фирма към държавната венесуелска петролна компания PDVSA, чиито активи на американска територия в края на януари бяха блокирани от правителството на президента Донолд Тръмп и обещани на венесуелската опозиция.
Гуайдо премина в Колумбия на 22 февруари, за да се появи изненадващо на международния концерт „Venezuela Aid Live”, организиран откъм колумбийската страна, в граничния град Кукута, от подкрепящия венесуелската опозиция музикант Ричард Брансън. Концертът беше подгряваща проява за същинската голяма акция, насрочена за следващия ден – 23 февруари. Тогава няколко камиона с доставени в Колумбия от САЩ стоки, обявени като „хуманитарна помощ” за венесуелското население, се опитаха насила да преминат през границата, въпреки отказа на властите в Каракас да ги допуснат, след като не са под егидата на организации като Международния Червен кръст, оторизирани да предоставят такава помощ – и то само при поискване от приемащата страна.
С операцията с камионите се бяха ангажирали лично Гуайдо и десният колумбийски президент Иван Дуке. Техни привърженици предизвикаха насилие на граничния мост „Сантандер”. Мятайки „коктейли Молотов” по затворения граничен пункт от венесуелска страна, те уцелиха два от спрелите на моста камиони със стоки от САЩ и ги подпалиха. Първоначално беше направен опит за подпалването да се обвини Венесуела, но многобройни снимки и видеа от мястото доказаха, че вината е на демонстрантите от колумбийска страна. Това бе удостоверено и от публикации във влиятелни американски медии като „Ню Йорк Таймс”.
Случаят предизвика силен международен отзвук още тогава. Но в цялата суматоха около камионите така и остана недоизяснено как именно Гуайдо е успял да прекоси нелегално венесуелско-колумбийската граница, която бе затворена по онова време от венесуелските власти заради очакваните провокации. Нещо повече – по шосетата на венесуелска територия в граничните райони, разположени срещу колумбийския град Кукута (където беше концертът), имаше повишен контрол на военни части, така че Гуайдо по никакъв начин не би могъл да се промъкне оттам незабелязан.
Неговата версия беше, че е успял, защото му помогнали симпатизиращи му военни – така бе отправено и внушение, че в армията, която и до днес твърдо подкрепя правителството в Каракас, има сили, готови да минат на страната на опозицията.
Излезлите сега наяве снимки слагат нещата по местата им. Никакви военни не са участвали в нелегалното прехвърляне на Гуайдо, а доказани наркобандити, които контролират обширна гранична зона без официално маркирани шосета, но с активно използвани за престъпния им бизнес черни пътища и пътеки.
Фотографиите бяха публикувани миналата седмица от колумбийския правозащитник от фондацията „Да напреднем” (Progresar) Вилфредо Канисарес – човек с голям авторитет и безупречна репутация в колумбийския департамент Северен Сантандер, където от 20 години се занимава с разобличаване на репресивните спрямо местното население действия на десни паравоенни групировки, свързани с наркотрафика.
Канисарес пусна в Туитър снимки как Гуайдо сърдечно се прегръща с двама от главатарите на наркоклана „Растрохос” (по фамилията на един от създателите му) – Джон Хайро Дуран Контрерас, известен с прякора „Ел Менор” (El Menor – „По-малкия”) и Албейро Лобо Кинтеро с прякор „Брадър” (Brother – „Брат”). Двамата отдавна и добре са известни на колумбийските власти. През юни т.г. те са се предали доброволно на полицията в Кукута от страх пред отправени им заплахи от техен авер. Става дума за друг виден наркобандит от същия клан – Вилфредо де Хесус Торес Гомес с прякор „Некокли”, арестуван във венесуелския град Валенсия. Той им предал от затвора си, че ще им види сметката, защото не спазвали обещанието си да продължат да го почитат като шеф и да следват неговите правила, докато той е зад решетките. Та затова през юни те потърсили закрила зад дебелите затворнически стени в Колумбия, които със сигурност са за предпочитане пред гроба.
През февруари т.г., когато Гуайдо преминава нелегално от Венесуела в Колумбия, „Ел Менор” и „Брадър” са все още всесилни господари в района, откъдето се осъществява прехвърлянето на венесуелския опозиционер. Правозащитникът Канисарес разказва пред колумбийските медии как жителите на този район му се оплакали, че наркобандитите им заповядали на 22 февруари да се затворят по къщите си и да не си показват носа навън, ако не искат да бъдат ликвидирани. Това е същият ден, в който Гуайдо е преведен на колумбийска територия. Някои прекалено любопитни все пак успели да зърнат преминаващите коли и дори да разпознаят в една от тях венесуелския опозиционер. Но техните свидетелства в случая са незначителни.
По-важни са снимките, които публикува Канисарес и които разсейват всякакви съмнения. На тях усмихващият се редом до наркобандитите Гуайдо е със същите дрехи и шапка, с която се появява при официалното му посрещане малко по-късно същия ден на колумбийска територия. Там го приветства и Хуан Фелипе Корсо, официален представител на Градския съвет на град Кукута.
След това Гуайдо и жена му са прехвърлени към площадка, където ги чака личният хеликоптер на колумбийския президент Иван Дуке – с вертолета те са откарани в самата Кукута, където венесуелският опозиционер, вече преоблечен в бяла риза, се включва в шоуто около концерта и „хуманитарната помощ” от САЩ, довела на следващия ден до насилието на граничния мост „Сантандер”.
Публикуването на снимките от преминаването през гората, предшествало появата в Кукта, предизвика буря от възмущение и във Венесуела, където срещу Гуайдо беше заведено ново разследване, и в самата Колумбия, където сред лявата опозиция, дори в онези части от нея, които критикуват венесуелкото правителство, кипна гняв срещу разкрилия се цинизъм.
Реакцията на самия Гуайдо на фотографиите се забави доста. Според негов говорител, цитиран от колумбийски медии, Гуайдо не можел да им отговаря пряко, защото бил без телефонна и интернет връзка след поредно спиране на тока в Каракас (за тези токови удари венесуелското правителство обвинява САЩ). Но самият говорител побърза да лансира обяснение на компрометиращите фотокадри. Според него, както Гуайдо си пътувал из онези черни пътища, отвреме-навреме спирал, за да се здрависва с приветстващите го възторжени местни жители. И те всичките искали да се снимат с него. Така се щракнал и с въпросните наркобандити. Те пожелали да се увековечат с него, а той представа си нямал кои са. „Не можем да искаме свидетелство за съдимост от всички, които желаят да се снимат с временния президент на Венесуела,“ прояви духовитост говорителят на Гуайдо.
Когато дойде на себе си след разкритията, ден-два по-късно, самият Гуайдо също повтори тази приказка. И, разбира се, обвини властите в Каракас, че са пуснали „димна завеса” и са му скроили капан, като не пропусна да изтъкне колко подозрително било, че за тези снимки пръв съобщил в телевизионното си предаване председателят на Национналното конституционно събрание на Венесуела Диосдадо Кабейо. Малко разминаване има тук обаче. Диосдадо Калейо просто разказа в предаването си онова, което пръв съобщи и публикува колумбийският правозащитник Вилфредо Канисарес. И никой не смее да опровергае автентичността на снимките.
Нещо повече. Малко по-късно излязоха и още снимки на Гуайдо с други, по-нископоставени бандити от същия наркоклан „Растрохос”. Реакция за тях от него вече въобще липсва.
Тези разкрития не просто закопават и без това отдавна помрачения образ на Гуайдо из световните медии. Те болно удрят и по активно подкрепящите го правителства на САЩ и Колумбия. Дали тук не се крие истинската причина за скорострелното отстраняване на най-големия венесуелски враг в американската политика – ястреба Джон Болтън? Да не би да се окаже, че и той има пръст в тази наркозавера за прекарване на „героя” Гуайдо от „диктаторска” Венесуела в „свободна” Колумбия?
Но ако за Болтън само ще си задаваме риторични въпроси (защото има да чакаме дълги години за разсекретавяне на американските архиви), то за колумбийския президент Дуке тези въпроси са наистина парещи. Популярният лидер на умерената лява опозиция в Колумбия и бивш кмет на Богота Густаво Петро, който по-рано остро критикуваше венесуелския президент Николас Мадуро, сега написа в своя Туитър: „За онези, които се съмняват: Дуке и Гуайдо са се съюзили с наркотрафикантите за акцията си на границата. Господин Гуайдо, наясно ли сте кои са били вашите помощници на колумбийско-венесуелската граница? Господин Дуке, обвързвате ли външната си политика с накротрафика?”
Скандалът е огромен и разрушителен най-вече за Дуке, който и без това е в рейтингов срив у дома си заради провокираната от действията му дълбока ерозия на мирния процес в страната, тръгнал тежко и проблемно след споразумението с партизаните от ФАРК в края на 2016-та. Споразумение, за което, а пропо, Венесуела още по времето на покойния ѝ президент Уго Чавес съдействаше всеотдайно и ефективно.
Новите развития идват на фона на особено високо скочилото напрежение между Колумбия и Венесуела в последните дни и седмици. Това се дължи и на режисираното от послушната на Вашингтон Организация на американските държави (ОАД) реактивиране на стария Междуамерикански договор за взаимна военна защита (TIAR), приет още през 1947 г. Често го наричат „латиноамериканския НАТО”. Според този договор заплахата срещу всяка държава членка отключва автоматична реакция в нейна защита от останалите участващи страни.
Отчитайки репресивния характер на този договор, обслужващ единствено геополитическите интереси на САЩ в региона, Венесуела излиза официално от него още през 2013 г. Но ръководеното сега от Гуайдо Национално събрание (парламентът) на Венесуела, макар и суспендирано от Върховния съд на страната още преди две години заради редица разминавания със закона при избирането на част от неговите депутати, реши да активира членството на Венесуела и в TIAR, и в ОАД – нещо, което е в пълен разрез с позициите на легитимните венесуелски власти. Въпреки всичко, аргументирайки се със становищата на Гуайдо и признавайки само неговите представители, ОАД обяви, че възстановява членството на Венесуела в TIAR.
Както алармира официален Каракас, това противоречи на международното право и буди сериозни тревоги, че е подготовка за задвижване на члена на TIAR за взаимна отбрана, който е същият като съществуващият и в НАТО. По тази линия се очаква инициатива от Колумбия, която вече многократно обвини Каракас, че подкрепя отказалите се от мирното споразумение с Богота бивши партизани от лявата въоръжена групировка ФАРК, както и все още противопоставящата се на колумбийските власти формация ЕЛН (Армия за национално освобождение). И двете са съсредоточени в колумбийски райони, близки до границата с Венесуела. Официален Каракас винаги е отричал каквито и да е връзки с тях.
На фона на растящата ескалация в колумбийско-венесуелското напрежение Каракас започна военни маневри именно в пограничните зони, за да демонстрира, че няма да позволи да бъде изнудван. Ученията ще продължат до 28 септември.
Междувременно настъпи и сериозен пробив в опитите за мирно регулиране на венесуелската криза. Нека припомним – в началото на август правителството в Каракас отказа да изпрати свои представители на поредния кръг от преговорите с опозицията, водени в Барбадос с посредничеството на Норвегия, защото Гуайдо аплодира въведените тогава нови наказателни мерки на САЩ срещу Венесуела, налагащи на страната практически пълна финансово-икономичека блокада. Правителството на Николас Мадуро счете тогава, че няма за какво да си говори със сили, способни на това.
Сега, след разкритията за нарковръзките на Гуайдо, подобен диалог би бил съвсем неприемлив, макар че Каракас не се отказа да участва в новия кръг, лансиран от Норвегия. Но в същото време венесуелското правителство предприе собствена инициатива за постигане на разбирателство с по-умерените сектори на местната опозиция. И в понеделник, 16 септември, извести за постигнато важно споразумение с по-умерената опозиция, представена от организациите MAS (“Движение към соцализъм”, основано от покойния бивш партизанин и държавен деец от български произход Теодоро Петкоф), Avanzada Progresista („Прогресивен напредък” – левоцентрискта организация, основана през 2012 г.), центристката Soluciones Para Venezuela (SPV – „Решения за Венесуела”) и центристкото Гражданско движение „Cambiemos” („Да променим”).
В понеделник, 16 септември, беше оповестено, че съвместно с вицепрезидента Хорхе Родригес тези формации са стигнали до следните общи решения. Фракцията на управляващата Единна социалистическа партия на Венесуела (PSUV) се връща в Национланото събрание (парламента), което напусна след обявяването му за нелегитимен орган от Върховния съд през 2017 г. (поради документирани изборни нарушения). И ще работи за провеждането на нови парламентарни избори при обновен състав на CNE (Национална изборна комисия – венесулската ЦИК). Налага се да припомним, че реформирането на CNE и включването там на повече одобрени от опозицията нови членове бе едно от основните искания включително на най-радикалния опозиционен сектор, представляван от Гуайдо. Сега това е прието. CNE ще бъде обновена съгласно исканията на опозиционерите.
Това се възприема като важен пробив за решаване на венесуелската криза от всички обективни наблюдатели.
Но не и от Гуайдо. Той обяви диалога с правителството за приключен. Какво друго, впрочем, би могъл да направи, след като официалната прокуратура повдигна обвинения срещу него за национално предателство – заради пазарлъка на негови хора за отстъпки от историческия териториален спор със съседна Гвиана срещу международна подкрепа. И след като прегръдките му с наркобосове окончателно го погребаха политически.
About The Author
