Новата серия дебати за номинацията на кандидат-президент на Демократическата партия в изборите в САЩ догодина се състоя в Детройт в две поредни вечери – на 30 и 31 юли. Включиха се и 20-имата партийни претенденти. Поради големия брой участници в надпреварата дебатите бяха разделени на две, като във всяка от вечерите се представиха съответно по десетима кандидати. По подобен начин протече и дебютната изява от тази кампания, която бе през юни в Маями.
В първата вечер сега – на 30 юли, във всеобщия фокус бяха двамата претенденти за номинацията, смятани за най-леви – Бърни Сандърс и Елизабет Уорън.
Самоанонсиращият се като социалист Сандърс държи палмата на първенството в ляво с предложенията си за всеобщо достъпно здравеопазване, повишаване на минималната заплата, опрощаване на студентските кредити и т.н. Но в крайна сметка неговите инициативи са сходни с програмите на повечето социалдемократически партии в Европа и отсам океана никой не ги смята за особена крайност. За разлика от САЩ, където за осъществяване на целите си Сандърс зове за „политическа революция”. Той се кани също да създава широко социално движение, за да може то да подлага на натиск Конгреса и така да му помага да реализира замисленото, ако стане президент.
Професорката по право Уорън е по-мека във формите, с които се стреми да постигне подобни социални резултати. Тя залага предимно на реформите, но не цялостни и системни, а сектор по сектор. Любопитното при нея е, че по собствените ѝ признания тя дълго е гласувала за републиканците, докато осъзнала че те не умеят да… предпазват капитализма от щетите от собствените му ексцесии. И отишла при демократите, за да го постигне.
Останалите осмина участници в дебатите в първата вечер бяха все значително „по-умерени” от Сандърс и Уорън, както се изразяват масовите медии, или, ако се каже без евфемизми – по-верни на статуквото. И всички те не спряха да ги убеждават да се откажат от „крайностите”, за да не подплашат потенциалните избиратели от центъра или разочарованите републиканци, които могат да бъдат привлечени, за да се надвие Тръмп. Лайтмотивът бе, че на миналите избори едва ли не радикализмът на Бърни Сандърс бил уплашил много гласоподаватели и те се прехвърлили към републиканския лагер. Макар че все пак в пряко състезание с Тръмп влезе не Сандърс, а Хилари Клинтън. И именно нейната обвързаност с едрия капитал и статуквото отказа да гласуват за демократите доста търсещи промяна американци.
„Ако тръгнем след сенатор Сандърс и сенатор Уорън към предлаганите от тях лоши политики като „здравеопазване за всички“, всичко безплатно и неизпълними обещания, това ще отблъсне независимите гласоподаватели и ще доведе до преизбирането на Тръмп”, натякна на дебатите в Детройт бившият конгресмен Джон Делейни.
Сандърс не се въздържа да апострофира: „Здравеопазването е човешко право, а не привилегия“. И добави, че му е дошло до гуша от „демократи, които се страхуват от големи идеи”. А Уорън отговори по следния начин на натиска на Делейни: „Знаете ли, не разбирам защо някои хора си причиняват затруднението да се кандидатират за президент, след като само говорят какво не може да се направи и срещу какво не бива да се борим”.
Сондажите засега дават сходна подкрепа на Сандърс и Уорън – около 14-15 процента. Двамата са на близки позиции и с предложенията си за прекратяване на наказателните производства за мигранти, влезли нелегално в САЩ, както и за здравно осигуряване на лицата без документи. Губернаторът на щата Монтана Стив Бълок ги обвини, че така те наливат вода в мелницата на Тръмп, чиято антиимиграционна политика има доста поддръжници.
Във втората вечер на дебатите – на 31 юли – в центъра на вниманието бе Джо Байдън, вицепрезидент по времето на Барак Обама. Сондажите благосклонно го сочат засега като фаворит при демократите – дават му около 50% подкрепа. Картината тук беше огледална на първата вечер. Байдън бе атакуван от останалите деветима участници в дискусията от по-леви позиции, макар и никой от тях да не минава за същински левичар. Но очевидно и не е толкова десен, колкото Байдън.
Припомнени му бяха негови стари расистки и мачистки изяви, защитата му на финансовите дерегулации и на социалните орязвания, подкрепата му за войната в Ирак, корпоративните му зависимости и т.н.
На подобни остри критики Байдън бе подложен и при първия дебат в Маями миналия месец, но тогава нападателен тон към него държа главно калифорнийската сенаторка Камала Харис, дъщеря на индийка и ямаец. Сега при ръкуването между кандидатите преди началото на дискусията включен микрофон долови фразата, подхвърлена от Байдън към Харис: „Не бъди прекалено остра към мен, дъще”.
Но беше безполезно. Този път със същата безкомпромисност като Харис въпросите си към Байдън сипеха и всички останали участници. Оказа се обаче, че и самият Байдън се е подготвил по-добре. Той съумя доста енергично да контраатакува със свои данни и аргументи. „Вашингтон пост” нарича представянето му „не изключително, но все пак достатъчно добро”. Според вестника зрителските симпатии отишли на негова страна, защото е бил прекалено безпощадно атакуван от останалите кандидати, а „всички срещу един” винаги изглежда някак нечестно.
Байдън заложи на постоянното напомняне, че същинската заплаха е Тръмп и целта е той да бъде надвит. Изтъкна своята политическа умереност като плюс, способен да привлече независими, центристки и разочаровани избиратели. Без да отчита, че именно такива на миналите избори обърнаха гръб на Хилари Клинтън, а той е нейна реплика. Точно като нея е от същия масово дразнещ истаблишмент. Разбира се, бившият вицепрезидент не пропусна да се възползва отново и от харизмата на Обама, припомняйки своя тандем с него.
Съперниците на Байдън обаче го притиснаха именно за ролята му в администрацията на Обама. Нюйоркският кмет Бил де Блазио го попита дали се е опитал по онова време да попречи на голямата вълна депортации, обхванала около 3 милиона души. На което Байдън отговори: „Бях вицепрезидент, а не президент. Опитвах се да давам препоръките си в личен план”. И веднага бе репликиран от тъмнокожия сенатор от Ню Джърси Кори Букър: „Вие най-много се позовавате на Обама в тази кампания. Не може да го правите, само когато ви изнася, а после да се отмятате”.
Байдън се опита да припомни, че и друг участник в дебатите е бил член на администрацията на Обама – бившият секретар по жилищната политика Хулиан Кастро, който е с мексикански корени. Кастро обаче му отвърна: „Някои тук са се поучили от грешките от миналото, а други не”.
Впрочем, личните шансове на Кастро да успее в тази надпревара очевидно са повече от химерични при неговата фамилия. Отгоре на всичко той има и брат близнак – Хоакин Кастро, който е конгресмен. Засега поне не изглежда Съединените щати да са узрели за братя Кастро в държавната върхушка, като единия да е президент…
Според сондаж, направен през юни по поръчка на „Лос Анжелис Таймс”, мнозинството анкетирани смятат, че най-удачният кандидат, който може да надвие Тръмп, трябва да е бял мъж в зряла възраст. Две трети са убедени, че по-добри шансове ще има кандидат от бялата раса. Седмина от всеки 10 запитани залагат на мъж. И три четвърти дават предимство на възрастта между 41 и 65 години.
Социолозите очертават като персонални предпочитания Байдън и Сандърс – макар че възрастово и двамата надвишават посочения интервал. Първият е на 76 г., вторият – на 77.
Жените участнички в надпреварата не вземат много насериозно подобни проучвания. Елизабет Уорън припомня как предварителни сондажи са сочели по-рано, че и Барак Обама, и Доналд Тръмп е „невъзможно” да бъдат избрани.
В. „Политико” смята, че скоро сред демократите ще останат да се състезават за номинацията само Байдън, Сандърс, Уорън и Камала Харис.
Самият регламент, лансиран от Националния комитет на партията, предполага за следващите дебати през септември и октомври да се вдигне летвата за участие и да се включват само кандидати, набрали най-висок рейтинг в сондажите и – внимание! – най-много средства за кампаниите си…
About The Author
