Световните медии отразяват обилно ескалацията на напрежението в Персийския залив. През горещото лято на 2019 г. станахме свидетели на свалянето на американски дрон, за който Иран твърди, че е навлязъл в неговото въздушно пространство. Великобритания овладя ирански танкер край Гибралтар под предлог, че ще достави в нарушение нефт за Сирия, докато ирански командоси на на свой ред взеха на абордаж британски танкер в Ормузкия пролив. Научихме и че САЩ са въвели санкции срещу иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф, който изигра ключова роля за постигането на ядреното споразумение с шесторката глобални сили (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай).
Това, което не стига до ушите на масовата публика, са усилията на редица страни да подпомогнат мирното развитие на Близкия и Средния изток и намаляването на противоречията. ЕС, Русия и Китай виждат в региона възможности за икономическо развитие, помирение, търговия и създаване на партньорства в сигурността. Без да се казва открито, тези реализиращи се концепции очевидно противостоят на стратегията за конфронтация, която тече между противниците на Иран и Ислямската република.
През юли китайският външен министър Вън И обеща Обединените арабски емирства да се превърнат в „блестяща перла“ покрай участието си в стратегията „Един пояс, един път“. Двете страни имат договореност и намерения за сътрудничество в областта на индустриалното развитие, нефтената промишленост, транспорта, енергетиката, развитието на 5G мрежите, космическите технологии, изграждането на високоскоростни железници. Посещението на престолонаследника на ОАЕ шейх Мохамед бил Зайед ал-Нахиян в Китай, на което бяха анонсирани поредицата от стратегически действия, се състоя през юли, а в началото на август Иран и ОАЕ подписаха меморандум за разбирателство с цел взаимна помощ по охраната на морските граници на двете страни. Известно е, че ОАЕ е част от доминирания от Саудитска Арабия Съюз за сътрудничество в Залива и споразумението с Иран в граничните дела е знак за пропукване на антииранската ос в Близкия изток. Той идва след като няколко морски съда пострадаха при атаки с неизвестен извършител, приписани на Иран от неговите противници.
„В условията на днешното напрежение ОАЕ изведоха своите военни части от Йемен, което е позитивен сигнал към Иран. Освен това през последните два месеца има рязък спад на антииранската реторика в ОАЕ. Емиратските медии не проявяват никакъв интерес към пропагандна война срещу Иран“, заявява иранският външнополитически анализатор Мостафа Наджафи.
Отново в края на юли 2019 г. Русия лансира официално в ООН своя проект за създаване на организация за колективна сигурност с представители на страните от Персийския залив, САЩ, Китай, Индия, ЕС и всяка друга заинтересована страна. Идеята е заинтересованите държави да подпишат споразумения за контрол върху въоръженията, за борба с международния тероризъм, с трафика на наркотици, с трафика на оръжие, с миграцията и организираната престъпност, да се създадат демилитаризирани зони и Близкия изток да се превърне в зона, свободна от ядрено оръжие. Всичко това трябва да стане при спазване на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.
„В сегашните условия е нужно енергично и ефективно действие на международно и регионално ниво, за да се подобри и стабилизира допълнително ситуацията в Персийския залив, така че да се преодолее дългият етап на кризата и този подрегион да тръгне по пътя на мира, добросъседските отношения и устойчивото развитие“, се казва в документа, разпространен от Москва. Неговите предложения, целящи мира и неразпространението на оръжия, очевидно имат предвид ситуацията около Иран.
Скоро Иран и Евразийският икономически съюз ще започнат да търгуват помежду си в условията на зона за свободна търговия, след като парламентите на Евразийския икономически съюз (Русия, Беларус, Казахстан, Армения и Киргизстан) ратифицираха тази договореност. На 10 юни 2019 г. иранският парламент също ратифицира споразумението. Търговията на Иран със страните от тази икономическа общност е едва 2% от общия стокообмен на Ислямската република. Свободният режим на търговски обмен обаче може да помогне за преноса на технологии, включително военни, и заздравява връзките между Техеран и страните от бившия СССР. За руските стратези свободната търговия означава, че добиват достъп до Персийския залив – стара мечта от времената на Съветския съюз.
Според Раджаб Сафаров – директор на руския Център за изучаване на съвременен Иран, президентът на САЩ Доналд Тръмп се опитва да създаде поредната коалиция, за да осигури безопасност на корабоплаването в Персийския залив. Само че към нея се присъединява единствено Великобритания. Европейците смятат идеята за безперспективна, докато арабските страни от Персийския залив усещат, че при военен конфликт те ще стана пушечно месо, а нефтената и газовата им инфраструктура ще бъде унищожена. Именно тук Сафаров вижда голямата полза от руската инициатива за колективна сигурност в Персийския залив – тя предлага преди всичко държавите от региона сами да осигуряват своята безопасност, а външните страни да се присъединяват към нея като наблюдатели. Анализаторът е убеден, че американската концепция за контрол на региона е провалена, докато руската концепция започва триумфалното си шествие. Част от този триумф е и фактът, че до края на годината Иран и Русия ще проведат първото си съвместно военноморско учение в Ормузкия проток.
Има мнения, че руската инициатива за колективна сигурност не съдържа нещо ново, спрямо предлаганото от Москва от 90-те години насам. През последните години, докато ЕС и САЩ усилваха влиянието си в Централна и Източна Европа, Русия се утвърди значително в Близкия изток. Не става въпрос само за военните успехи в Сирия. Отново в началото на август Саудитска Арабия понижи стандартите си за внос на зърно, което позволи за първи път Русия да започне експорт към петролното кралство. Известно е, че престолонаследникът Мохамад бин Салман развива много добри отношения с руските партньори за разлика от предишни високопоставени саудитски кадри. Турция пък открито се противопостави на САЩ и закупи руски противовъздушни системи S-400.
В този контекст ЕС обикновено е критикуван за липса на активност и загуба на влияние в Близкия изток. Това обаче не е точно – по-скоро ЕС също действа по-незабележимо за масовото медийно внимание, вечно вторачено в действията на Тръмп. Европейските държави отказаха да се впишат в американската линия на ескалация в Близкия изток и вместо това разчитат на икономическо развитие и регионално сътрудничество в региона.
Изглежда че освен Иран, друга ключова държава, на която европейската дипломация държи, е Ирак. В своя статия за Baghdad Post от май 2019 г. посланикът на ЕС в Багдад Рамон Блекуа заявява, че подкрепяната от САЩ инициатива за „арабско НАТО“ (която е антииранска като насоченост) не се движи напред. „В контраст с нарастващия войнствен разказ на различни регионални играчи Ирак промотира все по-уверено нов регионален ред, базиран на сътрудничеството и взаимноизгодните интереси. Отказвайки да вземе страна в конфликтите на съседите си, новото ръководство в Багдад представя алтернатива на неизбежния конфликт и усилва своята роля като строител на мостове, приет от всички страни“, обяснява Блекуа и дава многобройни примери, доказващи тезата – както в дипломатическите действия на Ирак, така и във вътрешната му политика, която според дипломата успешно преодолява разделението на страната на различни етнорелигиозни общности.
Блекуа твърди, че Ирак балансира деликатно между американските и иранските интереси, с което привлича вниманието на ЕС. „Във Вашингтон външнполитическият процес на вземане на решения все повече е под влиянието на идеологически мотивирани групи хора, които обявяват изпълнението на някакви библейски предсказания като вдъхновение за своите решения. Те поддържат неограничен едностранен подход, целящ налагане на американското превъзходство без никаква съпротива. Междувременно ЕС играе ролята на защитник на многостранната международна система като единствен ефективен начин за управление на международните кризи и разрешаване на конфликтите… ЕС е поставен по средата между конфликтните амбиции на Русия, САЩ, Китай, Турция, Иран, Саудитска Арабия, където Багдад може да държи ключа за загадката“, убеден е Блекуа, според когото Евросъюзът е естествен съюзник на Ирак, използвайки смес от хуманитарна и дипломатическа подкрепа, така че страната да може да предложи „алтернативна визия“ за възникващия нов регионален ред.
Ирак по принцип е разделен на три големи общности – шиити в южната част, сунити в западната и кюрди на север. Неговата западна част бе опустошена от Ислямска държава и от последвалия конфликт, при който големи градове като Мосул бяха отвоювани, но още са в руини. Блекуа обяснява, че от 2003 г. насам ЕС е инвестирал над 1 млрд. евро в помощ за Ирак като е станал един от най-големите международни донори за страната. Освен това, след разрушенията причинени от Ислямска държава през 2014 г., ЕС е обявил 400 млн. евро нови грантове в подкрепа на възстановяването и икономическите реформи. Мнозина казват, че голям проблем на Ирак е корупцията, но според Блекуа страната може да стане пример за демократично развитие в труден регион като близкоизточния.
Посланик Блекуа явно има и визионерски качества по отношение на Близкия изток и това му печели силни противници. Това лято за него Washington Times писа, че имал необяснимо богатство за своите доходи и е „платен ирански разунавателен агент“, но това явно бе опит да бъде дискредитиран човекът, който се стреми да развива многостранното регионално сътрудничество в Близкия и Средния изток. Публикацията бе свързана от влиятелния американски блог за международни отношения LobeLog с дългата ръка на военното лоби, което не желае мирно развитие за Иран и Близкия изток.
През ноември 2018 г. зададох въпроса „кого изолират антииранските санкции – Тръмп или Иран“. В така очертаната картина изглежда ЕС, Русия и Китай са заинтересовани Близкия и Средния изток да се развива икономически и в мир. А това е чудесна новина.
About The Author
