От списъците с терористи до кулоарите на Конгреса 

Али Харб, Middle East Eye

Лицето на Мариам Раджави се прожектира върху огромен екран, издигнат на улица във Вашингтон. След като речта ѝ свършва, небето над стотиците нейни привърженици се изпълва с червени, бели и зелени конфети – цветовете на иранското знаме.

Облечена в лъскав, тъмносин костюм, съчетан с подходящ шал, вързан хлабаво около врата ѝ – благоприличен начин да се носи хиджаб, който от десетилетия не е на мода в Близкия Изток – Раджави току-що е обвинила иранските власти в „тероризъм и войнственост“.

„Иран Мариам, Мариам Иран“, скандират протестиращите, държащи портрети на Раджави – израз на възхищение, граничещо с религиозна преданост към лидера на иранската групировка „Муджахидин-е Халк”, обикновено наричана с абревиатурите МЕК или PMOI.

Облечените в жълто поддръжници на MEK са емоционални, но дисциплинирани, наредени във военен строй пред екрана, издигнат до сградата на Държавния департамент. Те развяват ирански знамена отпреди ислямската революция, върху които е изобразен златен лъв, размахващ меч, вместо изписаното с арабски букви име на Бог, декориращо днешния официален флаг на страната.

Критиците описват тази иранска опозиционна група като „тоталитарен култ“ и изразяват опасения за нарастващото ѝ влияние из кулоарите на властта в столицата на САЩ. Само допреди седем години Държавният департамент включваше MEK в списъка си с терористични организации – и Раджави и последователите ѝ са наясно с лошата слава на групировката.

По време на демонстрацията във Вашингтон, провела се на 21 юни, Раджави дори призна този факт, обвинявайки критиците на МЕК, че помагат на „позорната кампания за демонизация“ на нейното иранско „правителство“. „Тези усилия целят да увековечат мита, че народът на Иран е по-добре при теократичната власт на моллите“, казва тя на фарси в прожектираното на екрана видео със субтитри на английски. В краткото си видеообръщение Раджави също така благодари на своите „приятели“ в САЩ. Днес те включват конгресмени, сенатори, бивши генерали и посланици, както и действащи политици от всички политически разцветки.

Всъщност двама от най-близките сътрудници на Доналд Тръмп са получавали пари от MEK: съветникът по националната сигурност Джон Болтън и личният адвокат на президента Рудолф Джулиани са се разписвали върху щедри хонорари, за да говорят на събирания на организацията през последните няколко години.

Членовете на МЕК, стоящи пред институцията, която бе обявила организацията им за терористична групировка през 1997 г., отправяха искания към властите във Вашингтон: „САЩ, САЩ, предприемете действия: моллите трябва да получат повече санкции“, крещяха те. На балони със златен цвят бе изписано „#Свобода за Иран“.

Освен Джулиани и Болтън, конгресмени и от двете големи политически партии в САЩ възхваляват МЕК като продемократично движение, въпреки сенчестото му минало.

„Абсурдно е че са успели да придобият подобно влияние в САЩ“, казва Барбара Славин, директор на инициативата „Бъдеще за Иран“ в тинк-танка Атлантически съвет. „Смятам, че това се случва основно по линия на парите… те плащат на лобисти да агитират за тях. Успели са да привлекат на своя страна някои особено влиятелни хора като Джон Болтън и Руди Джулиани“, казва тя.

Джулиани се качи на подиума на МЕК и този месец – той оглави тяхна конференция в Албания, където е базирана групата. Бившият кмет на Ню Йорк описа групировката като „правителство в изгнание“ и заяви, че те са готова алтернатива за управление на страната, ако сегашната власт в Техеран падне.

„Не трябва да казваме: „Какво би могло да бъде по-лошо?“ Ние знаем, че съществува нещо много по-добро“, заяви Джулиани, който публично подкрепя идеята за смяна на режима в Иран. В речта си Джулиани също така се пошегува, че Раджави разполага с по-голяма подкрепа в Конгреса на САЩ, отколкото самият той – и съдейки по влиянието на групата сред властовите фактори във Вашингтон, може и да е прав.

Двупартийна подкрепа

През годините конгресмените демократи Елиът Ейнджъл и Брад Шърман, републиканският им колега Том Макклинток, сенаторите демократи Грей Питърс и Джийн Шахийн, сенаторът републиканец Джон Корнин, както и покойният сенатор Джон Маккейн са присъствали на събития, свързани с МЕК, и са се изказвали в нейна подкрепа.

По време на митинга във Вашингтон през миналия месец, политици и от двете основни партии възхвалиха борбата на групата срещу иранските власти. След като бе извадена от списъка с терористични организации на САЩ през 2012 г., МЕК започна активно да се възползва от възможността да действа законно в страната – както и от нарастващата враждебност към Иран – за да привлича политици и управници.

„Плюенето по Иран се счита за добра политика в някои кръгове… Ако към това се добавят и финансови стимули, става лесно да привлечеш много членове на Конгреса“, казва Райън Костело, директор на базирания във Вашингтон Национален ирано-американски съвет (NIAC).

Проведения през миналия месец в столицата на САЩ митинг на МЕК получи съобщения за подкрепа от ключови представители на законодателната власт, включително от сенатор Боб Менендес, най-високопоставения демократ в Комисията по външнополитически отношения. „Благодаря ви, че продължавате да осветявате тегобите на иранците под този репресивен, брутален режим. Споделям вашето виждане за по-добро бъдеще за Иран и иранците“, гласи изявление от Менендес, прочетено по време на демонстрацията.

Митингът бе проведен по-малко от денонощие, след като Тръмп нареди, и в последния момент отмени военни удари срещу Иран на фона на нарастващото напрежение между двете държави. Вестник New York Times  съобщи, че Болтън е бил един от хората в Белия дом, които са окуражавали президента да предприеме военни действия.

Болтън, който редовно се изказва на събития на МЕК, споделя виждането на групировката, че иранският режим не може да бъде реформиран, и вместо това трябва да бъде свален. На конференция на МЕК в Париж през 2017 г., няколко месеца преди да се присъедини към администрацията на Тръмп, той заяви на тълпата, че ще могат да отпразнуват падането на иранското правителство преди 2019 г. „От над 10 години повтарям, че официалната политика на Съединените щати трябва да е сваляне на режима на моллите в Иран“, заяви той тогава. Няколко от говорителите на юнския митинг също подчертаха, че МЕК е правилният заместител за правителството в Техеран. „Ние се нуждаем от нов режим, и този режим сте вие, МЕК“, заяви на присъстващите Бил Ричардсън, бивш губернатор на Ню Мексико и посланик на САЩ в ООН от 1997 до 1998 г.

Организацията на иранските общности в Америка (OIAC) – базирана в САЩ и свързана с МЕК група, не отговори на многобройните запитвания за интервю относно лобистките ѝ усилия в страната.

Попитана дали МЕК наистина има достатъчно легитимност, за да бъде алтернатива на сегашната иранска власт, Славин отговаря: „Не, ни най-малко“. Тя обаче добавя, че не всички законотворци, говорещи на събиранията на МЕК, са наясно с историята на организацията. „Те си мислят само – тази групировка се противопоставя на иранския режим. Не гледат бележките под линия, не проучват историята на групировката“, казва тя.

Историята на МЕК

„Муджахидин-е Халк” започва съществуването си в Иран през 1965 г. като идеологическо, социалистическо и ислямистко движение, противопоставящо се на диктаторското управление на Шах Мохамед Реза Пахлави. То участва в Ислямската революция през 1979 г., но бързо след падането на шаха изпада в конфликт с лидера на революцията Рухолах Хомейни.

След като новите ирански власти започват кървави репресии срещу МЕК, организацията предприема поредица от нападения срещу официални лица и службите за сигурност. Членовете на групировката, водени от съпруга на Мариам Раджави – Масуд Раджави, бягат в изгнание и в крайна сметка се установяват в Ирак през 1986 г. Там участват във войната срещу родината си на страната на Саддам Хюсеин.

Ирано-иракската война бушува от 1980 до 1988 г. – убити са стотици хиляди хора, а иракските сили открито използват химически оръжия. В късният етап от войната, бойците от МЕК предвождат голяма офанзива на територията на Иран, която е отблъсната от иранската армия през 1988 г.

След войната МЕК остава в Ирак и според някои критици на организацията, включително NIAC, помага на иракските сили в бруталната разправа с кюрдските и шиитски въстания в началото на 90-те – обвинения, които МЕК отрича.

По време на предвожданата от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г., щатските сили бомбардират бази на МЕК, преди да постигнат споразумение с групировката. По това време Масуд Раджави изчезва и не се знае какво е станало с него, а Мариам остава сама начело на организацията.

От 2009 г. насетне иракските правителства стават все по-открито враждебни към МЕК заради нарастващото иранско влияние в Багдад. В резултат на това САЩ организират изтеглянето на членовете на групировката от страната и затварят главната им база в лагера Ашраф, където са настанени след инвазията.

През 2013 г. МЕК започва да мести операциите си в Албания. Година по-рано бившият държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън е извадила групировката от списъка с терористични организации – 15 години след като е била вкарана там – което позволява на членовете ѝ да действат свободно в САЩ.

По време на дебатите за узаконяването на МЕК, авторът на New York Magazine Елизабет Рубин предвидливо предупреждава, че групата може да използва новия си статут, за да вкара Вашингтон във война с Техеран. „Ако групировката бъде извадена от терористичния списък, ще е способна свободно да лобира пред американските власти под дегизировката на иранско демократично движение“, пише тя през 2011 г., сравнявайки това с начина, по който иракски изгнаници са повлияли за решението на САЩ да нахлуе в Ирак. „Скорошната история ни е показала, че Съединените щати често се оказват заблудени да подкрепят не само погрешните групи изгнаници от Близкия Изток, но и най-нерелевантните“, добавя тя.

Но не всички виждат МЕК в негативна светлина – антииранските ястреби поставят под въпрос защо групата изобщо е била вкарана в списъка на САЩ с терористични организации.

Реймънд Тантър, професор по политология, участвал в Съвета по национална сигурност на Белия дом в началото на 80-те, заявява, че е изучавал историята на групировката и е убеден, че тя се намира „от правилната страна на справедливостта“. Пред Middle East Eye той заявява, че бившият президент Бил Клинтън е поставил иранските дисиденти в списъка през 1997 г. за да успокои Техеран. „Те бяха в списъка, защото администрацията на Клинтън искаше да направи услуга на т.нар. „умерени“, които бяха избрани в Иран“, казва той. „Върховният лидер Али Хаменей правеше намеци че е готов да преговаря, но те се оказаха празни и нищо не излезе от тази работа“, казва Тантър и подчертава, че избягва да използва термина „MEK“ заради връзката му с черния списък на Държавния департамент, и вместо това предпочита да нарича групата „PMOI“, което означава „Народни муджахидини на Иран“. Той също така отбелязва, че двупартийната подкрепа за групата в САЩ е резултат най-вече от организационните усилия на OIAC – сред членовете на която организация, по думите му, има много професионалисти от ирански произход.

Въпреки това подкрепата из коридорите на Конгреса в САЩ съвсем не е равнозначна на съществено влияние на терен. Критиците на МЕК казват, че групата няма никакво представителство в самия Иран, където хората ненавиждат движението заради историята му. „Те нямат последователи там – всъщност те са масово презирани заради участието в ирано-иракската война на страната на Саддам Хюсеин. Те нямат никаква подкрепа сред избирателите в страната“, казва Славин.

Предвид липсата на независимо медийно отразяване в Иран и нелегалната природа на дейностите на МЕК там, е трудно да се оцени с какво ниво на подкрепа сред иранците разполага организацията. Тантър обаче настоява, че популярността на МЕК може да бъде измерена по заявените от иранските власти опасения относно групировката. Посочвайки скорошно изследване на негови студенти от Университета Джорджтаун, той заявява, че иранското правителство все по-често спомената МЕК. „Вниманието, което се обръща е индикатор на значимостта, която PMOI и по-широката организация Ирански национален съвет за съпротива имат в Иран“, убеден е той.

Славин отхвърля този аргумент, заявявайки, че иранските власти показват притеснение относно МЕК, защото гледа на групировката като на прокси на Саудитска Арабия и Израел. „МЕК са извършвали терористични актове на територията на Иран. Нека си говорим сериозно“, казва тя.

Насилие в миналото

Преди седем години NBC News цитира официални лица от Вашингтон, според които обучавани от Израел агенти на МЕК стоят зад убийствата на петима ирански ядрени учени между 2007 и 2012 г. Групата отрече тези съобщения и ги нарече „чиста лъжа„. МЕК обаче са били посочвани като отговорни  и за много други нападения през историята си.

В доклад на Държавният департамент на САЩ от 2006 г. се казва, че МЕК са извършили серия смъртоносни атаки в Иран, включително бомбен атентат в Техеран от 1981 г., отнел живота на десетки високопоставени официални лица, в това число на ръководителя на Върховния съд Мохамед Бехешти. Групировката също така открито е организирала серия от нападения над посолства на Иран по света през 1992 г. В свой материал за Politico от 2016 г. бившият служител на Държавния департамент Даниел Бенджамин пише, че в периода преди революцията МЕК са извършвали „бомбени нападения и стрелби срещу американски военен персонал, намиращ се в Иран“.

МЕК обаче са оставили войнственото минало зад гърба си, уверява Казем Казерунян професор от университета в Кънектикът, който говори на митинга на организацията през юни. Той нарича движението „организирана, легитимна съпротива срещу тиранията на иранския режим“. „Понастоящем те не са са насилствена, военна организация“, казва той и добавя, че членове на групата са „ключови организатори“ на мирни протести в самия Иран. Според него, продължаващата борба на МЕК срещу иранските власти ѝ дават правдоподобност. „При липсата на възможност за демократични избори – каквито бихме искали да има веднага след като падне режима – съпротивата е основа за легитимността на (доминираният от МЕК) Ирански национален съвет за съпротива“, казва Казерунян.

Но за организация, която адвокатства за равенство между половете и се представя за главната про-демократична фракция в Иран, МЕК съвсем не крие връзките си с ултраконсервативните, автократични власти на Саудитска Арабия.

Митингите на МЕК често включват изказвания на про-саудитски говорители и понякога дори на официални представители на Рияд. Например Турки ал-Файсал, саудитски принц, бивш шеф на разузнаването и ключов дипломат, се е изказвал на събирания на МЕК в Париж през 2016 и 2017 г., което предизвика обвинения от страна на Техеран, че Саудитска Арабия подкрепя тероризма. Салман ал-Ансари, президент на Саудитско-американската комисия по връзките с обществеността – просаудитска лобистка група във Вашингтон, също се изказа на конференцията на МЕК в Албания на 13 юли. Речта му бе прекъсвана от аплодисменти на поддръжниците на МЕК, докато ругаеше по Иран едновременно на арабски и на фарси. „Казвам ви ясно като саудитски гражданин, който обича и обожава родината си, като горд арабин и като мюсюлманин, почитащ религията си… ние всички сме Ашраф“, заяви той, имайки предвид името на базата на МЕК в Албания, известна като лагер Ашраф-3.

Култ към Раджави

Саудитците не са единствените официални лица, присъстващи на събитията на МЕК.

Бившият канадски премиер Стивън Харпър бе сред говорителите на конференцията в Албания, където присъстваха и десетки политици и бивши министри от цял свят – включително бившият сенатор и кандидат за вицепрезидент на Демократическата партия Джо Либерман, както и много депутати от Близкия Изток.

Повечето говорители на конференцията осъдиха Иран и възхвалиха Мариам Раджави и МЕК. Но Раджави не винаги е била толкова почитана в западните столици. През 2003 г. тя бе задържана за кратко в Париж заедно с десетки членове на МЕК по обвинения в тероризъм. Десет години по-късно тя публикува план от 10 точки, в който се ангажира с подкрепа за свободни избори, равенство между половете, премахване на смъртната присъда и прекратяване на иранската ядрена програма. Една от точките изглежда е предназначена да успокои опасенията на западните поддръжници на МЕК относно комунистическата идеология на групировката – в нея се поема ангажимент да се уважава правото на частна собственост и икономиката на свободния пазар.

В доклада на Държавния департамент от 2006 г. се казва, че МЕК съчетава „марксизъм, феминизъм, национализъм и ислям“. Оригиналната емблема на групировката наистина включва комунистически символи, включително сърп и червена звезда, поставени под стих от Корана, възвхваляващ тези, които се борят – муджахидините. Левичарските вярвания на групировката изглежда я правят странен партньор на десни ястреби като Болтън или Харпър. Но професор Тантър заявява, че от разговорите му с много членове на МЕК е установил, че те се позиционират „надясно“ от сенатор Бърни Сандърс, който се представя като демократичен социалист (по-рано тази година стана известно, че МЕК са финансирали със значителни суми испанската ксенофобска и антиимигрантска ултрадясна партия Vox в периода 2013-2014 г.  – бел. прев.)

Ако оставим настрана идеологическите заявления, правозащитни организации са осъждали начина, по който МЕК се отнася със собствените си членове. Движението изисква тотална преданост към семейство Раджави и организацията. Доклад на Human Rights Watch от 2005 г. обвинява групировката, че иска от последователите си да се развеждат, за да могат да се отдадат напълно на МЕК. HRW също така заявява, че организацията извършва посегателства, „вариращи от насилствено задържане и преследване на обикновени членове, искащи да я напуснат, до продължително държане в изолация, тежки побои и изтезания на отцепници“.

През 2009 г. тинк-танкът Rand Corporation заяви, че МЕК са започнали да изискват „почти религиозна отдаденост към семейство Раджави“ още през 80-те години. В добавка към това МЕК принуждава последователите си да се придържат към безбрачие и да прекратят връзките си с приятели и роднини. Според доклада, за да компенсира спада на популярността си заради съюза със Саддам Хюсеин, групировката е започнала да привлича ирански икономически мигранти из Близкия Изток под фалшив предлози – обещавайки им работни места и визи в западни страни.

Въпреки тази информация за дейностите ѝ, МЕК си остава обвита в тайнственост, а сложните ѝ идеологически основи са твърде трудни за разбиране, изтъква Славин. „Просто казано, това е култ“, казва тя.